Решение № 12516 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10397/2015 г.

Решение № 12516 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10397/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чрез процесуален представител, против решение № 4647/1.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1229/2015 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът – С. А. М. в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение е отменена по жалба на С. М. заповед № ЧР 8 от 16.01.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на същата на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на формата й - нарушена е разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл., тъй като оспореният административен акт не съдържа посочване на конкретните нарушения, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които същите са извършени, както и не са посочени конкретните законови разпоредби, които са нарушени. Последното представлява съществено нарушение на предвидената в закона форма за издаването на заповедта. За да отмени процесната заповед АССГ е приел също, че наказващият орган не е спазил процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., която в редакцията си действала към момента на издаване на заповедта задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Приел е, заповедта е немотивирана като при определяне на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество – ал. 2. Според ал. 3 разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина или не са дадени в определения срок. Следователно, преди момента на налагане на наказанието законът императивно изисква органът да е изслушал държавния служител и да е приел и обсъдил дадените от него писмени обяснения. Двете изисквания са кумулативно предвидени, но не са спазени от административния орган. В случая не е изпълнено изискването за изслушване на служителя от наказващия орган, както правилно е констатирал и първоинстанционният съд. Данни за изслушване категорично липсват, а писмените й обяснения, съдържащи се в отговор с № Z-13785 от 23.12.2014 г. и в отговор с № Z-340 от 13.01.2015 г., касаят дадени обяснения на служителката по конкретни въпроси и само разясняват гледната точка на служителката по изнесеното в писмо с вх. № Z-13785 от 19.12.2014 г. и писмо с вх. № Z-340 от 13.01.2015 г., като без съмнение цитираната разпоредба въвежда изискване за дисциплинарно наказващия орган да изиска обяснения относно конкретните нарушения, извършени от служителя, за които е образувано дисциплинарното производство, за да се даде възможност на последния да организира защитата си, като изложи своите обяснения за конкретните деяния, а също да може да посочи доказателства в своя защита. Затова ирелевантни се явяват дадените обяснения на служителя по зададени конкретни въпроси, независимо от връзката им с нарушенията, предмет на заповедта. За спазването на процедурата съдът следи служебно и тъй като нарушението й е твърде съществено, води до отмяна на наказанието, без да се разглежда спора по същество. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната пред него заповед не отговаря на формалните изисквания на чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В същата действително не е направено описание на извършените от служителя нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават, с което е допуснато нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл. В нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл в заповедта не са посочени служебните задължения, които не са изпълнени. При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки цитираната норма, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение