Решение № 12324 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2018 г.

Решение № 12324 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11748/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) директора на дирекция "Общинска собственост, икономика и стопански дейности" при община Варна (л. 146 от касационното дело) и 2) Г. Генов, Н. Николов и И. Николова срещу Решение № 1031/14.05.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 3553/2017 г., с което е отменена Заповед № Г-516/23.12.2014 г. на зам. -кмета на община Варна, одобряваща, на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 135, ал. 3 ЗУТ и § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ, ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ XIX-684 "за жилищно строителство и трафопост" в кв. 52 по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна по начина, показан с черен, червен и син цвят в графичната част – две приложения, представляващи неразделна част от заповедта, и преписката е върната от съда на административния орган за разглеждане и процедиране съобразно дадените в съдебния акт указания.

"Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД), чрез юрисконсулт Драганова, оспорва жалбите. Претендира разноски.

Д. Бузева, Б. Георгиева и С. Илиева, чрез адв. Илиева, са на становище за неоснователност на жалбите. Претендира се адвокатско възнаграждение.

С. Минчева, С. Минчев и И. Хаджикирякова, чрез адв. Кумпикова, и А. Петрова, М. Петрова, Б. Петров, чрез адв. Христов, считат първоинстанционното решение за правилно. Претендират разноски.

Останалите ответници не вземат участие в процеса.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.

1. Касационната жалба на директора на дирекция "Общинска собственост, икономика и стопански дейности" при община Варна е недопустима.

Ответник по оспорванията пред първоинстанционния съд при новото, както и при предходното, разглеждане на делото е зам. -кметът на община Варна, т. е. административният орган, издал заповедта, а като заинтересована страна е конституирана община Варна – дирекция "Общинска собственост". Подателят на касационната жалба не е участвал в делото. Затова той не притежава правото на касационно оспорване нито като страна по делото – чл. 210, ал. 1 АПК, нито като неучаствало лице в хипотезата по ал. 2 на текста, тъй като съдебното решение не го засяга самостоятелно в качеството му на директор на дирекция.

Въпреки дадените с разпореждане на председателя на II отделение на ВАС указания за уточняване от чие име е подадена жалбата, касационно оспорване не е постъпило от зам. -кмета или от самата община, а за негов субект в нарочна молба от 16.11.2018 г. е посочен единствено директорът.

С оглед на горното, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство в тази му част – прекратено.

1. Касационната жалба на Г. Генов, Н. Николов и И. Николова е допустима, но неоснователна.

С Решение № 15172/11.12.2017 г. по адм. дело № 8102/2017 г. на ВАС е прието, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съобразно задължителните указания, дадени от касационната инстанция, по делото е следвало да се изясни дали за процесния имот има действащ регулационен и застроителен план, за да се прецени наличието и относимостта на посоченото в административния акт правно основание за издаването му. При новото разглеждане на делото е установено, като няма спор между страните, че с обявяването за нищожна с влязло в сила решение от 2005 г. на ВАС на Заповед № РД-12-557/30.12.1981 г., одобряваща регулационен и застроителен план за ЦГЧ на гр. Варна, спрямо въпросния имот не действат устройствени предвиждания.

Противно на основния касационен довод, законосъобразността на заповедта се проверява според възприетото от издателя й правно основание, а то в случая не съответства на одобряването на първоначален ПУП. Както правилно е преценил административният съд, правилата на § 8 ПРЗУТ се отнасят до влезли в сила, но неприложени планове, с други думи – предполагат изменение, а не са приложими при първоначално одобряване на план. При това положение, административният орган не може да процедира изменение на ПУП по § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ по отношение на план, който не е породил правни последици поради съдебно обявената му нищожност. Заповедта е издадена на несъответстващо на фактическата обстановка правно основание, а отмяната й от съда е постановена при правилно приложение на материалния закон.

Естеството на констатирания порок на акта, пораждащ отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК, изключва необходимостта от обсъждането на законосъобразността на заповедта по съществото на предвижданията на одобрения с нея ПУП и изводите на първата инстанция в тази посока.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

При този изход на спора, в полза на ответниците "Електроразпределение Север" АД и А. Петрова следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски съответно за юрисконсултско и за платено адвокатско възнаграждение (л. 165), а на процесуалния представител на ответника Д. Бузева – възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение