Решение № 7974 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2014 г.

Решение № 7974 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/, гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение от 16.05.2014 г., постановено по адм. дело № 25/2009 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, Административно отделение /АО/, III в състав, с което е отменен ревизионен акт № 469/23.03.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. София, потвърден с решение № 1477/6.07.2006 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /понастоящем "ОДОП"/, гр. София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на съдебното решение - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. По подробно изложени съображения, касаторът моли обжалваното решение да бъде обезсилено досежно отмяната на РА в частта на определените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 01.2006 г. в размера над 749963,15 лв. до размера 936637,80 лв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "Комеринг" ООД - в ликвидация, чрез процесуалния си представител адв. Георгиев в писмено становище и в съдебно заседание, излага подробни доводи, досежно правилността на обжалваното решение и неоснователността на депозираната касационна жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от страна по делото, поради което са процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 3601 от 18.03.2009 г. на Върховен административен съд, Първо A отделение е отменено решение от 8.08.2008 г. по адм. дело № 3771/2006 г. по описа на СГС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски градски съд. Дадени са указания на съда при новото разглеждане на делото да бъде установено по категоричен начин извършването на облагаеми доставки, цената по която са извършени, данъчната основа, въз основа на която е начислен данъка и дали доставките са извършени по пазарни цени, определени по методите, посочени в чл. 20, т. 5, букви "а" и "б" (приложима редакция в ДВ бр. 200/05 г.). При новото разглеждане на делото Софийски градски съд, след изпълнение на указанията дадени от ВАС е постановил решение, с което е отменил ревизионен акт № 469/23.03.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. София, потвърден с решение № 1477/6.07.2006 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София при ЦУ на НАП, досежно начислен ДДС на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) на "Комеринг" ООД в размер на 936637,80 лв. за данъчен период м. 01.2006 г. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че касаторът е осъществил продажба на стоки в процесния данъчен период като нейният размер е деклариран и е начислен ДДС в размер на 186674,65 лв. върху данъчна основа 933373,25 лв. В хода на ревизията е начислен допълнително ДДС за доставките на стоки на основание чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.), като е приел, че посоченият от органа по приходите дължим данък е в размер на 936637,80 лв. За определяне на пазарната цена на продажбата още в хода на ревизията е назначена експертиза. Според заключението изготвено от Антония Пендичева, общата пазарна стойност на стоките предмет на продажбата е 933373,25 лв. В същото се сочи, че не са налице основания за бракуване за стоките и същите са годни за продажба. По при новото разглеждане, при спазване указанията дадени с решение № 3601 от 18.03.2009 г. на Върховен административен съд, Първо A отделение, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза. Заключението, по която приетото без оспорване, съдът подробно е обсъдил. Последното достига до идентични изводи с тези на изготвената в хода на административното производство експертиза. Вещото лице е посочило, че ревизираното лице "Комеринг" ООД е извършило облагаеми доставки в процесния период с данъчна основа в размер общо на 933373,25 лв., върху които е начислен ДДС в размер на 186674,65 лв. Установило е, че РЛ е декларирало с подаване на справка-декларация за ДДС осъществените доставки. От правна страна съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.) данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на ЗДДС (отм.) не може да бъде по - ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на ЗСч на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при внос. Съдът е посочил, че органът по приходите е приел, че приложима е разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.). Предвид изложеното, съдът е приел, че данъчната основа следва да бъде определена по реда на чл. 29, ал. 6, т. 1 от закона, тъй като е приел, че е налице изключението предвидено в посочената разпоредба, а именно че нормата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) не се прилага, когато данъчната основа при извършване на облагаеми доставки на стоки е по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоките. Позовавайки се на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че продажба на стоките са осъществени по пазарна цена, определена по методите, посочени в § 1, т. 10, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и тези посочени в чл. 20, т. 5, б. "а" и "б". Предвид изложеното Софийски градски съд е приел за неправилно и незаконосъобразно начисляването на ДДС за данъчен период м. 01.2006 г. в размер на 936637,80 лв. и като е достигнал до този извод е отменил РА досежно посочения размер на дължимия ДДС като незаконосъобразен. Така постановеното решение е допустимо, но частично неправилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя правните изводи на СГС и намира задълбочен анализа на събраните по делото доказателства за установяване на относимите към данъчното облагане факти. Разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) предвижда данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/ на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при внос. Изключение от така предвиденото облагане е регламентирано в ал. 6 на същия член, а именно, че нормата на ал. 5 не се прилага при продажба на стоката по пазарна цена, определена по методите, посочени в § 1, т. 10, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс действително е приложимо в настоящия случай. Правилно решаващият съд е обсъдил писмените доказателства и доказателствени средства. Съдът правилно е тълкувал посоченото изключение и като се е базирал на заключението по ССЕ, правилно е приел, че осъществените облагаемите доставки са извършени по пазарни цени, определени по методите посочени в чл. 20, т. 5, б. "а" и "б" от ЗДДС (отм.). Мотивирайки се с изключението на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.) съдът е приел, че не е налице основание за начисляване на ДДС за процесния данъчен период. Съдът обаче е допуснал неточност при определяне на задълженията, установени с РА на това основание и е отменил РА за сумата 936637,80 лв. - ДДС и лихви. Установената като дължима сума 186 674,65 лв. за ДДС и лихви в таблична форма в РА отразява декларираните от ревизираното лице, но не внесени задължения за ДДС за процесния период и прилежащите лихви. Следователно като е приел, че данъчните органи неправилно са приложили чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) СГС е следвало да отмени РА само в частта, с която на това основание са установени като дължими ДДС до размера на 749 963,17 лв. и лихви, но не и в цялост установените задължения по ЗДДС (отм.) - 936637,80 лв., в който размер са включени и декларираните задължения в размер на 186 674,15 лв. В частта досежно установените задължения от данъчна администрация в размер на 749 963,17 лв., настоящата касационна инстанция намира, решението за правилно и законосъобразно. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е процесуално допустимо и не е налице основание за неговото обезсилване по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, но в частта, с която е уважена жалбата на "Комеринг" ООД против РА относно начислен на "Комеринг" ООД ДДС на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) за данък и лихви, в размера над 749 963,15 лв. до размера 936637,80 лв. и прилежащите лихви е неправилно и подлежи на отмяна, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА за установени задължения за ДДС над сумата 749 963,15 лв. до размера 936637,80 лв. и лихви за забава. Разноски: С оглед изхода на спора атакуваното решение следва да бъде частично отменено и досежно размера на присъдените в полза на "Комеринг" ООД разноски, като същите бъдат редуцирани до 312,27 лв. За воденото производство пред настоящата инстанция на касатора се дължат разноски съобразно уважената част и съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4396,75 лв. На ответника по касацията също следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част, а именно такива в размер на 4227,68 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,