Решение № 13687 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6957/2009 г.

Решение № 13687 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6957/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Голф Клуб Ибър" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена от представляващия -изп. директор Недев срещу решение № 104/09.03.2009 г. по адм. д. № 595/2008 г. на Административен съд - София област. В касационната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на решението и постановяване на същото при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се претендира неговата отмяна със законните последици. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от началника на ДНСК, чрез ст. юрк. Петрова срещу определение № 632/22.04.2009 г. по адм. д. № 595/2008 г. на Административен съд - София област., с което е оставено без уважение искането на ДНСК по молба от 24.03.2009 г. за допълване на решението в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба началник на ДНСК, чрез процесуалният си представител юрк. Шалдупова оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде потвърдено обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-14-479/10.06.2008 г. на зам. началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "масивна жилищна сграда" в ПИ 119088, землището на гр. Долна баня , описан с конкретни параметри в Констативен акт № 126/18.04.2008 г., извършен през 2008 г. от "Голф Клуб Ибър" АД. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, реализиран без строителни книжа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обсъдени са подробно релевантните доказателства и доводите на страните, като е прието, че не са оборени в съдебното производство констатациите за липса на строителни книжа, което е основание по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ във вр. с чл. 222, т. 10 ЗУТ за премахване на строежа. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден без изискуемите по ЗУТ строителни книжа - инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне строителна линия и ниво, т. е. налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане (2008 г.). Следователно и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Неоснователен е доводът по касационната жалба за наличие на нищожен административен акт, поради липсата на упълномощаване по чл. 225, ал. 1 ЗУТ на зам. началника на ДНСК към момента на издаване на оспорената заповед. Представеното заверено копие от заповедта е официален документ по смисъла на чл. 189, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, който е бил оспорен само относно своята автентичност и издател, като е изискан оригинала, а въпреки дадената изрична възможност на жалбоподателя не са ангажирани други доказателства с оглед оспорването. Предвид това законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена от надлежно упълномощено лице. Неоснователно е и възражението за неконкретизиране на процесния строеж в Констативния акт, тъй като видно от същия строежа е описан с конкретно местонахождение и параметри, съставен е в присъствието на надлежен представител на Дружеството и тези констатации не са оборени в съдебната фаза на производството - чл. 171, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Освен това дори и при оборване на изложените в акта констатации не е налице нередовност, която да сочи на съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, т. е. да е налице незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Твърдението по касационната жалба за налично разрешение за строеж са несъстоятелни, както правилно и обосновано е приел административния съд, излагайки подробен анализ на фактическата обстановка за несъответствие на номера и датата на представеното заверено копие на разрешението за строеж с официалните регистрационни данни на общината. Правилен е и извода, че не е налице в случая официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, както и този, че дори и да се приеме наличието на надлежно издадено разрешение за строеж, то същото не е влязло в сила. Неоснователно е и касационното оплакване за недопускането на свидетели за установяване факта на издаването на разрешение за строеж, тъй като гласни доказателства са допустими само за доказване факта на съставен, но изгубен или унищожен документ, с оглед разпоредбите на чл. 165, ал. 1 вр. чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Неоснователно е и възражението в жалбата за нарушение на процедурата, изразяващо се в издаване на заповед за премахване на строежа, без да е разпоредено преди това спиране на строежа, тъй като ЗУТ не регламентира задължителна поредност на издаване на актовете по т. 10 и т. 1 и 2, чл. 222 ЗУТ, нито обвързва административния орган със задължение за спиране на строеж при констатирана незаконност. Освен това мярката по чл. 224, ал. 1 ЗУТ е с временен характер и се прилага при нарушения, които подлежат на отстраняване от инвеститора, която хипотеза в случая не е налице, тъй като липсата на строителни книжа не може да бъде валидирана. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. По частната жалба: С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ответника - началника на ДНСК за допълване на решението в частта за разноските с присъждане на юрк. възнаграждение. Съдът е приел, че претенцията е неоснователна, тъй като разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК визира присъждане на реално направените разноски, вкл. и възнаграждение за един адвокат, но не предвижда присъждане на юрк. възнаграждение. Приетото от съда е в разрез с разпоредбите на чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 и 4 АПК лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, имат право на разноски при отхвърляне на оспорването, вкл. и ответниците по оспорването, какъвто е и административният орган. Следователно началника на ДНСК, в случая с оглед изхода на делото и обстоятелството, че е представляван от юрисконсулт има право на разноски в размера по чл. 143, ал. 4 АПК и по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Неоснователно е и позоваването на неизпълнение на задължението по чл. 80 ГПК, тъй като се претендира само юрк. възнаграждение, което се определя по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Предвид това и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с. чл. 236 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1/04 г. "Голф клуб Ибър" АД следва да бъде осъден да заплати на ДНСК - София разноски в размер на 80лв, съставляващи юрк. възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение