Решение № 8084 от 22.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11911/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.-министъра на културата със седалище в София, на бул. Ал. Стамболийски 17, против Решение 9994 от 04.10.2024 г., постановено по адм. дело 1218 по описа на Административния съд Варна за 2024 г., поправено с Решение 10036 от 07.10.2024 г. по същото дело. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, по жалба на В. В. М. от гр. Варна, е отменена Заповед РДКР-11/29.04.2024 г. на зам.-министъра на културата, с която на М. е отказано вписване в публичния регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация по чл. 165 от Закона за културното наследство (ЗКН) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по Заявление на М., вх. 09-00-30/06.11.2023 г., допълнително уточнено със Заявление, вх. 09-00-30/07.02.2024 г., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение. Наред с това ответният административен орган е осъден да заплати в полза на жалбоподателя 10, 00 лв. разноски по делото. Касаторът се оплаква, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последното АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на първоинстанционния жалбоподател. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът арх. В. В. М., с адрес за кореспонденция в гр. Варна, [улица], оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и оставянето в сила на обжалвания съдебен акт. Не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд преценява касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и обсъди посочените в касационната жалба пороци на съдебния акт, приема следното: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Със Заявление, вх. 09-00-30/06.11.2023 г. (л. 3 от административната преписка) В. В. М. е поискал от министъра на културата да бъде вписан в публичния регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация, както и адаптация на културни ценности, приложил е документи диплома за висше образование по специалност Архитектура, служебна книжка, удостоверяваща професионален опит, длъжностна характеристика, автобиография (от л. 4 до л. 23, пак там). С писмо, рег. 09-00-30/25.01.2024 г. на зам.-министъра на културата (л. 24, пак там), М. е уведомен, че към заявлението не са представени следните, изискуеми съгласно Наредба Н-3 от 06.04.2011 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация (Наредба Н-3/06.04.2011 г./Наредба/та) документи: копие на трудов договор с приложена към него длъжностна характеристика, копие от трудова, служебна, осигурителна книжка; копие на друг документ за трудов/осигурителен стаж по утвърден образец или копие от договор, сключен от лице, вписано в публичния регистър по чл. 165 ЗКН, за осъществяване на дейности по консервация и реставрация на движими и недвижими културни ценности. На М. е предоставен 3-дневен срок от получаване на писмото с указанията за предоставяне на необходимите документи, като му е указано, че при неотстраняване на нередовността и непълнотите в заявлението му, същото ще бъде оставено без разглеждане. С допълнително Заявление, вх. 09-00-30/07.02.2024 г. до министъра на културата (л. 27-29, пак там), М. предоставил Заповед 005/17.02.2017 г. на Главен архитект на Община Варна, Структурна схема на администрацията в Район Одесос, Община Варна, Регистри на недвижимите културни ценности на територията на Община Варна от 1987 г. и Списък с обекти нови предложения за деклариране. Административният орган, след като разгледал допълнително представените документи, издал, на основание чл. 165, ал. 3 ЗКН, във вр. с чл. 164, ал. 2, т. 2, предл. второ ЗКН, във вр. с § 118, ал. 1, във вр. с ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗКН, обн. в ДВ, бр. 54 от 2011 г., чл. 4, ал. 1, т. 1, буква б, предл. второ, чл. 5, ал. 1 и ал. 3 и чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-3/06.04.2011 г., във вр. с § 1 от Допълнителна разпоредба на Наредбата оспорената Заповед РДКР-11/29.04.2024 г., обективираща отказ за вписване на М. в публичния регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация. Фактическото основание за издаване на спорния акт е, че М. не е доказал професионален опит, който да отговаря на изискванията на ЗКН. При така установената фактическа обстановка, Административният съд Варна е формирал извод за нейната основателност. Мотивирал се е, че оспорената Заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма, от оправомощено по смисъла на чл. 165, ал. 3 ЗКН лице (Заповед РД09-341/17.04.2024 г. (л. 1 от административната преписка), с която зам.-министърът на културата е оправомощен да разпорежда вписване и да издава заповеди за заличаване на вписване в регистъра по чл. 165, ал. 1 ЗКН, както и да отказва извършването на регистрация и издаването на удостоверение за регистрация по чл. 165, ал. 3 ЗКН), но че същата не съответства на приложимия материален закон. Тълкувал е нормата на чл. 164, ал. 2 ЗКН, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-3/06.04.2011 година. Приел е, че от представените по делото доказателства се установява, че първоинстанционният жалбоподател е придобил висше образование по специалност Архитектура, с образователно-квалификационна степен магистър (л. 4-8, пак там), респ. отговаря на изискванията по чл. 164, ал. 2, т. 2, предл. второ ЗКН за наличие на висше образование по определена специалност. Преценил е, че дейността на лицето като Главен архитект на район на населено място в Община Варна, при делегирани дейности и функции по Закона за устройство на територията (ЗУТ), целят, наред с друго, и спазването на разпоредбите от ЗКН в частност предотвратяване на разрушаването на обекти културни ценности, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им. Счел е, че Главният архитект на района следи за прякото приложение на ЗКН и за запазване на културното наследство. Обосновал се е, че професионалният опит на М., като главен експерт участъков архитект и Главен архитект доказват изпълнявани дейности, попадащи в областите на дейност по консервация и реставрация. Допълнил е, че първоинстанционният жалбоподател притежава над нормативно изискуемия по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква б, предл. второ от Наредбата 5-годишен професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство. Не е споделил мотивите на административния орган във връзка с чл. 17, ал. 3 ЗКН. Приел е, че, административният орган, в нарушение на чл. 35 АПК, не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай и е изложил неясни мотиви. Формирал е решаващия извод за незаконосъобразност на Заповед РДКР-11/29.04.2024 г. на зам.-министъра на културата. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Спорният между страните въпрос е - отговаря ли професионалният опит на арх. М. на изискването по чл. 164, ал. 2, т. 2, предл. второ ЗКН за 5-годишен професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство. Разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ЗКН предвижда, че в публичния регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област, се вписват лица, които притежават образователно-квалификационна степен магистър и в три точки са определени изискващите се по закона специалности и професионален опит, а именно: специалност в областта на консервацията и реставрацията и три години професионален опит в тази област (т. 1); специалност Архитектура със специализация по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство и три години професионален опит в тази област или специалност Архитектура и 5 години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство (т. 2); друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация или с приложение в процеса на консервация и реставрация и най-малко 5 години професионален опит в същата област (т. 3). От посочената норма следва че извършването на дейностите, свързани с консервация, реставрация и адаптация на културното наследство изисква специални знания (образование) и умения (опит). Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба Н-3/06.04.2011 г., кандидатите за вписване в регистъра по чл. 165 ЗКН, които имат специалност Архитектура и имат 5 години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство, подават заявление по образец, към което представят копие от диплом за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен магистър по посочената специалност и документи, удостоверяващи 5 години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство. По смисъла на легалната дефиниция за документи, удостоверяващи професионален опит, дадена в § 1 от Допълнителната разпоредба на тази Наредба, това са: копие на трудов договор с приложена към него длъжностна характеристика, копие на трудова, служебна, осигурителна книжка, на друг документ за трудов/осигурителен стаж по утвърден образец или копие на договор, сключен от лице по чл. 4 за осъществяване на дейности по консервация и реставрация на движими и недвижими културни ценности. В случая е безпротиворечиво установено, че арх. В. М. има висше образование по специалност Архитектура, с образователно-квалификационна степен магистър (л. 4-8 от административната преписка), т.е. отговаря на първото изискване от кумулативно изискуемите по чл. 164, ал. 2, т. 2, предл. второ ЗКН. Неправилно, обаче, е преценено от първоинстанционния съд, че лицето отговаря и на второто изискване на специалния закон - наличие на 5-годишен професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство. Пет години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство означава кандидатът да е извършвал непосредствено дейности по консервация и реставрация на недвижимо културно наследство през посочения период В чл.163 ЗКН се съдържа определение, както следва: Консервация и реставрация, както и адаптацията на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им. Тези дейности не са конкретизирани в закона, но характера и същността им може да се изведе от целите към които те са насочени, така както те са посочени в чл.163 ЗКН - да предотвратят разрушаването, стабилизират състоянието на културните ценности и улеснят възприемането им при максимално запазване на автентичността им. Постигането на законоустановените цели неизбежно следва да включва като минимум в системния процес от дейности следните - непосредствени и конкретни действия по установяване и диагностика на състоянието на културната ценност, набелязване, планиране и одобряване на необходимите мерки за консервация и реставрация на културната ценност, изготвяне на съответната документация за това, извършване на приетите мерки за консервация и реставрация, контрол върху дейностите и др. Представените от жалбоподателя документи към заявлението му не доказват извършването на подобни дейности. Безспорно, дейността му на главен архитект на район на община, в който се намират множество културни ценности налага познаване, съобразяване и прилагане, в определени случаи, на разпоредби от Закона за културното наследство. Професионалната дейност на главния архитект на община в това число и по приложението на ЗКН не може да се идентифицира със специалния професионален опит, който законодателят е вложил в понятието, употребено в чл. 164, ал.2, т.2 ЗКН и който изисква познаване на системния процес от дейности по консервация и реставрация, придобито след дълга практика. Като е стигнал до различен извод, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По тези съображения, обжалваното решение следва да се отмени изцяло, а вместо това се постанови решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на М. срещу оспорения отказ. При този изход на спора, на касационния жалбоподател се дължат разноски за настоящото производство, които са своевременно поискани. На касатора следва да се присъдят разноски в размер на 70 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия