Решение № 4527 от 12.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Николов от гр. София против решение 5627/08.10.2021 г. по адм. дело 3806/2021 г. на Административен съд София - град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. Претендират се съдебни разноски. Ответникът по делото директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Кюстендил не е изразил становище в законоустановения срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на И. Николов срещу решение 2153-09-01/01.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил, с което е била отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]/15.12.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 99, ал. 1, т. 2, б а от КСО е било отменено разпореждане [номер]/16.10.2017 г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е отказано отпускането й като са присъдени разноски. Съдът е приел, че пенсията е отпусната въз основа на неистински документ или такъв с невярно съдържание, което е установено от съставен констативен протокол, обективиращ резултатите от извършена проверка от органа по осигуряване за липсата на данни лицето да е работило в Инжстой ЕАД. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че И. Николов е подал заявление от 03.08.2017 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. При представянето на документите от лицето е констатирана липса на полаган трудов стаж при работодателя Инжстрой ЕАД, който е с правоприемник ВиК ЕАД София за периода от 31.10.1992 до 29.03.1994 г. и от 12.09.1994 г. до 30.06.1995 г. Въз основа на представените документи е било издадено разпореждане от 08.08.2017 г., с което е било отказано отпускането на пенсия за ОСВ и то е влязло в сила. При подаване на ново заявление от страна на И. Николов от 12.10.2017 г. на същото основание е било представено към предходните документи УП-3 329/25.09.2017 г., с което стажът за конкретния период в дружеството е бил зачетен за втора категория труд на длъжност ел. заварчик. Със следващо разпореждане от 16.10.2017 г. е била отпусната пенсия за ОСВ, но при извършена рутинна проверка от контролни органи при ТП на НОИ при осигурителя В и К ЕАД София е установено, че за Николов липсват данни в разчетно платежните ведомости за спорния период. При откриването на нови обстоятелства от административния орган е възникнало основание за отмяна на разпореждането и съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б а от КСО, административният орган е отменил разпореждането. Недоволен от резултата, И. Николов е оспорвал административния акт пред директора на ТП на НОИ Кюстендил. Жалбата е била отхвърлена, а разпореждането потвърдено като законосъобразно. С оглед установеното от фактическа страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставките по чл. 99, ал.1, т. 2, б а от КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП 3 /документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС/ са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр. УП 3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. С оглед на изложеното, правилно административният орган не е зачел приложените от жалбоподателя удостоверения обр.УП-2 във връзка със спорните периоди. Извършените насрещни проверки са достатъчни. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Жалбоподателят не е доказал по съответния ред продължителността и местополагането на трудовия си стаж за спорните периоди. Документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС се издават с цел доказване на осигурителен/трудов стаж и доход, и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им с предвидения в закона ред и актове. Съдът е обосновал правилен извод, че в рамките на административното производство, а също и при съдебното оспорване, въпреки надлежно разпределената върху него доказателствена тежест, жалбоподателят не е представил доказателства, които да оборят удостоверителната сила на официалния удостоверителен документ, какъвто е съставения констативен протокол от ТП на НОИ София град, съдържащ констатации, че в спорните периоди Николов не е работил в Инжстрой ЕАД. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, а ответникът не е претендирал такива. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на шесто отделение,