Решение № 1251 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2008 г.

Решение № 1251 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Александрина Цветанова Миндова, чрез пълномощника й адв. Невена Георгиева, против решението от 04.03.2008 г., постановено по адм. д. № 123/2004 г., по описа на Софийския окръжен съд, с което е отменена заповед № ОА-20 от 30.01.2004 г. на областния управител на Софийска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта относно новообразувани имоти № 11020.0090.001 (имот № 1) и № 11020.0090.003 (имот № 3), (след поправка на явна фактическа грешка в решението), махала "Семкова" кад. район 90, 91 и 92, в землището на с. Видраре, община Правец, Софийска област, както и е върната преписката на административния орган с указание за изработване на помощен кадастрален план по реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на постановеното съдебно решение, като произнесено по недопустима - просрочена жалба - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, както и алтернативно за неговата незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде обезсилено и производството прекратено, алтернативно да бъде отменено като неправилно. Ответникът - областният управител на Софийска област не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Николина Маринова Иванова, чрез пълномощника си адв. Седефова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмени бележки изразява становище, че постановеното решение на съда е правилно, тъй като е налице нарушение при изработването на ПНИ, поради това, че в изготвения помощен план не са нанесени имотите на бившите собственици. Заинтересованата страна Илия Митев Илиев в писмено становище заявява, че се присъединява към касационната жалба на Александрина Миндова, като допълва отменителните основания. Посоченото може да се разглежда само като становище по касационната жалба, но не и като самостоятелна жалба, тъй като е подадена след срока за обжалване. Заинтересованите страни - Иван Павлов Иванов, Йордан Василев Вълков, Николай Иванов Йосифов, Валентин Георгиев Балашев, Дарина Георгиева Георгиева, Георги Костадинов Балашев, Анчо Иванов Вутев, Васил Иванов Вутев, Виолета Николова Налбантова, Катя Николова Велева, Вела Дамянова Маркова, Нели Иванова Маринова, Иванка Иванова Велинова, Радослав Василев Вълков не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че твърденията за просрочие на първоначалната жалба са неоснователни. Оспорената заповед е публикувана в ДВ, бр. 19 от 9.03.2004 г., а жалбата е подадена на 22.03.2004 г., в предвидения 14-дневен срок. Решението на окръжният съд е правилно. Помощният план трябва да съдържа данни както за имотите, предоставени за ползуване, така и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС. В случая в помощния план са нанесени само новообразуваните имоти. След като не са нанесени имотите, съществували преди образуването на ТКЗС, е невъзможно да се установи идентичността на имотите, които са предоставени на ползувателите, т. е. не могат да се приложат и разпоредбите на §4а и §4б от ЗСПЗЗ, поради което и заповедта противоречи на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, поради което и не са налице касационни основания за отмяна на решението на съда. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна на основанието по чл. 209, т. 3 от АПК. Производството пред Софийския окръжен съд, се е развило по жалба, подадена от Николина Иванова против заповед № ОА-20 от 30.01.2004 г. на областния управител на Софийска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта относно махала "Семкова". Жалбата е уточнявана многократно в течение на цялото производство, в това число и след оставянето й без движение за посочване на предмета й и пороците на акта. След всички уточнения, предметът и е сведен до възражение срещу отреждането с ПНИ на имоти № 11020.0090.001 и № 11020.0090.003 на ползувателите, съответно Александрина Миндова и Илия Илиев и вписването им в регистъра към плана като собственици, като е поискано тези имоти да се отредят на бившите собственици - наследници на Марин Иванов Кунински и Васил Иванов Кунински, чрез жалбоподателката. За имота на Александрина Миндова се е твърдяло също така, че неправилно е отреден с площ от 658 кв. м, вместо с площ от 600 кв. м, съгласно ограничението по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че жалбоподателката е наследница на Марин Иванов Кунински, като на същия с решение на ОСЗГ - № 5403/1997 г. е възстановен земеделски имот - ливада от 7 дка, в стари реални граници, в землището на с. Видраре, м. "Космата" ("Йотовска ливада". На ползувателите Миндова и Илиев с ПНИ са предоставени посочените имоти № 1 и № 3, с площ от 640 кв. м и 600 кв. м, съгласно цитираните в регистъра нотариални актове. От заключението на назначените две единични експертизи съдът е приел, че не се установява идентичност между имотите, предоставени на ползувателите и тези, възстановени на бившите собственици. Също така, съдът е приел, че в помощния план към ПНИ, както и в ПНИ не са отразени имотите на бившите собственици, към момента на образуване на ТКЗС. Въз основа на тези фактически констатации, съдът е счел, че е налице нарушение на нормата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, относно съдържанието на плана и редът за неговото изготвяне. Посочил е, че съгласно чл. 28, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, помощният план следва да съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Имотите на бившите собственици не са нанесени в помощния план и в ПНИ, поради което, атакуваният план е незаконосъобразен и в обжалваната част следва да бъде отменен. Така постановеното решение е допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено, в обжалваната понастоящем част. Неоснователно е възражението за недопустимост на решението, поради просрочие на първоначалната жалба. Оспорената заповед на областния управител за одобряване на ПНИ е обнародвана в ДВ, бр. 19 от 9.03.2004 г. Жалбата на Николина Иванова е постъпила в деловодството на административния орган, чрез който е подадена, на 22.03.2004 г., т. е. в предвидения четиринадесетдневен преклузивен срок. Налице е другият порок, твърдян в касационната жалба, водещ до незаконосъобразност на постановеното решение - неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че ПНИ следва да бъде отменен в частта му относно отреждането на ползувателските имоти на Миндова и Илиев. Този извод не съответства на доказателствата по делото и на изискванията на закона. Безспорно е установено от представените в административната преписка доказателства - удостоверения, оценителни протоколи, вносни квитанции за заплатени суми, че и двамата ползуватели са с надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост. На същите е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 11/1982 г. На Александрина Миндова е предоставен имот от 640 кв. м - овощна градина, а на Илия Илиев е предоставено място от 600 кв. м. Ползувателите са подали искания за придобиване на собствеността върху предоставените им имоти, в предвидения законов срок. Правата са им признати по реда на § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в действащата към онзи момент редакция, като с оценителни протоколи, в които имплицитно се съдържа и признаване на правото да придобият собствеността - за Миндова при условията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът е овощна градина и лозе, а за Илиев по реда на § 4а, тъй като имотът е застроен със сграда, масивна със застроена площ от 38 кв. м на етаж и половина, разгърната площ от 77 кв. м, посочените имоти са оценени. Определените суми са заплатени от ползувателите, като с това е довършен фактическия състав по придобиване на собствеността. За имотите си Миндова и Илиев са се снабдили и с нотариални актове, копия от които са приложени по делото. Ето защо необоснован е изводът на съда, че с ПНИ неправилно на тези лица са отредени имоти, тъй като не можело да се установи идентичността с имотите на бившите собственици. Дори и да е налице идентичност, каквато в случая не е установена, напротив от заключението на вещото лице Чернева, съобразено с описаните граници на имотите по удостоверенията за ползване, се установява, че липсва идентичност с имотите на Кунински, чиято наследница е жалбоподателката, то ПНИ се създава за имотите, правото на собственост върху които се придобива при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в регистъра към плана се отразяват данните за собствеността върху тези имоти. Следователно с предимство се ползват правата на собственост на бившите ползуватели, като същите се вписват и в регистъра към плана, неразделна негова част. Липсва колизия между правата на бившите ползуватели, придобили по надлежния ред правото на собственост, както е в случая, и правата на бившите собственици, на които правото на собственост е признато, но в случаите когато имотите им са намират в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, същото следва да бъде реално възстановено, след влизане в сила на ПНИ. Безспорно предимство имат правата на бившите ползуватели, съответно правилно ПНИ е попълнен с техните имоти, както и същите са отразени като собственици в регистъра. Неоснователно е възражението, че на Миндова е отреден по-голям имот и не е спазено ограничението по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същата е придобила права по § 4б и ограничението в този случай е до 1000 кв. м, докато отреденият й имот по плана по графична част е от 640 кв. м, а според заключението на вещото лице Ивайло Димитров, на място е около 600 кв. м. Всъщност правата на бившите собственици не са нарушени от отреждането с ПНИ на имотите на ползувателите Миндова и Илиев, а са нарушени поради това, че имотите, върху които им е признато право на собственост не са отразени, както в помощния план, така и в ПНИ. Същите макар и находящи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, са им възстановени в реални граници, поради което дори това възстановяване да е неправилно, то е извършено със стабилизирани административни актове и имотите е следвало да бъдат отразени в помощния план и в ПНИ. В първоначалната жалба обаче, както и във всички последващи нейни уточнения, липсва оплакване, че имотите на наследниците на Кунински (извън твърдяната идентичност с двата ползувателски имота) не са нанесени в помощния план и в ПНИ, в това число липсва отразяване на собствеността и в регистъра. Вместо да бъде насочена към тази непълнота на плана, която безспорно засяга бившите собственици, жалбата е насочена против отреждането на ползувателските имоти, в която част ПНИ е законосъобразен. Съдът е дал многократно възможност на жалбоподателката да уточни жалбата си, като в решението си се е съобразил с въведения предмет. Правилно е констатиран порок в ПНИ поради липса на отразяване в помощния план и в ПНИ на имотите на бившите собственици, но в тази част липсва жалба. Що се касае до ползувателските имоти, порокът е несъществен, тъй като не се отразява на материалното право на собственост, което надлежно е придобито и съответно правилно е отразено в ПНИ. Приемайки, че в частта относно имотите на Миндова и Илиев - имот № 11020.0090.001 (имот № 1) и № 11020.0090.003 (имот № 3) е налице нарушение на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, съдът е постановил незаконосъобразно решение. Касационна жалба обаче е подадена само от Александрина Миндова, поради което решението следва да бъде отменено само в частта относно имот № 1, като в тази част след отмяната на решението съдът следва да се произнесе по същество и отхвърли първоначалната жалба като неоснователна. Паради липса на касационни жалби не може да бъде корегиран и диспозитивът в съдебното решение, разпореждащ изготвянето на помощен план след връщане на преписката в отменената част на плана по отношение имот № 3. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение