Решение № 7013 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2025 г.

ВАСШесто отделение25.06.2025 г.докладчик Десислава Стоева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 27761 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело 6765/2024 г. по описа на Административен съд София- град.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт- гр. София, бул. Александър Стамболийски 62-64, Булстат 121082521, да заплати на В. А. В., [ЕГН], с адрес: гр. София, [адрес], сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща сторените разноски в касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез старши юрисконсулт К. Първанов, против Решение 27761 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело 6765/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменено негово Решение 2153-21-123 от 14.06.2024 г., с което е отхвърлена жалбата на В. А. В. срещу разпореждане [номер]/35/ от 10.05.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София- град.

Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, по съществото на спора. Претендира разноски. Алтернативно, при потвърждаване на решението отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Ответницата В. А. В., чрез адвокат И. Саева, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е било Решение 2153-21-123 от 14.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ София- град, с което е отхвърлена жалбата на В. А. В. срещу разпореждане [номер]/35/ от 10.05.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София- град.

От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по заявление, с вх. 2113-21-2624 от 29.04.2024 г., с което В. А. В. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към пенсионното й досие са приложени всички документи съгласно чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за преценка правото на пенсия.

Въз основа на представените документи, на данните в регистъра на осигурените липа и на получен формуляр УКР/БГ 3 на украинската компетентна институция, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело осигурителен стаж от трета категория труд, положен на територията на Република България до 01.04.1998 г. в размер на 08 години, 10 месеца и 21 дни, от които 08 години, 07 месеца и 29 дни - действителен осигурителен стаж. От получения формуляр от Република Украйна е бил признат стаж на нейна територия в размер на 07 години, 11 месеца и 04 дни, от който за действителен стаж били признати 4 години, 11 месеца и 04 дни.

От длъжностното лице е изчислено, че общият стаж положен на територията на Република България и Република Украйна е 16 години, 09 месеца и 25 дни, от който прието за действителен стаж 13 години, 07 месеца и 03 дни. Към датата на подаденото заявление, а именно 29.04.2024 г., В. А. В. е била на възраст [заличен текст].

След извършена преценка на правото на пенсия, с разпореждане [номер]/35/ от 10.05.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София- град, на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО, както и чл. 10 от Договор между Република България и Република Украйна, е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. А. В., тъй като не отговаря на условията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО за 36 години и 06 месеца положен осигурителен стаж към 2024 година. На основание чл. 68, ал. 3 от КСО е прието, че В. А. В. също няма право на лична пенсия поради неизпълнение на законовата предпоставка през 2024 г. за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж.

В законоустановения срок, В. А. В. е обжалвала цитираното разпореждане с претенция в частта, в която се отказва отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като тя е на 67 години и 04 дни и притежава осигурителен стаж повече от 15 години.

Административният орган е извършил проверка във връзка с предявената жалба и е установил, че с обжалваното разпореждане продължителността на действителния осигурителен стаж на жалбоподателя е определена правилно. От описа на осигурителния стаж в пенсионното досие на В. А. В. е бил зачетен осигурителен стаж в Република България, както следва:

  • от 04.03.1987 г. до 06.10.1991 г. - 04 години, 07 месеца и 3 дни действителен стаж;
  • от 07.10.1991 г. до 16.11.1991 г. - 00 години, 01 месеца и 09 дни - действителен стаж;
  • от 16.11.1991 г. до 31.12.1991 г. - 00 години, 00 месеца и 23 дни - действителен стаж;
  • от 01.01.1992 г. до 12.02.1992 г. - 00 години, 01 месеца и 12 дни - действителен стаж;
  • от 13.02.1992 г. до 31.07.1992 г. - 00 годиш, 02 месеца и 24 дни - действителен стаж;
  • от 01.08.1992 г. до 30.05.1993 г. - 00 години, 09 месеца и 29 дни - действителен стаж;
  • от 12.04.1995 г. до 01.01.1999 г. - 02 години, 08 месеца и 19 дни - действителен стаж и
  • от 09.01.1998 г. до 01.04.1999 г. - 00 години, 02 месеца и 22 дни е бил приет, че не е действителен стаж, тъй като е време, в което е ползвано обезщетение за безработица.

За общ стаж, положен от В. А. В. на територията на страната, административният орган е приел 08 години, 10 месеца и 21 дни, от които действителен стаж - 08 години, 07 месеца и 29 дни.

По отношение на осигурителен стаж, положен на територията на Република Украйна е бил зачетен:

  • от 17.10.1974 г. до 20.09.1979 г. - 04 години, 11 месеца и 04 дни - действителен стаж и
  • от 26.03.1980 г. до 25.03.1983 г. - 03 години, 00 месеца и 00 дни - недействителен стаж, тъй като това е време, през което В. А. В. е отглеждала дете (майчинство)/.

Общият стаж, положен на територията на Украйна е от 07 години, 11 месеца и 04 дни, като за действителен стаж е бил приет 04 години 11 месеца 04 дни.

Административният орган е приел за общ стаж, положен на територията на Република България и Република Украйна такъв от 16 години, 09 месеца и 25 дни, от който действителният стаж е 13 години, 07 месеца и 03 дни.

В решението си директорът на ТП на НОИ София- град е посочил, че претенциите на В. А. В. да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО са неоснователни, тъй като съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 67 години, 00 месеца и 00 дни за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен етаж.

Относно обстоятелството, че В. А. В. е имала положен стаж на територията на Република Украйна при определяне право на пенсия на територията на страната е приложим Договорът между Република България и Република Украйна за социално осигуряване, като съгласно чл.10, ал.1 от Договора, ако законодателството на едната от договарящите страни за правото на пенсия зависи от придобиването на определен осигурителен (трудов) стаж, компетентната институция на тази договаряща страна взема предвид, ако е необходимо, и осигурителния (трудов) стаж, придобит съгласно законодателството на другата договаряща страна, при условие, че тези стажове не съвпадат по време.

Административният орган е посочил в решението си, че действителен стаж е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

За времето от 26.03.1980 г. до 25.03.1983 г. стажът, потвърден на територията на Република Украйна, не е бил приет от административния орган като действителен стаж , тъй като не е действително изслужено календарно време, през което В. А. В. е работила. От представено копие на превод на Справка 27/205 от 06.03.1981 г., издадена от Производствено обединение Кинескоп В. В., с фамилия преди брака К., е работила в цитираното предприятие за времето от 17.10.1974 г. до 20.09.1979 г., като същият период е вписан като положен осигурителен стаж във формуляр УКР/БГ 3. За времето, в което на В. В. е бил признат стаж за отглеждане на дете (време на майчинство), административният орган е приел, че лицето не е било в отпуск по майчинство, тъй като е било прекратило своята трудова дейност на територията на Република Украйна и същият период се зачитал за осигурителен стаж при преценка правото на пенсия, но не можел да бъде квалифициран като действително изслужено време.

Административният орган се е позовал в решението си на действащата разпоредба на чл. 9, ал. 7 от КСО, а именно, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработещата майка е отглеждала дете до 3-годишна възраст, но е приел, че същият се зачита за осигурителен стаж, но не действителен , тъй като В. А. В. не е ползвала отпуск за време на майчинство поради причината, че не е работила за съответния период по служебно или трудово правоотношение.

При тази фактическа обстановка, директорът на ТП на НОИ София-град, с Решение 2153-21-123 от 14.06.2024 г., е оставил без уважение като неоснователна жалбата на В. А. В. срещу разпореждане [номер]/35/ от 10.05.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град.

Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е отменил административния акт и е изпратил делото като преписка на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София- град за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление с вх. 2113-21-2624 от 29.04.2024 г. на В. А. В., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С решението си съдът е поставил в тежест на касатора и разноските по делото.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил незаконосъобразен акт.

Правилен и обоснован е изводът на съда по спорния по делото въпрос: наличието на действителен осигурителен стаж на В. А. В. за времето, когато е била неработеща майка. От наличните в административната преписка доказателства е видно, че това се отнася за периода от 26.03.1980 г. до 25.03.1983 г. Съдът правилно е съобразил, че в този случай са приложими действалите разпоредби до 31.12.1999 г., които са от значение да се определи периода и действителността на стажа. Както правилно е отбелязал в тази връзка съдът, приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), която гласи, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към това време е била в сила и Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта , обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Такава е и действащата уредба, като законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, а в същия смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, част от която е цитирана в съдебното решение.

Предвид изложеното, не се установяват сочените касационни основания за отмяна, поради което решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на В. А. В. се дължат претендираните разноски в размер на 500 лева за процесуално представителство пред касационната инстанция, които, на основание на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да се възложат в тежест на Националния осигурителен институт- гр. София. Тъй като адвокатското възнаграждение е в минималния размер за този вид дела, предвиден в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, настоящата инстанция намира, че не следва да обсъжда възражението за прекомерност, отправено от касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,