Решение № 9789 от 2.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Инвест 14" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Д. Балкански, против Решение 808/16.06.2020 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело 839/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-22000118002761-091-001/07.03.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София, потвърден с Решение 883/27.05.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на НАП.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да му бъдат присъдени разноски за две съдебни инстанции. В открито съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Балкански, който поддържа касационната жалба и заявените с нея искания по допълнително изложени доводи в писмени бележки и представя списък на разноските с доказателства за извършването им.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Иванова и иска от съда да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Благоевград е РА Р-22000118002761-091-001/07.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 883/27.05.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е ангажирана солидарна отговорност на "Инвест 14" ЕООД за невнесения от доставчика му Строймакс ЕООД ДДС в размер на 12 293.33 лв. по фактура 1776/16.03.2017 г. за облагаема доставка покупка на недвижим имот, извършена с НА 150, том I, рег. 2709, дело 129 от 10.03.2017 г. Установено е задължение за ДДС в размер на 12 293.33 лв. за данъчен период м. март 2017 г. и лихва за периода от 15.04.2017 г. до датата на акта 07.03.2019 г. в размер на 2 363.24 лв.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на административния съд като валидно и допустимо. Правилно съдът е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено също от компетентен орган.

Неоснователен е доводът на касатора, че оспореното първоинстанционно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Фактите по спора са точно установени от съда и изложени в мотивите на решението му. Правилно съдът е разграничил тези, по които не е налице спор между страните, от спорните такива.

Безспорни са установяванията в хода на ревизионното производство, обективирани в ревизионния доклад (РД), че:

1. За сделката за покупко-продажба на недвижим имот, извършена с НА 150, том I, рег. 2709, дело 129 от 10.03.2017 г., доставчикът Строймакс ЕООД издава на "Инвест 14" ЕООД фактура 1776/16.03.2017 г. с данъчна основа 61 446.67 лв. и ДДС - 12 293.33 лв. (общо 73 760 лв.)

1. Плащането на сумата от 73 760 лв. е извършено по банков път.

1. Получателя е ползвал право на данъчен кредит по фактура 1776/16.03.2017 г. за данъчен период м. март 2017 г.

1. Доставчикът Строймакс ЕООД е начислил ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 ЗДДС като е включил процесната фактура в дневника за продажбите за съответния данъчен период и е подал справка декларация (СД) с резултат ДДС за внасяне в размер 18 523.17 лв.

1. В Ревизионния доклад (РД) се съдържа констатация, че така декларираният от доставчика данък в размер 18 523.17 лв. не е внесен.

1. В хода на съдебното производство е представено от ответника писмо с изх. 24-20-652#10/09.12.2019 г. на директора на ТД на НАП (л. 403 от първоинстанционното дело), според което към датата на издаването му Строймакс ЕООД не е погасило задълженията си за ДДС за данъчен период м. март 2017 г.

При така установените факти АС Благоевград обосновано е приел, че са доказани предпоставките на чл. 177, ал. 1 ЗДДС и е спорно знанието на получателя по доставката - "Инвест 14" ЕООД за това, че данъкът по фактура 1776/16.03.2017 г. няма да бъде внесен от доставчика Строймакс ЕООД.

Съдът е изложил мотиви в своето решение за това, че в изпълнение на задължението си по чл. 177, ал. 2 ЗДДС ревизиращите органи са доказали този субективен елемент от фактическия състав на солидарната отговорност на получателя за невнесения данък от неговия доставчик. Прел е, че установените в ревизионното производство обективни факти сочат наличието на знание у ревизираното дружество чрез неговия управител и едноличен собственик на капитала В. Хаджигаев, а те са следните:

1.М. Хаджигаева е управител и едноличен собственик на капитала на "Инвест 14" ЕООД от учредяването му през 2013 г. до 17.11.2016 г., на която дата в Търговския регистър е вписано прехвърляне на дружествените дялове от нея на В. Хаджигаев. Към датата на сделката (10.03.2017 г.) управител и едноличен собственик на капитала на това дружество е В. Хаджигаев.

2.Към датата на сделката управител и едноличен собственик на капитала на Строймакс ЕООД е М. Хаджигаева (до 11.09.2017 г., на която дата в Търговския регистър е вписано прехвърляне на дружествените дялове на В. Александров).

3.В. Хаджигаев е син на М. Хаджигаева.

1. В периода м. януари м. май 2017 г. основен доставчик на "Инвест 14" ЕООД е Строймакс ЕООД, който е осъществявал СМР на сграда, находяща се в гр. Благоевград, [улица], собственост на ревизираното дружество. Това обстоятелство е установено с РА 22000117004652-091-001/15.05.2018 г., приложен по делото заедно с РД и документите от преписката.

1. Към м. март 2017 г. двете дружества имат един и същ адрес на управление.

1. СД на двете дружества са подавани от М. Хаджигаева.

1. Към 10.03.2017 г. по данни от информационния масив на НАП Строймакс ЕООД е имало неизплатени данъчни задължения по справки декларации за ДДС в общ размер 249 855.32 лв.

Първостепенният е приел, че така установените факти сочат на близки отношения между представляващите двете дружества, както и на по-особени отношения между двете търговски дружества, надхвърлящи обичайните отношения между доставчик и получател и позволяващи на управителя на дружеството - получател да разполага с достатъчно информация за стопанската дейност на Строймакс ЕООД, а това обосновава наличие на знание у жалбоподателя, че неговият доставчик няма да внесе дължимия ДДС.

Съдът е обсъдил и представения по делото Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) П-22221019017701-004/21.02.2019 г., както и основната и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи (ССЕ), и е приел, че същите не доказват погасяване на задължението на Строймакс ЕООД за ДДС за данъчния период м. март 2017 г.

Обсъдил е и възражението на жалбоподателя, че наложените обезпечителни мерки по изпълнителното дело за принудително събиране на публичните задължения на Строймакс ЕООД са пречка за ангажиране на солидарната му отговорност и е счел същите за неоснователни. Изложил е мотиви за това, че неприключилото изпълнително производство не представлява законова пречка за установяване на задълженията му по реда на чл. 177 ЗДДС.

Касационната инстанция преценява като правилно и съответно на приложимите материално правни норми така постановеното решение.

Вярно е, че от страна на ответника по делото не са представени доказателства за това, че представляващите двете дружества по сделката за покупко-продажба на недвижимия имот са майка и син, както и за това, че СД по ЗДДС за двете дружества са подавани от М. Хаджигаева, но видно от изложеното в жалбата до административния съд жалбоподателят не оспорва тези факти, не твърди, че те не са верни, и не представя доказателства, установяващи нещо различно. Останалите факти, на които се позовава съдът, се установяват от справките в Търговския регистър и от РА на "Инвест 14" ЕООД. Поради това са неоснователни доводите на касатора, че посочените обстоятелства не са доказани от приходните органи в хода на ревизионното производство.

По категоричен начин от приетите по делото по делото писмени доказателства - писмо с изх. 24-20-652#10/09.12.2019 г. на директора на ТД на НАП и АПВ П-22221019017701-004/21.02.2019 г., както и от ССЕ се доказва установеният в хода на ревизията факт, че към датата на издаване на РА (07.03.2019 г.) и към датата, на която е приключило събирането на доказателства в първоинстанционното съдебно производство (27.05.2020 г.) ДДС по процесната фактура не е внесен в бюджета. Касаторът не твърди, че данъкът е внесен в по-късен момент. С АПВ са погасени чрез прихващане задълженията за ДДС на Строймакс ЕООД по подадените от дружеството СД за периода от м. февруари 2015 г. до м. август 2016 г.

Правилно е приел също така първостепенният съд, че образуваното изпълнително дело и наложените обезпечителни мерки за принудително събиране на задълженията на Строймакс ЕООД не представляват законова пречка за ангажиране на солидарната отговорност на жалбоподателя за невнесения от това дружество ДДС по доставката, по която той е получател, след като данъкът не е събран от публичния изпълнител. Обстоятелствата, на които жалбоподателят се позова, а именно възбранени недвижими имоти, които са собственост на Строймакс ЕООД, както и получавани от него наеми, чрез които е било възможно да се съберат принудително вземанията, са относими към действията на публичния изпълнител, които са ирелевантни в случая и които в настоящото съдебно производство съдът не е бил длъжен да обсъжда.

Приходните органи не се позовават на втората хипотеза на чл. 177, ал. 2 ЗДДС и на оборимата презумпция в ал. 3. Не е спорно между страните по делото, че цената на недвижимия имот по НА е пазарна цена (представена е и оценителска експертиза, изготвена преди сделката). Не се твърди от ответника по делото, че сделката е привидна или заобикаля закона. Затова правилно административният съд е определил спорния по делото въпрос, който е за наличието на знание у получателя по доставката за това, че неговият доставчик няма да внесе начисления данък.

От приетата по делото справка от НАП за задълженията на Строймакс ЕООД, представена от жалбоподателя и приложена към ССЕ, се установява, че към 26.02.2019 г. дружеството има неизплатени задължения по подадени СД по ЗДС и декларации обр. 6, дължими за период от м. юли 2014 г. За данъчните периоди м. октомври и м. ноември 2017 г., т.е. след прехвърлянето на дяловете на това дружество от М. Хаджигаева на В. Александров, то декларира ДДС за възстановяване, който с АПВ е прихванат срещу част от задълженията на Строймакс ЕООД, които са до м. август 2016 в размер на 282 279.78 лв.

До м. ноември 2016 г. в Строймакс ООД съдружници са М. Хаджигаева и синът й В. Хаджигаев. С договор от 10.11.2016 г., представен и приет като доказателство по делото, В. Хаджигаев продава на М. Хаджигаева собствените си 100 дяла от капитала на Строймакс ООД. След тази дата едноличен собственик на капитала на Строймакс ЕООД е М. Хаджигаева.

Поради това обстоятелство и родствената връзка между двамата В. Хаджигаев е имал знание за осъществяваната от Строймакс ЕООД стопанска дейност за целия период от регистрацията на дружеството в Търговския регистър през 2005 г. до м. ноември 2016 г., включително за невнесените задължения за данъци и осигурителни вноски. Представени са доказателства, установяващи такива задължения от м. юли 2014 г. до 01.08.2016 г. в посочения по-горе размер (АПВ), и след тази дата до м. ноември 2016 г. (справка от НАП с дата 26.02.2019 г., представена от жалбоподателя).

Знанието, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика в случая обаче следва да е налице към датата на сделката според т. 36 от решението на СЕС от 20 май 2021 г. по дело С-4/20, АЛТИ. Безспорно, за да се обоснове извод за това, че дружеството "Инвест 14" ЕООД към посочения момент е знаело, че Строймакс ЕООД няма да внесе данъка, въпреки че го е платило заедно с цената по сделката, е необходимо от обективно установените факти да следва наличието на такова знание у лицето, изявяващо волята на "Инвест 14" ЕООД, т.е. у неговия управител и представляващ В. Хаджигаев (виж Решение на СЕС от 06.07.2006 г. по съединени дела С-439/04 и С-440/04, Axel Kittel, Recolta Recycling, т. 59).

Родствената връзка между управителя и представляващ Строймакс ЕООД след м. ноември 2016 г. и към момента на сделката - М. Хаджигаева и управителя и представляващ дружеството "Инвест 14" ЕООД В. Хаджигаев, както и търговските отношения между двете дружества, обосновават извода за знание и към момента на процесна доставка. Към този момент В. Хаджигаев безспорно е знаел за задълженията на Строймакс ЕООД, както и за това, че дружеството не внася ДДС по подадените СД. Както беше посочено по-горе, той е бил наясно с посоченото обстоятелство и като съдружник в Строймакс ЕООД.

"Инвест 14" ЕООД сключва сделката за придобиване на недвижимия имот, знаейки, че Строймакс ЕООД не е внасяло в бюджета дължимия ДДС като резултат за данъчните периоди, дължимите осигурителни вноски и корпоративен данък по подадените ГДД в период от приблизително три години. С оглед на това не може да се приеме, че е действало добросъвестно, полагайки грижата на добър търговец, съответно, че не следва да бъде солидарно задължено за ДДС по конкретната доставка (виж Решение на СЕС от 21 декември 2011 по дело С-499/10, Vlaamse Oliemaatschappij, т. 26 и цитираното по-горе Решение от 20 май 2021 г. по дело С-4/20, АЛТИ, т. 36 и т. 37).

С оглед така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС Благоевград е потвърдил РА, с който е ангажирана солидарната отговорност на ревизираното дружество по реда на чл. 177 ЗДДС.

Правилно съдът е потвърдил РА като законосъобразен и в частта му на установеното задължение за лихви в размер на 2 363.24 лв. Решението му в тази част е постановено в съответствие с решението на СЕС от 20.05.2021 г. по дело С-4/20, АЛТИ. Според него чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която солидарно отговорното лице по смисъла на този член трябва да плати не само размера на ДДС, който не е внесен от платеца на този данък, но и лихвите за забава, дължими от този платец върху посочения размер, когато е доказано, че това лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаело или е било длъжно да знае, че посоченият платец няма плати този данък. Според Тълкувателно решение 4 от 10.05.2022 г. на ОСС на Върховния административен съд по т. д. 2/2020 г. на основание чл. 16, ал. 3 ДОПК обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице.

По изложените мотиви касационната инстанция намира, че решението на Благоевградския административен съд е правилно постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. 969.69 .

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение