Решение № 374 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5858/2007 г.

Решение № 374 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5858/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Монтанския окръжен съд от 10.07.2007 г. по гр. д. № 92/2007, с което е потвърдено решението на Монтанския районен съд от 27.12.2006 г. по гр. д. № 872/2005, с което е отхвърлен предявеният иск за връщане на даденото без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Недоволна от решението е касаторката В. Л. Т., кояирил Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че не се дължи връщане на надплатената сума след погасяването на задължението по кредита. Ответникът по жалбата С. П. С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 17.08.1999 г. ищцата е получила от ответника в заем равностойността на 2.500 германски марки със задължението да ги върне в двумесечен срок с 10% месечна лихва, след което се дължи капитализирана лихва. За обезпечение на това задължение ищцата е учредила ипотека. За събиране на вземането си за главницата и уговорената лихва за двата месеца ответникът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на ипотечния акт. В изпълнение на задължението си към 23.08.2000 г. ищцата е изплатила на ответника сумата 7.977,00 лева, а неговият размер - главница, договорна лихва до падежа и законна лихва върху главницата след падежа, към този момент е бил 3.294,66 лева. Капитализирана лихва не се дължи поради нищожност на уговорката за това. От правна страна съдът е приел, че даденото от ищцата е по договора за заем, а не е при начална липса на основание, поради което връщане на даденото не се дължи на претендираното основание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че се претендира връщане на даденото без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Също правилно съдът е приел, че исковата сума 7.977,00 лева е платена от ищцата на ответника в погашение на договор за заем, като дължимата сума по заема в деня на последната вноска е била 3.294,66 лева. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че всичко платено от ищцата е дадено по договора за заем. По този договор е възможно да бъде дадено само толкова, колкото е задължението. Всичко платено в повече е дадено без основание и подлежи на връщане. Искът по чл. 55 ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже само даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК (отм.). По делото е установено, че на 17.08.1999 г. ищцата е получила от ответника в заем равностойността на 2.500 германски марки със задължението да ги върне в двумесечен срок с 10% месечна лихва, след което се дължи капитализирана лихва. За обезпечение на това задължение ищцата е учредила ипотека. За събиране на вземането си за главницата и уговорената лихва за двата месеца ответникът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на ипотечния акт. В изпълнение на задължението си към 23.08.2000 г. ищцата е изплатила на ответника сумата 7.977,00 лева, а неговият размер - главница, договорна лихва до падежа и законна лихва върху главницата след падежа, към този момент е бил 3.294,66 лева, тъй като съдържащата се в договора уговорка за дължимост на капитализирана лихва е нищожна. Видно от изложеното като е получил от ищцата сумата 7.977,00 лева, ответникът е получил в погашение на вземането си само 3.294,66 лева - това, което се дължи по договора. Надплатеното в размер на разликата между действително получената и дължимата по заема сума или 4.672,34 лева ответникът е получил без основание, поради което дължи връщането му със законната лихва, както се претендира. На ищцата В. Л. Т. следва да бъде присъдена сумата 32,00 лева съответна част от разноските по делото за всички инстанции, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение