Решение № 6152 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3492/2024 г.
ВАСВторо отделение20.05.2024 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 117 от 09.02.2024 г. по адм. дело 82/ 2023г. на Административен съд - Разград и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ заповед 377/06.04.2023 г., издадена от кмета на община Разград.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Й. против решение 117 от 09.02.2024 г. по адм. дело 82/2023 г. на Административен съд- Разград, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 377/06.04.2023 г., издадена от кмета на община Разград и жалбоподателката е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено. Ответникът кмет на община Разград не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Разград е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд неправилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Действително, обжалваната заповед 377/ 06.04.2023г. е издадена от компетентен съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата и на материалния закон, които не са отчетени от първоинстанционния съд и са основание за нейната отмяна. Обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с него е разпоредено премахване на незаконни строежи: реконструкция на жилищна сграда и плътна ограда , изградени в ПИ с идентификатор 61710.505.7365 по КККР на гр. Разград. В обстоятелствената част на заповедта и в съставения на 06.03.2023г. констативен акт строежите са описани като: реконструкция на жилищна сграда, представляваща монолитна, едноетажна, жилищна сграда с едноскатен покрив, разположена на уличната регулация с размери 15.00/ 7,50м. Сградата е разположена върху стари основи и зидове, премахнат е старият четирискатен покрив и е изградена нова покривна конструкция от дървен гредоред, покрита с битумни керемиди. Посочено е, че е пристроена баня с тоалетна и две покрити площадки, с което площта на сградата се е увеличила от 74 кв.м. на 112,50 кв.м. Оградата е описана като монолитна, изградена на уличната регулация от бетонови блокове върху стоманобетонна ивична основа и червени капаци върху зидарията. Дължината й е 7,70 м., а височината 1,50м.- 1,60 м. Същевременно констатациите в заповедта не съответстват на фактическото положение, установено от събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и от обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание се установява, че сградата e изградена много отдавна и в нея има баня и тоалетна, както и че в имота са изградени склад и две покрити площадки (два навеса), които не се свързани функционално с жилищната сграда. Според вещото лице оградата е изградена от нови материали върху основите на стара ограда. При тези факти настоящият състав приема, че описанието на наредените за премахване обекти в заповедта и установеното на място разкрива противоречия, които не позволяват точното и непротиворечиво индивидуализиране на незаконното строителство. От характеристиките на оградата не може да се направи еднозначно заключение, че същата представлява изцяло нов строеж. В административния акт е посочено, че предмет на премахване е и незаконен строеж, който представлява реконструкция на жилищна сграда, но не е направено описание и конкретизация на обема и параметрите на извършената реконструкция. Съгласно дефиницията на §5, т. 44 от ДР на ЗУТ реконструкцията на строеж представлява възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. В случая описанието на наредения за премахване строеж не разкрива характеристиките на реконструкция по смисъла, изяснен по- горе. (Изключение е покривната конструкция, която не е самостоятелен обект на премахване). В заповедта по- конкретно е посочено пристрояване на сградата с баня и тоалетна и две покрити площадки, но фактически двете покрити площадки не са функционално свързани със сградата и следователно не могат да бъдат квалифицирани като пристрояване. При тези противоречия предметът на премахване е неясен, тъй като от обстоятелствената и разпоредителна част на административния акт не може да се установи незаконният строеж дали това е реконструкция на жилищна сграда, пристрояване на сградата или допълващо застрояване в имота. Констатираните противоречия и неясноти представляват нарушения във формата на акта по смисъла на чл.59, т. 4 и т. 5 АПК. Същите водят и до противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като точното индивидуализиране и конкретно описание на наредените за премахване строежи е от съществено значение при преценката за наличие на незаконно строителство, респ. за съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, както и за последващото й изпълнение. Нарушенията, допуснати при издаването на оспорения административен акт, съставляват основания за отмяната му по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. Ето защо като стига до извод в обратен смисъл и отхвърля жалбата против заповедта на кмета на община Разград, първоинстанционният съд постановява решение, което е в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Поради изложеното следва да се приеме, че са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 209, т. 3 АПК. При условията на чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което заповедта на кмета на община Разград да бъде отменена. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,