Решение № 455 от 26.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1807/2011 г.

Решение № 455 от 26.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1807/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от подсъдимия А. И. З. против решение № 302 от 04.11.2010 г. по внохд № 471/10 г. на Апелативния съд - гр. София, с която се възразява наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК и се правят алтернативни искания - за връщане на делото за ново разглеждане, за преквалификация по чл. 124, ал. 1 НК и/или за намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата, последният представя писмени бележки.

Частният обвинител не взема участие в касационното производство, а прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.

За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид следното:

С обжалваното решение е потвърдена присъдата на Окръжния съд - гр. П., постановена по нохд № 2/10 г., с която подс. З. е осъден на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предложения 2 и 3, във връзка с чл. 115 и чл. 54 от НК на 19 (деветнадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение установи:

1.Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

На тази плоскост защитата на жалбоподателя възразява, че неоснователно въззивният съд е отказал да допусне до разпит в качеството на свидетели И. А. И. и Е. С. З.; че изводите на съдебно-медицинската експертиза на труп и допълнителната такава, относно начина на причиняване и броя на уврежданията, са игнорирани; че първостепенният съд не е обсъдил направените пред него възражения по квалификацията на извършеното деяние; че въззивният съд е нарушил чл. 339, ал. 2 НПК, като не е изложил съображения по доводите, поставени на вниманието му с въззивната жалба.

САС не е ограничил процесуалните права на подсъдимия с отказа си да допусне до разпит посочените по-горе свидетели. Искането е било направено с въззивната жалба, като е заявено декларативно, без да е уточнено за какви обстоятелства и поради какви причини, разпитът на свидетелите е от значение за правилното решаване на делото. С определение по реда на чл. 327 НПК, поради липсата на мотиви на направеното искане, САС го оставил без уважение. При така констатираното и като е установил, че за правилното решаване на делото не е необходим разпитът на поисканите свидетели - чл. 327, ал. 4 НПК, САС не е ограничил процесуалните права на подсъдимия. По-късно, в съдебно заседание, подсъдимият и защитата му не са се възползвали от възможността по чл. 330 НПК, като изрично са заявили съгласие за ход на делото и без провеждането на съдебно следствие, както и това, че няма да сочат доказателства. Обстоятелството, че САС е възприел становището им, не налага извод, по този начин да е накърнил правото на защита на подсъдимия.

ВКС не установи при оценката на доказателствата съдът по същество да е игнорирал или изопачил тези, произтичащи от споменатите по-горе съдебно медицински експертизи.

Първостепенният съд не е пренебрегнал направените пред него възражения по съставомерността на инкриминираното деяние, като видно от мотивите на присъдата, макар и индиректно, е даден отговор защо, според него, не е налице основание за преквалификация по чл. 124, ал. 1 НК.

САС не е допуснал нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като е дал отговор на всички възражения, направени от подсъдимия и защитата му с въззивната жалба и в съдебно заседание - виж л. 5-8 от мотивите на решението.

1. При липсата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от решаващия съд.

Доводът за нарушение на закона, поради отказ на съда да преквалифицира деянието по чл. 124 от НК, е неоснователен.

При казаното по-горе (т. 1), очертаващо липсата на процесуални нарушения при изясняването и установяването на фактите по делото, ВКС няма право да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд относно обстоятелствата, приети от него за установени по несъмнен и категоричен начин. От друга страна е известно, че въпросът за вината, включително и при смесената такава, е въпрос не само на правото, но и на фактите (на доказването им).

При установените по делото факти за нанесения тежък побой на пострадалата, съдът законосъобразно е приел, че подс. З. е действувал с евентуален умисъл при извършване на деянието. Ако последният е имал намерение само да причини телесно увреждане, то издевателството върху 74 годишната пострадала, не би било с такава продължителност, каквато е установена по делото. Все в тази насока, ударите, нанесени с ръце и крака биха се ограничили, не само по сила, но и по интензитет, но такова поведение не е установено. Установените при огледа на трупа защитни наранявания очевидно сочат на съпротива от страна на пострадалата, която също не е оказала влияние върху поведението на дееца. Нещо повече, побоят е не само продължителен, но и последователно извършван, на няколко пъти, преди и след падане на пострадалата. Поради това, изводът на съда, че действията на подс. З. от субективна страна не са ограничени до умисъл за причиняване на телесно увреждане, е законосъобразен.

Неоснователно е и възражението за липсата на квалифициращия признак "особена жестокост". Изложените от решаващия съд съображения указват, че са съобразени указанията, дадени с Постановление № 2:57 г. изменено и допълнено с Постановление № 7/87 г. на Пленума на ВС на РБ (ВКС), т. 15. Обективираните при огледа на трупа на пострадалата увреждания - многобройни и различни по естеството си - кръвонасядания (повече от 60 в областта на главата, тялото, крайниците и по органите на средостението), повърхностни разкъсно-контузни рани, охлузвания, счупвания на гръдната кост, дясната ключица, лявата яблъчна кост и на осем ребра в дясно и седем ребра в ляво, свързано с данните за възрастта на пострадалата и тази на подсъдимия и въпреки взаимоотношенията им преди инцидента, убедително указват на проявена изключителна ярост и ожесточение, от страна на дееца, които го характеризират като жесток човек.

Възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е изяснена посредством съдебно психологическа и психиатрична експертиза, която правилно е приета от съда по същество, не само защото не е оспорена от страните, а защото не е имал основание да не се съгласи с изводите на експертите. Експертното заключение е пълно, ясно, обосновано и не предизвиква съмнение в неговата правилност. Обстоятелството, че подсъдимият се е намирал в алкохолно опиване средна степен, не го е лишило от годността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

1. Наказанието се преценява като несправедливо, от една страна, свързано с претенцията за ангажиране отговорността на подсъдимия за престъпление по чл. 124, ал. 1 НК, а от друга, с това, че съдът е следвало да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Възражението е неоснователно. В първата му част, поради казаното по-горе, а във втората, защото всички обстоятелства, от кръга по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК са оценени от САС, в това число и тези, на които е поставен акцент в касационната жалба - критичност, самопризнания и "добрите отношения с пострадалата и грижите, които подсъдимият е полагал за нея, преди деянието", макар последно посоченото обективно да не смекчава отговорността. Данните, събрани за личността на подсъдимия, в това число и за съдебното му минало, както и тези, произтичащи пряко от конкретно извършеното от него престъпление, дават основание да се приеме, че по-скоро е налице превес на отегчаващите, отколкото на смекчаващите отговорността му обстоятелства.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение