Решение № 2314 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13135/2016 г.

Решение № 2314 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13135/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР срещу решение № 184/26.09.2016 г., постановено по адм. д. 125/2016 г. по описа на Административен съд- К. (АС- К.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърдена оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. О. В. С. М. оспорва касационната жалба в пледоария в открито съдебно заседание и по подборни съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 184/26.09.2016 г., постановено по адм. д. 125/2016 г. по описа на АС- К. е отменена Заповед УРИ № 3282з-649/01.03.2016 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 5 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на В. С. М. е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца". За да постанови обжалваното решение, АС- К. е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на формата на акта и при нарушение на материалния и процесуалния закон, защото не са индивидуализирани нарушенията, за които е наложено наказанието. Съдът е изложил мотиви за отмяна на оспорената пред него заповед, а именно, че при постановяване на заповедта са допуснати противоречия между фактическите и правни основания. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е подробна и обстоятелствена, но на всички наведени в нея фактически и правни доводи първоинстанционният съд е изложил съображения, които са обосновани от събраните по делото доказателства и правилно установената фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че за да се приеме за конкретно в достатъчна степен описанието на нарушенията, вменени в отговорност на В. С. М. е необходимо да са индивидуализирани по ясен и конкретен начин, което не направено в оспорената пред АС- К. заповед. Налице е и разминаване между фактическите и правни констатации в заповедта, тъй като конкретни действия от страна на служителя, съставляващи неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, както и неспазване на служебните правомощия - нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗМВР не са описани. Допуснатите нарушения са съществени, защото ограничават правото на защита на дисциплинарно наказания служител. Освен това липсата на конкретни факти води до невъзможност да се прецени осъществяването на материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание. Ето защо съображенията на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат споделени изцяло. Така постановена заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, защото не са установени допуснати от служителя конкретни нарушения на служебната дисциплина. В заповедта е прието, че държавният служител комисар В. С. М. - директор на Регионална дирекция "Гранична полиция"- К. от 03.11.2015 г. до 28.12.2015 г., предвид предстоящото й преназначаване в сектор "Човешки ресурси", без да са му възлагани правомощия от директора на Г. Д. "Гранична полиция", е разрешил ЛРТП З. А. А. - чистач в група ОПР, от сектор "Логистика" да се обучава и помага в сектора в свободното си време, с което е нарушил изискването на чл. 107а, ал. 7 от Кодекса на труда, според което на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт, могат да се възлагат правомощия във връзка със сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в звената или поделенията. Разрешението ЛРТП З. А. да изпълнява и други задължения, освен отразените в допълнителното споразумение УРИ 3282р-8447/23.04.2015 г. и длъжностната й характеристика УРИ 5785р-16197/16.09.2015 г. по своята същност е полагане на допълнителен труд при същия работодател, за което не са изпълнени изискванията на чл. 110 от Кодекса на труда, според който работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Такова поведение от страна на М. по делото не е установено, доколкото в случая от приложените по делото докладни записки и обяснения, които не са оспорени в съдебната фаза на производството, не се установява, че З. А. А. реално е полагала допълнителен труд, съобразно правилата за упражняване правото на труд регламентирани в Кодекса на труда, като същата е следвало да се запознава с функциите и задълженията за длъжността "технически сътрудник" в сектор "Човешки ресурси". По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно АС- К. е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора и напълно точно е приложил материалния и процесуалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. О. В. М. претендира разноски в размер на 600 лв., за които е представен списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, но не са представени доказателства, че са реално направени, поради което независимо от направеното искане и изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение