Решение № 10801 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13125/2014 г.

Решение № 10801 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13125/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Металхим трейд" ООД, представено от адв. Борислав Стоянов, срещу решение № 1912/26.08.2014 г. по адм. дело № 3257 по описа за 2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161301613/19.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив. Оплакванията са за противоречие с материалния закон на решението. Според касатора сключената от него сделка неправилно е определена като бартер предвид неопределеността на насрещната престация. Възразява против начина на определяне на данъчната основа за начисляване на ДДС заради съизмеряване на стойността на предоставените от него услуги с пазарните цени. Иска отмяна на оспореното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са коригирани декларираните от "Металхим трейд" ООД резултати за данъчните периоди м. 10.11 и 12.2011 г. по ЗДДС чрез начисляването на ДДС в общ размер 12 880 лева в същите данъчни периоди. Начисляването на косвения данък е извършено на основание чл. 86 ЗДДС във вр. с чл. 82, ал. 1; чл. 26, ал. 7 ЗДДС и чл. 25, ал. 4 и чл. 130, ал. 1 ЗДДС за предоставени от РЛ в ревизираните периоди услуги по саниране в изпълнение на сключено с "Мистрал - В" ООД споразумение от 01.06.2011 г. Според органите по приходите условията на споразумението от 01.06.2011 г. определят сделката като бартер по смисъла на чл. 130, ал. 1 ЗДДС, доколкото "Металхим трейд" ООД се е задължило да извърши саниране на замърсен имот № 011287 в землището на гр. Сопот, м. Кучук кория", собственост на "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД, като добитите при изкопните работи метални отпадъци остават за него. Установено е, че "Мистрал - В" ООД е превъзложило на РЛ възложените нему от "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД работа по споразумение от 5.04.2011 г. Стойността на извършените от "Металхим трейд" ООД СМР в месеците октомври, ноември е декември на 2011 г. е определена като сбор от данъчните основи на получените от него услуги със същия предмет от "ГАП - 07" ЕООД, ЕТ "Денис - Дарина Чинкова" и СД "Вихър 90 - Бунарски С-ие". Осчетоводените суми по дебита на сметка 602.10 - "изкопни работи" са съответно 35 800 лева, 15 200 лева и 13 400 лева, като в края на всеки месец тази сметка е кредитирана със същите суми срещу дебита на сметка 3041 - стоки на склад - заприходен железен отпадък. При избора на администрацията да квалифицира сделката с "Мистрал - В" ООД като бартер и с позоваване на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС ДО на доставките на услуги по санирането е съизмерявана с пазарната цена. Прието е, че това е цената на получените от РЛ от неговите доставчици "ГАП - 07" ЕООД, ЕТ "Денис - Дарина Чинкова" и СД "Вихър 90 - Бунарски С-ие" услуги, тъй като този подход съответствал на метода на сравнимите неконтролирани цено по чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Доставката на услуги по санирането на терена е отнесена към тези с непрекъснато изпълнение по чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. Съдът е установил фактите при липса на спор по тях и затова е възпроизвел констатациите от оспорения акт. Споделил изцяло и правните изводи на приходната администрация за осъществена сделка бартер по чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, при която моментът на настъпване на данъчното събитие се определя от разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗДДС /в действащата след 1.01.2009 г. редакция/ - настъпването на данъчното събитие е по общите правила на закона. С позоваване на Съюзното право и практиката на СЕС е отрекъл приложимостта на реда за определяне на ДО по чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Зачел е като правилен резултата за привързване на ДО на доставките на услуги със стойността на разходите за извършването им - тези осчетоводени по сметка 602.10. Решението е правилно. Обратно на поддържаното от касатора, алеаторният характер на договора му с "Мистрал - В" ООД, не го дисквалифицира като бартер по смисъла на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС. Уговореното възнаграждение за предоставяните от него услуги по саниране на замърсен терен е в стоки - добитите при разчистването на терена метални отпадъци. Елементът на алеаторност следва единствено от неопределеността към момента на сключване на договора на вида и количеството метални отпадъци без това да влияе на съдържанието на престацията на "Металхим трейд" ООД, тъй като предвид свободата на договарянето и свободата на предприемаческата инициатива рискът от нееквивалентност на престациите следва да е съобразен при създаване на правната връзка между страните по договора. Проведено докрай разбирането на касатора би обусловило извод за липса на доставка, а съответно и на задължение за начисляване на ДДС, ако получателят не изпълни насрещното си задължение, какъвто би бил случаят, ако при разчистването на терена не се добият метални отпадъци. В съответствие с материалния закон съдът е поправил възприетото от администрацията правно основание за определяне на данъчната основа на доставките на СМР, съизмерена с пазарната им цена, без това да се е отразило стойностно на ДО и на размера на данъка. Макар основан на разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, подходът на органите по приходите противоречи на разпоредбата на чл. 80, § 1 от Директивата за ДДС. Актът на вторичното право ограничава хипотезите на възприемане на пазарната цена като данъчна основа за облагане с ДДС до сделки, при които страните имат семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки и това сочи на риск от загуба на данъчни приходи. Без тези предпоставки определянето на пазарна цена за данъчна основа е в противоречие със съюзното право (вж. 49 от цитираното решение по дело С-549/11). Данъчната основа следва да се изчисли по субективната стойност /т. т. 44 и 45 от решението на СЕС/, т.е. по оценката на доставчика на стойността на СМР, които са съдържание на доставката - това е сумата, която той е готов да изразходва за доставката, за да получи насрещната доставка. Всъщност, макар да са манифестирали прилагането на пазарна цена, като източник за определяне на данъчната основа, органите по приходите са зачели осчетоводените от доставчика разходи за услугите и така са стигнали до субективната им стойност. С прилагането на данъчната ставка към тази основа са постигнали съответствие с материалния закон на разпоредения резултат. Без значение за извършеното с РА начисляване на ДДС е припознаването от администрацията на доставката на РЛ като такава с непрекъснато изпълнение, доколкото не е уговорено в споразумението от 01.06.2011 г. плащане на периоди или на етапи, което да обоснове различен от този по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС момент на настъпване на данъчното събитие с позоваване на чл. 25, ал. 4 от същия закон. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение