Решение № 7568 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13489/2012 г.

Решение № 7568 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13489/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Агенция Европа" ЕООД, представлявано от Нонка Николова Калайджиева, против Решение № 4438/30.07.2012 г., постановено по адм. дело № 11057/2011 по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 101100445/18.07.2011, издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София в частта, потвърдена с решение № 2012 от 10.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Атанасова оспорва жалбата в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 101100445/18.07.2011, издаден от Огнян Асенов Андонов на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София в частта, потвърдена с решение № 2012 от 10.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. София при ЦУ на НАП. С РА са определени задължения за довнасяне - ДДС в размер на 13 000,00 лева и лихви за забава в размер на 3 466,14 лева. и е увеличен финансовия резултат за 2008 г. със сумата в размер на 55 000 лв., представляваща стойността по фактурите издадени от "Смарт Ентъртеймънт" ЕООД и"Девелопмънт груп" ЕООД. За да отхвърли жалбата на "Агенция Европа" ЕООД, административният съд е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите на органите по приходите. Според първостепенния съд правилно не е признато право на данъчен кредит по фактури № 0000000017 от 17.10.2008 г., № 000000089 от 25.11.2008 г., № 0000000122 от 11.12.2008 г. и № 0000000144 от 20.12.2008 г., издадени от "Смарт Ентъртеймънт" ЕООД, по фактура № 0000000131 от 7.07.2010, издадена от "Бета комплкас" ЕООД и по фактура № 0000000241 от 21.08.2008 г., издадена от "Девелопмънт груп" ЕООД. По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, е приел, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. В тази връзка е приел, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните услуги, тяхното действително изпълнение и приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е сторено от жалбоподателя, вследствие на което и законосъобразно е, че липсва реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. По-нататък в мотивите на обжалваното решение е посочено, че този извод не се оборва и от констатациите на вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ, тъй като вещото лице е работило само по документи от счетоводството на ревизираното лице, респективно неговите констатации относно предмета на договорите, съдържанието на приемо-предавателните протоколи, разплащанията между страните не обвързват съда. Съдът е преценил събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като в случая съобразно изложените по-горе съображения обоснован е отказът на органите по приходите за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно - същото е обосновано и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства от значение за правния спор. Обосновано е прието, че ревизиращият орган правилно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В касационната жалба не се сочат доводи, различни от направените в хода на първоинстанционното производство, на които да не е даден отговор в съдебното решение. Съдът, като е обсъдил събраните в двете фази на спора доказателства -всеки един от протоколите от извършените насрещни проверки и приложенията към него, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, правилно е приел, че не е установено, че доставчиците действително са извършили услугите, посочени в издадените фактури. В тази връзка задълбочено са обсъдени фактите относно кадровата обезпеченост, включително и обстоятелството, че не са представени и безспорни доказателства относно описаните в процесните фактури услуги (директна реклама, реклама, изработка на рекламни сувенири, съгласно договор и ППП) са извършени от доставчиците "Смарт Ентъртеймънт" ЕООД, "Бета комплекс" ЕООД и "Девелопмънт груп" ЕООД. От всички ангажирани от ревизираното лице писмени доказателства (договори и приемо-предавателни протоколи) не става ясно какво точно е възложено, респ. е извършено, по всяка една от фактурите, дали същото е за целите на извършваната от лицето икономическа дейност или с цел последваща доставка, издавани ли са фактури за последващи доставки. По преобладаващата част от фактурите (изключение на една) липсва плащане. Липсата на документация за сочената икономическа дейност, в т. ч. оборудване, както и констатираното несъответствие на представените трудови договори с програмните продукти в НАП, са обуславили правилния извод на административния съд за недоказаност на реално получени облагаеми доставки по чл. 6 ЗДДС и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. По отношение на доставчика "Смарт Ентъртеймънт" ЕООД следва да се отчетат и констатациите, съдържащи се във влезлия в сила РА № 2001001524 от 13.08.2010 г., обхващащ и периодите, през които са издадени процесните четири фактури с получател "Агенция Европа" ЕООД (м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г.). В РД и в РА за съответните данъчни периоди е отразено, че няма реална доставка по фактурираните услуги от задълженото лице, като фактурите са издадени без основание, без да е настъпило данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. Наличието на РА, издаден по отношение на прекия доставчик, в който изрично е отразено, че по същите доставки, по които той е изпълнител, а получател е ревизираното лице, не са налице доказателства за реално извършени облагаеми доставки, преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото, налага извод за законосъобразност на оспорения РА в частта, касаеща доставките по фактури № 17 от 17.10.2008 г., № 89 от 25.11.2008 г., № 122 от 11.12.2008 г. и № 144 от "Смарт Ентъртеймънт" ЕООД. Относно доставчика "Бета комплекс" ЕООД от договора и приложение № 1 към него също правилно е преценено от съда, че от релевантните за него писмени доказателства не може да бъде установено каква работа е възложена на доставчика, както и каква подготовка за реклами, изработка и дизайн на модел за визия на уеб- сайт, проект, дизайн, изработка на рекламни клипове и т. н. става въпрос. В обобщени мотиви следва да се посочи, че от изложените констатации в РА и в РД, направени по отношение на посочения доставчик, както и от обсъденото решение писмени доказателства, може да се направи извод за липса на доказателства за реалното извършване на процесната доставка по фактура № 131 от 7.07.2010 г., който извод се подкрепя. Относно доставчика "Девелопмънт груп" ЕООД в хода на ревизията е представен комисионен договор от 1.07.2008 г. с предмет - търсене на рекламодатели за сключване на рекламни договори. Не са представени други доказателства - договори с потенциални рекламодатели, приемо-предавателни протоколи и др. Относно задълженията по ЗКПО за 2008 г., след като не са представени доказателства за реалното извършване на процесните доставки по фактури, издадени от Смарт Ентъртеймънт" ЕООД и "Девелопмънт груп" ЕООД се обосновава изводът, че ревизираното лице не е направило разходи за тяхното осъществяване, въпреки че е налице тяхното осчетоводяване. Това означава, че разходите по описаните фактури са осчетоводени в нарушение на принципа на документалната обоснованост, поради което законосъобразно е увеличението на ФР за 2008 г. с посочената стойност от 55000,00 лева - стойността на Обоснован е и изводът на съда в частта по ЗКПО, тъй като фактурите, материализиращи неосъществени доставки не отразяват вярно стопанската операция. Законосъобразно е потвърдено извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството в хипотезата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО със стойността на издадените в отклонение от данъчното облагане фактури, цитирани по-горе. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. На основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да се присъжда, тъй като с постановеното решение е присъдено такова в размерите, очертани в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,