Решение № 13192 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2015 г.

Решение № 13192 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (председател на УС на Агенция "Пътна инфраструктура") срещу решение № 5430/4.08.2015 г., постановено по адм. д. № 3909/2014 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърден отказа му да назначи Б. И. М. на работа. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответната страна Б. И. М. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 5430/4.08.2015 г., постановено по адм. д. № 3909/2014 г. по описа на АССГ е отменен мълчаливия отказ и последвалия го изричен отказ с писмо изх. № 94-00-1639/-1.04.2014 г. на председател на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" по заявление вх. № 94-00-1300/4.03.3014 г. на Б. И. М. за назначаване на държавна служба, върната е преписката на административния орган за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, определен е срок за изпълнение на съдебното решение и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че Б. М. е възстановена с влязло в сила съдебно решение на заемана преди уволнението й длъжност "главен експерт" в отдел "Управление на републиканските пътища, пътни такси и безопасност пътната инфраструктура" при Дирекция "Управление на проекти, експлоатация и поддържане на обекти, финансирани с кредитни и бюджетни инвестиции" в Агенция "Пътна инфраструктура". Тази длъжност е определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение, поради което АССГ приема, че е приложима разпоредбата на § 4, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител (ЗДСл), чийто условията са налице по отношение на Б. М., включително и относно изискванията на чл. 7 от ЗДСл. При тези формирани правни и фактически изводи АССГ е обосновал наличието на основателни основания за оспорване по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд, а подробните му и правно издържани мотиви изцяло се споделят, като не е необходимо подробното им преповтаряне. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не налице длъжност със същите функции като тази на длъжността, изпълнявана от Б. М. преди прекратяване на трудовото й правоотношение. Изводът на АССГ в обратния смисъл се потвърждава по категоричен начин с писмени доказателства, изходящи от Агенция "Пътна инфраструктура". Именно определянето на заеманата от Б. М. длъжност за заемане от служител по служебно правоотношение е основанието за прекратяване на правоотношението й. Допълнително първоинстанционният съд е извършил и сравнение между длъжностните характеристики на заеманата от Б. М. длъжност и съществуващата сходна длъжност "главен експерт" в отдел "Разрешителни режими и безопасност" в Дирекция "Развитие на пътната инфраструктура с бюджетни средства" и е достигнал до правилния извод, че не са налице съществени различия относно функциите и задачите им. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че Б. М. не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл. Първоинстанционният съд задълбочено и детайлно е проследил и съпоставил датите на подаване на заявлението за заемане на държавна служба, неговото съдържание, предприетите действия и достигане на резултат от тях за промени в Търговския регистър, както и датите на които е следвало да се произнесе органа по назначаването и фактическото му произнасяне с изричен отказ. Правилно при този анализ съдът е съобразил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и е преценил, че към дата на постановяване на оспорения пред него отказ на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" не са налице пречки за заемана на държавна служба от Б. М.. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция Б. М. е направила разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да й бъдат присъдени от бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура". По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение