Решение № 7484 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2009 г.

Решение № 7484 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинска служба по земеделие (ОСЗ) гр. Монтана, чрез представляващия я началник Весела Пенкова против решение от 18.12.2008 г., постановено по адм. дело № 8 по описа за 2008 г. на Монтанския районен съд, пети състав. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че ОСЗ е постановила оспорените административни актове в изпълнение на влязло в сила решение от 13.04.2007 г. по гр. дело № 982/2006 г. на Монтанския районен съд, като е изпълнила указанията на съда за отстраняване на разликата между признатото и полученото обезщетение. Ответникът - Иван Симеонов Петков, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 и 228 от АПК е подал "насрещна въззивна жалба", с която по същество оспорва касационната жалба на ОСЗ Монтана. В допълнение представя и писмена защита, в която отново оспорва касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът не е съобразил, че по същия повод е водено гр. дело № 982/2006 г. на Монтанския районен съд, приключило с отменително решение, влязло в сила. Вещото лице сочи в експертизата си, че в изпълнение на решение по гр. дело № 982/2006 г. на РС-Монтана ОСЗ Монтана издава решение № 23Б/07.03.2008 г. и компенсира разликата от 157 лв. Налице е разглеждане на спор, вече разгледан и решен от съда и от ОСЗ, поради което предлага да се отмени решението и да се отхвърли жалбата, заведена повторно и неоснователно срещу размера на присъденото обезщетение. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Монтанският районен съд в производството по чл. 27а от ППЗСПЗЗ е отменил решение № 23Б от 07.03.2008 г. на ОСЗГ - гр. Монтана по преписка № 23668А от 14.01.2008 г., с което наследниците на Симеон Петков Върбанов, б. ж. на гр. Монтана са обезщетени за 0.395 дка земя на стойност 157 лева с 157 броя поименни компенсационни бонове на стойност 157 лева, както и решение № 32 от 07.03.2008 г. на ОСЗГ - гр. Монтана по преписка № 23668 от 29. 03. 2000 г., с което наследниците на Симеон Петков Върбанов, б. ж. на гр. Монтана са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 1.537 дка земеделска земя на обща стойност 610 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Славотин, общ. Монтана, а именно: с 1.537 дка, представляващи 1537/4489 идеални части на стойност 610 лв., от поземлен имот от ОПФ № 023037 по плана за обезщетяване, представляващ полска култура, целият от 4.489 дка, пета категория, местност "Атанасов дол". Съдът е развил мотиви единствено по отношение на решение № 32 от 07.03.2008 г., като се е позовал на приетото и неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза и е приел, че е налице несъответствие между стойността на признатото и реално предоставеното обезщетение. Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Предмет на оспорване в производството пред първата инстанция са две решения на ОСЗГ, постановени във връзка с влязло в сила решение на Монтанския районен съд по чл. 27а от ППЗСПЗЗ. С решение от 13.04.2007 г. по гр. дело № 982/2006 г. Монтанският районен съд в производството по чл. 27а от ППЗСПЗЗ е отменил решение № 32 от 26.04.2006 г. на ОСЗГ Монтана, с което наследниците на Симеон Петков Върбанов, б. ж. на гр. Монтана са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 1.537 дка земеделска земя, на обща стойност 610 лв., в съсобственост, съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Славотин, общ. Монтана, а именно поземлен имот от ОПФ № 023037, представляващ полска култура, целият от 4.489 дка, пета категория, местност "Атанасов дол", поради несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. Съгласно експертното заключение по гр. дело № 982/2006 г., възприето в мотивите на съдебното решение, и приложено като доказателство по настоящото дело, установеното несъответствие е в размер на 157 лв. В изпълнение на това съдебно решение, ОСЗГ Монтана се е произнесла с процесните две решения. Решение № 32 от 07.03.2008 г. на практика възпроизвежда дословно съдържанието на вече отмененото решение № 32 от 26.04.2006 г., т. е. 1537/4489 ид. ч. от същият имот № 023037 отново се предоставят като обезщетение. С отделно решение № 23Б от 07.03.2008 г. е компенсирано констатираното несъответствие от 157 лв., като е предвидено обезщетяване с 157 бр. ПКБ на стойност 157 лв. С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът не е развил мотиви в какво се състои незаконосъобразността на решение № 23Б от 07.03.2008 г. на ОСЗГ (сега ОСЗ) Монтана, поради което е и необоснован изводът му, че същото следва да се отмени. Не е отчетено обстоятелството, че в конкретната хипотеза общинската служба по земеделие се е произнесла, след като веднъж е било отменено нейно решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ поради установено несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. В този смисъл двете последващи нейни решения следва да се преценяват както поотделно, така и в тяхната съвкупност, тъй като имат за цел да отстранят допуснатото несъответствие. Първоинстанционният съд е разглеждал единствено решение № 32 от 07.03.2008 г., с което се предоставят идеални части от конкретен земеделски имот като обезщетение. Назначената от него съдебно-техническа експертиза отново е констатирала несъответствие от 157 лв., което е логичен резултат, тъй като се касае за един и същи земеделски имот, предмет и на решението на ОСЗГ от 2006 г. Съдът изобщо не е преценил дали двете решения в тяхната съвкупност компенсират допуснатото несъответствие в стойността, установено с решението по гр. дело № 982/2006 г., нито е отчел направените в тази връзка възражения на ответната ОСЗГ (сега ОСЗ), че няма реална възможност да предостави имот на стойност 610 лв., тъй като процедурата по възстановяване вече е приключила и плана за обезщетяване е влязъл в сила. Същественото в случая е, че с двете свои решения общинската служба е изпълнила указанията на съдебното решение и по същество е отстранила допуснатото несъответствие в стойността, равняващо се на 157 лв. Този извод не се опровергава, независимо от обстоятелството, че обезщетението със земя отново е извършено с идеални части от поземлен имот от ОПФ № 023037, а за разликата е предвидено обезщетение с поименни компенсационни бонове, поради обективната невъзможност да се предостави имот, чиято действителна стойност да е 610 лв. Впрочем в такава насока е и настъпилата впоследствие законодателна промяна в уредбата на производството по чл. 27а от ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45/13.05.2008 г.). Съгласно чл. 27а, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, когато обезщетяването (след като решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ веднъж е било отменено по съдебен ред - ал. 5) не може да се извърши изцяло със земеделска земя, общинската служба по земеделие издава решение по чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване с поименни компенсационни бонове за разликата. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли жалбата на Иван Симеонов Петков против решение № 23Б от 07.03.2008 г. на ОСЗГ - гр. Монтана, както и решение № 32 от 07.03.2008 г. на ОСЗГ - гр. Монтана. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, - четвърто отделение