Решение № 4749 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2011 г.

Решение № 4749 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Министъра на образованието, младежта и науката, срещу решение № 15532/16.12.2010 г., по адм. д. № 3835/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Диана Георгиева Ташева от гр. София срещу Решение № 06-00-15-2009/12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката. Ответницата Диана Георгиева Ташева, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК отменил решение № 06-00-15-2009/12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката и изпраща преписката на същия за ново произнасяне по заявлението на Диана Георгиева Ташева за признаване на висше образование по специалност "бизнес администрация", образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Портсмутския университет, Великобритания. За да постанови решението си, тричленният състав на съда е приел, че юридическите факти, на които се е позовал административния орган не покриват елементите на фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища и чл. 4, ал. 1 от Закона за висшето образование /ЗВО/ във връзка с чл. 2 от наредбата. Приел също така, че административният орган не е изяснил посочените в решението си факти и обстоятелства, имащи значение на издаване на съответния административен акт, поради което постановения отказ е незаконосъобразен и върнал административната преписка за ново произнасяне. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдените касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. За да е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата следва да се установи, че дипломата за завършено висше образование не е издадена от посоченото висше учебно заведение. Представената такава от ответницата по касационната жалба Ташева, издадена от Портсмутския университет, Великобритания не е била поставена под съмнение, като административният орган не е събрал доказателства, установяващи неавтентичността й, поради което законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от посочената по-горе наредба. Правилно е прието от тричленния състав, че е налице липсата на фактическия състав на забраната по § 4, ал. 1 ДР на ЗВО във вр. с чл. 2 от наредбата. В случая жалбоподателката е твърдяла в заявлението си, че е преминала редовно обучение в посочения от нея университет, а административния орган не е установил с доказателства, че Портсмутския университет не е разкривал поделение на територията на РБългария. По делото е представена и академична справка от Ташева /л. 19-20/, както и липсват доказателства Ташева да е получила изпратеното й писмо, с което е задължена да представи съответни писмени доказателства, поради което не може да се приеме, че са налице основания за издаване на отказ поради неизпълнение на задълженията от страна на Ташева. В тази връзка непотърсено препоръчано писмо не означава редовното му връчване, като пораждащ факт за неизпълнение на задължението по писмото. Не са установени и мотивите на административния орган, че се е обучавала в РБългария в търговско дружество, след като не е изяснено и проверено дали действително жалбоподателката се е обучавала редовно в посочения от нея университет, как е посещаван и кога са провеждани съответните занятия, т. е. какви са били начините, методите и организацията на твърдяното редовно обучението и оценяването на студентите, включително и за ответницата Ташева, за да се приложи забраната на § 4, ал. 1 ЗВО. Като се има предвид изложеното не са налице основанията за отмяна на решението съгласно чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да се остави в сила. Ответницата по касационната жалба Ташева претендира за присъждане на разноски за тази инстанция в писмената защита, но не са представени доказателства, от които да се установи, че такива са разходвани от нея, поради което не следва да й се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК