Решение № 14044 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11763/2014 г.

Решение № 14044 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11763/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 9622/9.07.2014 г. по адм. дело № 835/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Николай Христов Тонев, от гр. Гоце Делчев с писмено становище оспорва същата като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдът неправилно е преценил, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискванията за форма по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). От същата се установяват обстоятелствата за време и място на извършените нарушения, а приложените към административната преписка писмени доказателства служат като нейни мотиви. Не са налице основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК за отмяна на акта. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 9622/9.07.2014 г. по адм. дело № 835/2014 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил по жалба на Николай Христов Тонев заповед № К-2923/19.11.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, пр. 3 и т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". За да постанови този съдебен акт, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден след неточно прилагане на материалноправните разпоредби, при нарушения във формата и съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Посочил е, че процесната заповед не съдържа мотиви относно разпоредбите, които са нарушени, нито доказателствата, въз основа на които нарушението е установено. Изброяването като основание на бланкетните норми на чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, ал. 1 ЗМВР не замества необходимостта от посочването на конкретните фактически и правни основания за издаването на заповедта. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед № К-2923/19.11.2013 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, пр. 3 и т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР е наложил на Николай Христов Тонев дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Като дисциплинарни нарушения дисциплинарнонаказващият орган е посочил неизпълнение на служебни задължения, вменени с типова длъжностна характеристика рег. № 13003/26.11.2010 г., утвърдена със заповед рег. № 1з-2893/3.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи, свързани с организацията, ръководството и контрола на цялостната дейност на РПУ - гр. Гоце Делчев при съобразяване на нормативните документи, заповедите и разпорежданията на ОДМВР, ГДКП и МВР, регламентиращи работата по направление на дейност и във връзка с изпълнение на договор за дарение № 9/10.01.2013 г., сключен между Община гр. Хаджидимово и ОД на МВР - Благоевград, по който привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е допуснал периодично изпълнение на 960 литра бензин А-95 с единична стойност 2,50 лева, на обща стойност 2400 лева, с което е нарушил т. 6 от заповед рег. № 361/16.02.2013 г. на директор ОД на МВР - Благоевград. Преценките на съда за липса на конкретика при мотивирането на заповедта са обосновани. Наличните по делото и административната преписка писмени доказателства /талон от квитанция от 23.03.2013 г., талон от квитанция от 25.06.2013 г., месечен отчет от 2.07.2013 г. за движението на активите от група - счетоводна сметка - 30-20 на склад ГСМ- спонсори - РУП гр. Гоце Делчев, договор за дарение от 10.01.2013 г. между Община гр. Хаджидимово и ОД на МВР - Благоевград/ сочат, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е приело процесното дарение и не е страна по договора за дарение. Заявените от Тонев възражения, че е запознал ресорните служители от РУП - гр. Гоце Делчев с нормативните документи, отнасящи се до реда и условията за получаването, заприходяването и разходването на дарения не са обсъдени от дисциплинарнонаказващия орган. Визираните в заповедта фактически основания имат бланкетен характер, а отличаващите се с по-голяма конкретика факти за допуснато периодично изпълнение на 960 литра бензин А-95 с единична стойност 2,50 лева, на обща стойност 2400 лева, с което е нарушена т. 6 от заповед рег. № 361/16.02.2013 г. на директор ОД на МВР - Благоевград не намират подкрепа от приобщените по делото доказателства. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Тричленният състав на Върховния административен съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Обсъдил е всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав