Решение № 4424 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9469/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие(ДФЗ) гр.София, подадена чрез процесуалния представител адв.М. Антонова, срещу Решение 4860/17.07.2023г., постановено по адм. дело 2399/2022г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на Сдружение Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци България (ССППЗБ, Сдружението), представлявано от председателя на Управителния съвет С. Кировски, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6200/2#1 от 11 февруари 2022г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, с който на Сдружението са установени публични вземания в размер на 4 322 499,03лв..

Касаторът развива доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на първоинстанционното решение.

Необосновано съдът приел, че не е доказано наличие на изкуствено създадени условия по смисъла на чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013), както това понятие е тълкувано в практиката на Съда на ЕС(СЕС) и по-специално в Решение от 12 септември 2013г. на СЕС по дело 434/12г., Слънчева сила ЕООД, ECLI:EU:C:2013:546. Необосновани са мотивите на съда за липса от обективна и субективна страна на предпоставки за възникване на публично държавно вземане поради недоказана хипотеза на посочената норма от вторичното право на ЕС. В нарушение на правилата на конкуренцията е избрана прилагаща организация чрез участие на свързани дружества, контролирани от лицето, на което, в крайна сметка, е преведено цялото финансиране. Същото лице е осигурило средства на бенефициера по оперативната програма, за да докаже наличието на финансови ресурси за изпълнение на програмата. Представените писмени доказателства, издадени от Първа инвестиционна банка и докладът на OLAF установяват лични и финансови връзки между субектите, участници в програмата, създадени за неправомерно получаване на финансова помощ в противоречие с целите на промоционалната програма. Обратно на приетото от първоинстанционния съд безспорно е доказано знанието на бенефициера за тези връзки.

Освен че въпросният доклад не е оспорен като официален свидетелстващ документ, неговите констатации се подкрепят от останалите събрани доказателства. Тези констатации са за разкриване на : манипулиране на тръжни процедури; счетоводни документи с невярно съдържание за доставки на стоки и услуги в различни държави членки на ЕС без добавена стойност или търговски еквивалентни продукти; директни връзка на собственост, контрол или коментар по търговския интерес между всички компании и физически лица (конфликт на интереси); многократно завишени цени; измами с финансови средства на ЕС и със средства от националния бюджет на Република България. Конкретната информация, засягаща процесната промоционална програма Освободете вкуса, изпълнявана от бенефициера, адресат на АУПДВ, се състои в : манипулиране на тръжни процедури по избор на изпълняващ орган (предварителната уговорка между Agroprmotion и бенефициера се установява от представена електронна кореспонденция); недостатъчни финансови ресурси на предлагащата организация (бенефициерът е следвало да финансира 20 % от програмата със собствени средства и да внесе банкова гаранция на стойност 15% от стойността на максималната годишна финансова вноска от ЕС и държавата членка, средствата за което са заети от прилагащата организация Agroprmotion).

Касаторът твърди, че установените публични задължения не са погасени по давност. Поддържа, че става дума за продължаваща нередност по смисъла на чл.3, §1, ал.2 от Регламент (ЕО) 2988/95. Съгласно посоченото правило давностният срок за погасяване на процесните задължения започва да тече от момента на прекратяване на нередността. Според касатора този момент е датата на Решение за изпълнение на Европейската комисия 2021/261 от 17 февруари 2021г. за изключване на финансиране от страна на ЕС на някои разходи направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), обнародвано на 19.02.2021г.

Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което жалбата против АУПДВ бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба Сдружение Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци България, чрез адв. И.Райчинова, оспорва жалбата. Намира първоинстанционното решение за правилно и прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Евентуално, в случай, че съдът намери за необходимо, иска отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно началния момент на броене на давностните срокове. Иска да се остави в сила решението и да му се присъдят направените разноски, като възразява против размера на претендираните от касатора разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

С оспорения пред АССГ АУПДВ, издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, е определено на Сдружение Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци България подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 4 322 499,03лв., представляващо сбор от извършени междинни и окончателни плащания по промоционална програма Освободете вкуса-Промоционална програма за преработени плодове и зеленчуци , предложена от Сдружението, по сключен договор за финансово подпомагане 3 от 8.11.2011г.

Въз основа на събраните доказателства първостепенният съд прави следните фактически установявания:

Със заповед от 09.02.2011г. Министърът на земеделието и храните утвърждава промоционална програма Освободете вкуса-Промоционална програма за преработени плодове и зеленчуци, предложена от Сдружението.

Сдружението провежда конкурсна процедура за избор на прилагаща организация и със заявление предлага да бъде одобрена Agropromotion Sprl, Белгия за прилагаща организация. Процедурата за избор e проведена в съответствие с чл. 16 и чл. 17 от Наредба от 14.02.2007г. за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти и в съответствие с Регламент (ЕО) 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 година относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни и Регламент /ЕО/ 501/2008г. на Комисията от 05.06.2008г., относно правилата за прилагане на Регламент 3/2008г. на Съвета.

Със заповед от 23.06.2011г. Министърът на земеделието и храните одобрява Agropromotion Sprl, Белгия за прилагаща организация за изпълнение на програмата и е наредено на ССППЗБ да сключи договор с нея по реда на чл.19,ал.5 от Наредбата за условията и реда на избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти.

С решение от 30.06.2011 Европейската комисия одобрява промоционална програма Освободете вкуса . Програмата е за срок от 3 години, считано от датата на влизане в сила на договора (чл.3 от Р 501/2008 на Комисията за прилагане на Р 2008/3), общият бюджет за усвояване в EUR e 2 982 967, съфинансирането от ЕО в EUR е общо 1 491 484.

Между ДФЗ и ССППЗБ и е сключен договор за финансово подпомагане 3 от 8.11.2011г.,по силата на който сдружението поема задължения да осъществи дейности по промоционалната програма - за насърчаване на консумацията на преработени плодове и зеленчуци от най-високо качество. Програмата се фокусира върху преработени продукти (като лютеница, печен белен пипер, конфитюр от рози, мармалад от шипки и компот от праскови), продукти от най-високо европейско качество и произведени съгласно най-добрите практики за отглеждане и екологични стандарти като здравословни продукти. Крайна цел на мерките е да се реализира потенциала за растеж в потреблението в целевите държави членки на ЕС Германия, Полша и Румъния, да се повиши информираността на потребителите относно качественото превъзходство на продуктите пред сходни конкурентни продукти от трети страни като Индия и Китай.

Установено е по делото, че периодът на изпълнение на действията по договор 3 от 8.11.2011г. е три години, разделен на три фази от по 12 месеца.

Общата платена на ССППЗБ по договора и доп. Споразумение към него сума е в размер на 4 322 499, 03лв. съгласно установеното в АУПДВ като плащанията са извършени на траншове по заявки от ССППЗБ. Последното плащане е от 25.04.2015г.

В писмо с вх. 02-0600/19#9 от 14.12.2016г. на Дирекция J2 Одит на разходите за селско стопанство на ЕК до ДФЗ по повод установени от разследване на ОЛАФ факти е заявено становище, че прилагането на определени промоционални програми в България не е в съответствие с правилата на ЕС, тъй като е налице измамна дейност, водеща до неправомерно плащане на средства от европейските фондове. Българските власти са приканени да предприемат корективни мерки, като изискат възстановяване на сумите от бенефициера съобразно задълженията си по Регламент 1306/2013.

От Специализираната прокуратура в ДФЗ на 25.05.2018 г. е постъпил окончателен доклад на ОЛАФ по дело OF/2012/0565/B от 10.11.2017г., според който между засегнатите лица от проведеното от службата разследване е и ССППЗБ.

Съдържанието на доклада сочи, че по система от вътрешно разследване /на корумпирани служители в агенции на ЕС/ и външно разследване, проведено от ОЛАФ със съдействие на държави-членки на тяхна територия, са установени данни за трансгранична престъпна схема за измама с цел получаване на финансиране от бюджета на ЕС, реализирана при прилагането на промоционалните програми за реклама на земеделски продукти и храни на вътрешния пазар и на трети страни. Тези действия от фактическа страна са свързани както с промоционалната програма, така и с избраната прилагаща организация Agropromotion.

По силата на решение за изпълнение /ЕС/ 2021/261 на Комисията от 17 Февруари 2021г. - от финансирането на Съюза се изключват разходи на Република България, част от които е и промоционална програма Освободете вкуса. Решението на ЕК е обжалвано от Република България като жалбата е отхвърлена с решение на Общия съд от 08 март 2023г. по дело Т-235/21.

ДФЗ уведомило Сдружението, че открива производство по издаване на АУПДВ с писмо от 19.01.2022г., получено на 20.01.2022г.

На 03.02.2022г. Сдружението е подало писмено възражение.

Оспореният АУПДВ е издаден на 11.02.2022 г.

Касационната жалба е основателна.

1.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в пропускането на преклузивен срок по чл.54, §1 от Регламент(ЕС) 1306/2013 от 17 декември 2013г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета.

Това се вижда, на първо място, от текста на съображение 37 към Регламент 1306/2013г., съгласно който Следва да бъде предвидена разпоредба за система за финансова отговорност в случаите на допуснати нередности и в случаите, когато пълната сума не е била възстановена. Във връзка с това следва да се установи процедура, даваща възможност на Комисията да защитава интересите на бюджета на Съюза, като взема решения сумите, изгубени в резултат на нередности и невъзстановени в разумни срокове, да бъдат частично начислени на съответната държава членка. В определени случаи на небрежност от страна на държавата членка е оправдано сумата да ѝ бъде начислена в пълен размер .

Освен това, тълкуването на чл.54, §1 следва да се прави в контекста на разпоредбата, а той сочи на извод, че изтичането на обсъждания срок, без предприемане на никакви действия от страна на българската администрация за възстановяване от бенефициера на неправомерно усвоени средства, е условие за законосъобразност за издаването на акта на Европейската комисия Решение за изпълнение /ЕС/ 2021/261 от 17 Февруари 2021г. за изключване от финансирането на Съюза на разходи на Република България, част от които са свързани с промоционална програма Освободете вкуса, на основание чл.52, §1 от Регламент 1306/2013г.

Изложеното се подкрепя от съдържанието на т.40 и т.46 в мотивите на Решение на Общия съд от 8 март 2023г. по дело Т-235/21, с което жалбата на Република България против цитираното решение на ЕК за финансова корекция е отхвърлена. Там е казано, че позоваването на чл.54 изобщо не оставя място на съмнение относно възможността за финансови корекции, ако посоченият срок не бъде спазен. От това не следва, че пропускането на този срок е пречка за образуване на производство по възстановяване на неправомерно получени от бенефициер суми, както е приел неправилно първоинстанционният съд. Същото следва от т.88 от мотивите на цитираното решение, където е казано : Всъщност след изтичането на определен период има опасност възстановяването на неправомерно изплатените суми да бъде сложно или да стане невъзможно поради определени обстоятелства по конкретно като преустановяване на дейността или загубата на счетоводни документи (Решение от 30 януари 2020, Португалия/Комисия, Т-292/18, EU:Т:2020:18, т.65 ). Това не би могло да е прието, ако пропускането на 18 месечния срок осуетява всяка процедура по възстановяване.

2.Необосновани на събраните доказателства са фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не е доказано създаване на изкуствени условия, изразяващи се в установяване на лични и финансови връзки между субектите, участници в промоционалната програма, създадени за неправомерно получаване на финансова помощ в противоречие с целите на програмата.

По указанията на т.29 от мотивите на Решение на СЕС от 12 септември 2013г., Слънчева сила ЕООД, С 434/12, ECLI:EU:C:2013:546, които са взети предвид и от първоинстанционния съд, за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на безвъзмездна помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване (вж. в този смисъл Решение от 21 юли 2005 г. по дело Eichsfelder Schlachtbetrieb, С515/03, Recueil, стр. I7355, точка 39 и цитираната съдебна практика).

Правилно съдът е приел, че докладът на ОЛАФ е официален удостоверителен документ, неоспорен от насрещната страна.

С този доклад са установени факти относно липса на конкуренция при избора на изпълняваща организация, както и осигуряване на собствени средства у прилагащата организация-бенефициер за участие в програмата от страна на изпълняващата организация Agropromotion, в замяна на което последната получава европейски средства чрез договори за фиктивни услуги.

В доклада е установено, че асоциациите бенефициери, между които ССППЗБ, са сътрудничили в схемата, организирана от няколко юридически и физически лица под контрола на организатора на измамата. С доклада е прието, че извършителите, между които и ССППЗБ, са действали умишлено, за да получат предимство във финансирането от ЕС Схемата осигурява очевидно външно съответствие, за да получи финансиране от ЕС, като същевременно се основава на вътрешно несъответствие на действителните уговорки. Установено е тайно споразумение между получателя на средствата и търговските му партньори, както и съставяне и използване на документи с невярно съдържание.

ОЛАФ констатира, че С. Скарлис и група от лица около нея се свързват с бенефициери потенциални предлагащи организации, с разяснение на програмите по информиране и подпомагане; с оферта за изготвяне на такова предложение, което да отговаря изцяло на критериите на програмата; с организация по изпълнението така, че да бъде симулирано надлежно изпълнение на програмата и с предложение към бенефициерите в замяна да получат неследваща се финансова облага, предоставяна под формата на

възнаграждение по фиктивни договори (напр. възнаграждение по договор за услуги).

Групата около С. Скарлис е била в състояние да въздейства върху изпълнението на програмите, от една страна чрез свои контакти, а от друга - чрез обръч от дружества,контролирани пряко или косвено от нея, чрез които да се оправдават разходи в изпълнение на програмата.

За доказване на тези обстоятелства, ОЛАФ се позовава на множество доказателствени източници - 23 проверки на 28 субекта, 4 разпита на свидетели, изискване на трафични данни и разкриване на банкова тайна, изискване на информация от компетентни полицейски органи, в т.ч. на иззета електронна кореспонденция и веществени доказателства, от които се установяват конкретни договорености между членовете на групата и контрол върху определени лица.

Според доклада Схемата съдържа : осигуряване на успешно одобрение на предложението за програма; Agropromotion, собственост на С. Скарлис, е предварително определен победител като изпълняваща организация във всички осем промоционални програми, една от които процесната ; имитиране на търговски сделки, за които се предполага, че ще изпълняват бюджета в съответствие (предварително определени изпълнители на поръчки за доставка, малко или никакви първични доказателства, предвидени за реални позиции и дейности за популяризиране); затруднява се проследяването на плащанията и доставяните продукти чрез доставчици и подизпълнители на няколко нива; Разпределяне на неправомерната облага чрез фиктивни договори за услуги; довеждане на свързана компания като оценител на изпълнението на програмите и така осигуряване на положителна оценка на изпълнението.

Разследването на ОЛАФ е приключило със заключение, че собственикът и управител на Agropromotion Sprl С. Скарлис е създала измамна схема, с която многократно да се злоупотребява със средства от ЕС чрез програми за популяризиране, съфинансирани от ЕС. Собственикът и управител на Agropromotion Sprl предлага на бенефициерите решение - от изготвяне на програма, която вероятно ще получи одобрение, до придвижване на програмите чрез необходимите административни процедури и проверки и успешното усвояване на средства от ЕС. Решението включва готови за ползване дружества за предстоящите поръчки на изпълняваща и оценяваща организация, както и мрежа от зависими фирми и физически лица за извършване на необходимите доставки или само да действат като доставчици на стоки и услуги, които да оправдават изходящите парични потоци на бенефициера. Преди асоциациите да започнат действия за официално кандидатстване на финансиране, същите са получили подробен финансов и оперативен план за измама с евросредства, които са предхождали избора на дружеството като прилагаща организация по програмите.

Горното компрометира допустимостта на финансирането на съответните промоционални програми и нарушава разпоредбите на чл. 6 от Регламент 3/2008 на Съвета, чл. 8, параграф 3 от Регламент 501/2008 на Комисията от 5 юни 2008г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (EО) 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и на трети страни, съгласно който, с оглед прилагането на промоционалните програми, всяка прилагаща организация избира на състезателен принцип, според подходящи и проверени от държавата членка условия, една или няколко изпълнителни организации. Изборът на изпълнителна организация не съответства и на изискванията на Наредбата за условията и реда за избор,изпълнение и контрол на промоционалните програми за земеделски и хранителни продукти, в които разпоредби се предвижда специален ред за избор на прилагащи организации чрез провеждане на нарочна конкурсна процедура.

Установено е, че част от поддоставчиците на Agropromotion Sprl. не разполагат със собствени ресурси (помещения, персонал, оборудване) за предоставяне на услуги или доставки на стоки. Разследването на ОЛАФ прави заключение, че в сътрудничеството си за неправомерно усвояване на средства от ЕС, асоциациите са стигнали толкова далеч, че да се откажат от своята независима воля като субект, за да отговарят на схемата на Agropromotion Sprl.

Представени са банкови документи от ПИБАД, видно от които сертификатът за паричен депозит на приносител с 0354082, обезпечаващ овърдрафт, отпуснат от ПИБ АД по искане на СППЗ (за да отговори на изискванията за собствено участие във финансирането на програмата) е предаден на С. Скарлис.

Не се споделят фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд за липса обстоятелства от обективна и субективна страна за създаване на изкуствени условия за получаване на европейско финансиране в противоречие с целите на промоционалната програма.

Само от обстоятелството, че такива условия не са установени при контрола на всеки един етап от одобрението и изпълнението на програмата, както от националните контролни органи, така и от Европейската комисия, не следва, че такива условия не са налице. Същото се отнася и за одобрението от страна на министъра на земеделието и храните на избраната изпълнителна организация. Доведена до крайност тази логика приема, че щом изпълнението на една програма е приключило без забележки, е невъзможно да са извършени злоупотреби.

Изцяло голословен е изводът на съда, че изборът на изпълнителна организация в лицето на Agropromotion Sprl е законосъобразен. В доклада на ОЛАФ е констатирано, че проекто-протоколите от заседанието на Оценителната комисия за избор на тази организация за процесната програма са били намерени в компютрите на Agropromotion Sprl и са били създадени в помещенията на това дружество. Тези констатации не са опровергани с никакви доказателствени средства. Щом докладът на ОЛАФ има материална доказателствена сила (както е приел и съдът), в качеството си на официален свидетелстващ документ и никакви други доказателства не разколебават установеното с него, изцяло необоснован е изводът на административния съд, че изборът на изпълнителна организация не е манипулиран. Относно знанието на бенефициера за това обстоятелство, съдът необосновано не приема като доказателство наличната е-mail кореспонденция между С. Скарлис и представителката на сдружението бенефициер (Приложение 18 към доклада на ОЛАФ). Не е ясно какъв протокол за констатация на електронен адрес е бил необходим на съда, за да направи други изводи и защо не е указал на ответната страна, че за факти от значение за решаването на делото тя не сочи доказателства.

Необосновани са и изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушение във връзка с финансирането на програмата. Нарушението, обосновано в тази връзка в доклада на ОЛАФ, не се състои в това, че собственото финансиране на предлагащата организация бенефициер е осигурено от заеми и че тези заеми не са върнати. Става дума за това, че собственият принос на бенефициера от 20 % от стойността на програмата и 15 % гаранция за изпълнение са предоставени от изпълняващата организация. Отново става дума за кореспонденция между представляващата ССППЗБ и С. Скарлис (Приложение 20 от доклада на ОЛАФ), съгласно която собственичката на изпълняващата организация предплаща 20 % от стойността на програмата чрез контролирани от нея дружества, вместо бенефициера, в замяна на фиктивно предоставени услуги (отново от свързани с нея лица), които да оправдаят тези плащания. Описаните действия е невъзможно се осъществят без знанието на бенефициера, който е участвал в тях.

По изложените съображения необосновано първоинстанционният съд е приел, че не са доказани от обективна и субективна страна изкуствени условия за получаване на европейско финансиране.

Съгласно чл.60 от Регламент 1306/2013, без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Това е и материално-правното основание за издаване на процесния АУПДВ.

Предвид тези съображения, първоинстанционното решение като необосновано следва да отмени изцяло.

3. Изходът от производството по жалбата против АУПДВ зависи от тълкуването на правилата относно погасителната давност, предвидени в член 3, параграф 1 от Регламент 2988/95 (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламента).

Доколкото възражението за погасяване по давност на процесното публично вземане е направено едва в касационното производство, където е в сила забраната за фактически установявания (чл.220 АПК), а всички релевантни за прилагането на правилата на погасителна давност факти не са установени, след отмяната на първоинстанционното решение, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото, за да се произнесе по възражението за давност, съдът трябва да съобрази следните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които следват от практиката на Съда на ЕС по тълкуване на чл.3 от Регламент 2988/95:

Съгласно член 3, §1, ал.1, изречение първо от Регламента, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Този срок цели да гарантира правната сигурност на икономическите оператори (вж. в този смисъл решение на СЕС от 11 юни 2015г. по дело С-52/14, Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG, ECLI:EU:C:2015:381, т.24 и цит. там практика). Те трябва да са в състояние да установят кои техни операции са породили окончателни последици и кои все още могат да бъдат обект на преследване.

Посоченият срок се прилага както за нередностите, които водят до налагане на административна санкция по смисъла на член 5 от този регламент, така и за нередностите като разглежданата в настоящия случай, които са предмет на административна мярка в съответствие с член 4 от регламента, състояща се в отнемане на незаконно придобитата облага (вж. в този смисъл решения Handlbauer, C 278/02, EU:C:2004:388, т. 33 и 34, Josef Vosding Schlacht-, Kühl- und Zerlegebetrieb и др., C 278/07 C 280/07, EU:C:2009:38, т. 22, както и Cruz & Companhia, C 341/13, EU:C:2014:2230, т. 45).

Съгласно практиката на Съда на ЕС, извършването на нередност, с което започва да тече давностният срок, предполага изпълнението на две условия, а именно: действие или бездействие на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, както и вреда или потенциална вреда, причинена на бюджета на ЕС. Давностният срок започва да тече от извършването на нередността, т. е. от момента, в който са настъпили както действието или бездействието на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, така и вредата, причинена на бюджета на ЕС, като началният момент на давностния срок винаги е датата на по-късното събитие (решение от 06.10.2015 г. на СЕС по дело С-59/14, Hauptzollamt Hamburg-Jonas, ЕCLI:EU:C:2015:660,т. 24-26 и решение от 03.10.2019 на СЕС по дело С-378/18, Firma Ernst Kollmer Fleischimport und export ECLI:EU:C:2019:832, т. 33).

По чл.3, §1, ал.2, от Регламента, в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена.

Дадена нередност е продължаваща или повторно извършена по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламента, когато тя е допусната от оператор, който получава икономически облаги от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба от правото на Съюза (вж. решение Vonk Dairy Products, C 279/05, EU:C:2007:18, т. 41 и цит. Решение по дело С-52/14, т.49).

Процесната програма е многогодишна, защото има за предмет популяризиране на определени видове хранителни продукти, предвидено е да се изпълнява три години и да се финансира със средства на Европейския съюз. (решение от 11 юни 2015 г., Pfeifer & Langen, C 52/14, EU:C:2015:381, т. 21 и Решение от 15 юни 2017, Lietuvos Respublikos aplinkos ministerijos Aplinkos projektų valdymo agentūra, С-436/2015 ECLI:EU:C:2017:468, т.43 и следващи).

Според второто изречение на чл.3, §1, ал.2 от Регламента, краят на давностния срок зависи от изричното прекратяване на програмата, за което по делото няма данни. Приложимият за многогодишни програми давностен срок по член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент 2988/95 позволява единствено удължаване, но не и скъсяване на давностния срок. (цит. Решение от 15 юни 2017г., С 436/2015, т.69).

Невярно е поддържаното от административния орган, че прекратяването на програмата е станало с решение за изпълнение /ЕС/ 2021/261 на Европейската Комисия от 17 Февруари 2021г., защото видно от диспозитива на този акт с него от финансирането на Съюза само се изключват разходи на Република България, част от които са и такива по промоционална програма Освободете вкуса.

Съгласно чл.3, §1, ал.3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва.

Според т.1 от диспозитива на Решение от 11 юни 2015 г., Pfeifer & Langen, С 52/14, член 3, параграф 1, трета алинея от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че понятието компетентен орган съгласно тази разпоредба означава органа, компетентен съгласно националното право да предприема въпросните действия, свързани с разследване или преследване, като същият може да бъде различен от органа, предоставящ или осъществяващ събирането на неправомерно получени във вреда на финансовите интереси на Съюза суми.

Според същото решение, т.2 от диспозитива, действия, свързани с разследването или преследването на нередност, са били нотифицирани на проверяваното лице по смисъла на тази разпоредба, когато съвкупност от фактически обстоятелства позволяват да се направи извод, че съответните действия, свързани с разследване или преследване, наистина са били нотифицирани на това лице. При юридическите лица посоченото условие е изпълнено, ако съответното действие наистина е било съобщено на лице, чието поведение може в съответствие с националното право да се вмени на юридическото лице.

Според т.3 от диспозитива на същото решение, за да се квалифицира като действие, свързано с разследване или преследване по смисъла на тази разпоредба, съответният акт трябва достатъчно точно да определя операциите, по отношение на които съществуват подозрения за нередности. Това изискване за точност обаче не включва необходимостта този акт да упоменава, че е възможно налагането на санкция или на определена административна мярка.

Независимо от прекъсването на давностния срок, на основание чл.3, §1, ал.4 от Регламента, този срок изтича най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1. Предвиденият в тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой момент националната администрация е узнала за нередността. (Решение от 11 юни 2015 г., Pfeifer & Langen, С 52/14, т.69).

На основание чл.3, §3 от Регламента, държавите-членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2 съответно.

Съгласно чл.171, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), публичните вземания (каквото е процесното на основание чл.162, ал.2, т.8 ДОПК) се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Според ал.2 на същата разпоредба (Доп. ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм. и доп., бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г., изм., бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато:

1. задължението е отсрочено или разсрочено;

2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност;

3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;

4. изпълнението е спряно по искане на длъжника;

5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

При новото разглеждане на делото, при спазване на указанията, съдът следва да установи кога е приключила изрично процесната промоционална многогодишна програма; от кога тече давностният срок за погасяване на процесното публично вземане; прекъсвано ли е течението на този срок, съответно изтекъл ли е 5-годишният давностен срок към момента на образуване на производството по издаване на АУПДВ.

Претенциите на страните за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал.3 АПК.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, на основание чл.222, ал.2 АПК,