Решение № 8560 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 129/2018 г.

Решение № 8560 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 129/2018 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С." ООД, с. М., ЕИК *********, срещу Решение № 6542 от 10.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1738 по описа на Административен съд - С.-град за 2017 г., с което е потвърден Ревизионен акт /РА/ № Р-22002315007401-091-001 от 31.05.2016 г., издаден от органи по приходите, в частта потвърдена с Решение № 2300/23.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП относно начислен ДДС в размер на 7 299,45 лв. ведно със съответните лихви на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че неправилно органите по приходите са приели наличие на безвъзмездна доставка на услуга, която са приравнили на възмездна такава. Настоява, че е извършен бартер - доставена СМР услуга от "Т. Б." ЕООД срещу дял от продажба на част от апартаментите, с включено взаимно прихващане на суми. Излага, че съдът не е обсъдил твърдението за бартер по същество, а е постановил решението мотивиран единствено от извода, че част от доказателствата са съставени за целите на обжалването, тъй като са представени едва в съдебната фаза на обжаване. Моли решението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП)- гр. С. при ЦУ на НАП - чрез пълномощника си адв. Аврамова в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна . Съдът е установил, че със сега разглежданата част на РА на ответника по касация е доначислен ДДС общо в размер на 7 299,45 лв. по 5 бр. фактури, издадени от "Т. Б." ЕООД, от които за м. 07.2010 г. - 2 283,60 лв. по фактура № 621/30.07.2010 г., за м. 09.2011 г. - 1 264,90 лв. по фактура № 806/14.09.2011 г., за м. 01.2012 г. - 2 593,17 лв. по фактури № 898/24.01.2012 г. и № 905/30.01.2012 г., и за м. 10.2012 г. - 1 157,78 лв. по фактура № 1111/22.10.2012 г., въз основа на следните констатации: С Нотариален акт № 159 от 29.12.2009 г. (л. 262 по делото), ревизираното дружество "С." ООД, заедно с "Т.-2001" ЕООД и "Т. Б." ЕООД закупува недвижими имоти, с квоти по 1/3 ид. ч. за всеки от купувачите, заедно с правото на строеж, въз основа на което е построен БЛОК А1, който към момента на покупката е изграден в степен на завършеност "груб строеж". С договор № 9 от 13.04.2010 г., ревизираното лице възлага на "Т. Б." ЕООД направа на топлоизолационна система и поставяне на камък на целия закупения обект - жилищен блок А1 (л. 331 от делото), като цената на извършеното строителство следва да се заплати изцяло от "С." ООД. За изпълнените СМР от страна на "Т. Б." ЕООД са издадени 12 броя фактури (л. 302 и сл. от делото), към които са приложени и 12 протокола обр. 19 (л. 303 и сл. от делото) с описани изпълнените по вид, количество и стойност работи. На 24.01.2012 г. между "С." ООД и "Т. Б." ЕООД е подписан анекс към договор № 9 от 13.04.2010 г. за направа на топлоизолационна система и поставяне на камък на обект - жилищен блок А1, с който допълнително е уговорено, че разплащането между възложител и изпълнител може да се извърши с двустранен споразумителен протокол за прихващане на задължения (л. 6 от приложение 1). По делото са били представени два такива протокола - единият от 24.01.2012 г. (л. 5 от приложение 1), който като доказателство е представен за първи път в хода на ревизионното производство с жалбата срещу РА, издаден на 31.05.2016 г. Вторият, с дата 28.12.2012 г., е бил представен във връзка с допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и изцяло кредитирана от съда. С двете споразумения "С." ООД и "Т. Б." ЕООД уточняват взаимните си задължения и уговарят прихващане, в резултат на което задълженията на "Т. Б." ЕООД са погасени изцяло, а задължението на "С." ООД се погасява частично (по фактури № 848/2.12.2011 г., № 864/12.12.2011 г., № 889/30.12.2011 г. и № 898/24.01.2012 г.), като остава да дължи на "Т. Б." ЕООД сума в размер на 38 850,72 лв. От анализа на цитираните споразумения за прихващане съдът е установил, че в първото - от 24.01.2012 г. - е включена само една от спорните фактури - № 898/24.01.2012 г., а във второто с дата 28.12.2012 г. фигурират две спорни фактури - № 898/24.01.2012 г. за частично погасяване за сумата от 2 558,54 лв. и № 1111/22.10.2012 г., за която съгласно споразумението не е налице прихващане и същата остава като задължение към "Т. Б." ЕООД . Останалите три спорни фактури - № 621/30.07.2010 г., № 806/14.09.2011 г. и № 905/30.01.2012 г. не са включени в двете споразумения, с които се твърди да е извършено прихващане. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по нито една от описани в протокола за прихващане фактури не се установява извършено плащане. От всички спорни в настоящето производство 5 бр. фактури с № № 806/14.09.2011 г., 905/30.01.2012 г., 621/30.07.2010 г., 898/24.01.2012 г., 1111/22.10.2012 г. вещото лице е установило, че само по първите две от тях има извършено плащане. От така установеното от фактическа страна съдът е приел за правилен изводът на органите по приходите, че ревизираното лице е извършило безвъзмездна услуга - доставка на СМР по отношение на "Т. Б." ЕООД и "Т.-2001" ЕООД, като е изработило цялостна топлоизолация на сградата, в която е собственик само на 1/3 ид. ч., а останалите 2/3 ид. ч. са собственост на двете дружества, получатели на услугата. Приел е за правилен изводът на органите по приходите, че на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС тази безвъзмездна услуга следва да се приравни на възмездна и е облагаема по силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, към момента на настъпване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Приел е за недоказано твърдението на жалбоподателя, че е извършен бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС. Д. този извод е стигнал като е съобразил моментът на излагане на твърдението за бартер и представяне на двете споразумения за прихващане, а именно едва след издаване на РА, чрез представяне на протокола за прихващане от 24.01.2012 г. и в последствие пред съда с второто споразумение за прихващане. Съдът е приел и за необосновано подписването на второто споразумение, което се припокрива частично като предмет с първото и обхваща същите фактури, при липса на данни в съдържанието му и счетоводното му отразяване за новация. От друга страна е приел, че от тези споразумения може да се направи извод, че се твърди прихващане само по една фактура - № 898/24.01.2012 г. По фактури № 806/14.09.2011 г. и 905/30.01.2012 г. съдебно-счетоводната експертиза е установила извършено плащане, поради което съдът е приел, че за тях не е налице основание да се твърди бартер. От заключението на вещото лице във връзка с анализа на счетоводството на "Т. Б." ЕООД е приел, че от отразеното в него и начинът, по който са осчетоводени фактурите издадени от "С." ООД и фактурите за СМР не може да се направи извод за извършен бартер. Приел е, че няма доказателства двете споразумения да са осчетоводени, респ. отразените вземания и задължения по сметки 401 и 411 на "Т. б." ЕООД да са преминали в други счетоводни сметки, като това важи и за счетоводството на ревизираното лице. Поради изложеното е приел, че жалбоподателят не е представил категорични доказателства за осчетоводяването на твърдяното прихващане, при спазване на принципите на Закона за счетоводството, което е следвало да направи още в хода на ревизионното производство. Приел е, че за да е налице възмездност по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС следва да е осъществена насрещна престация към жалбоподателя от "Т. Б." ЕООД и "Т.-2001" ЕООД като получатели на актива, за доизграждането на който са извършени процесните СМР услуги. Тъй като такава престация по делото не се установява, съдът е приел, че е налице увеличение в имуществото и активите на другите двама съсобственика на сградата, върху която са извършени строителните работи. Поради изложеното е направил заключение, че твърденията на жалбоподателя за извършено прихващане, сочещо на възмездност на сделката, са недоказани, поради което и изводите на органите по приходите, че се касае за безвъзмездна доставка се явяват законосъобразни. Така постановеното решение е правилно. Не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалвания съдебен акт първостепенният съд е анализирал всички събрани в хода на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил правилно фактическата обстановка. В мотивите на решението от страна на АССГ са изложени подробни съображения относно приложението на материалния закон при издаването на РА. Настоящата касационна инстанция споделя развитите от първостепенния съд съображения за недоказаност на твърденията на касатора за наличие на бартер, съответно на възмездност на спорните доставки. От анализа на доказателствата по делото е видно, че РЛ е поело за своя сметка изцяло изпълнението по направата на топлоизолационна система и поставяне на камък на сградата, находяща се в гр. П., ул. "Ц. О." .№..., от която 2/3 идеални части са собственост на "Т. 2001" ЕООД и "Т. Б." ЕООД. От друга страна, не е спорно, че "С." ЕООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит за СМР на цялата жилищна сграда, от която притежава право на собственост върху 1/3 идеални части. Касационната инстанция възприема мотивите на АССГ за липса на бартерна сделка, респ. прихващане между дружествата. Видно от констатациите в РД и в РА при проверка в счетоводството на "С." ЕООД не е констатирано осчетоводяване на прихванати задължения както по двустранния протокол от 24.01.2012 г., така и по споразумението от 28.12.2012 г. Отделно от това правилно съдът е приел, че и двете споразумения са съставените за нуждите на процеса - първото споразумение е представено след издаване на процесния РА, а второто споразумение в по-късен момент - в хода на съдебното производство. Обосновано съдът се е позовал и на приетото без оспорване заключение по ССчЕ, от което не се установява, че е извършен бартер, респ. прихващане на задължения. Няма доказателства, а и не се твърди, че цитираните споразумения са осчетоводени, респ. отразените вземания и задължения по сметки 401 и 411 на "Т. Б." ЕООД да са преминали по други счетоводни сметки, което важи и за счетоводството на ревизираното дружество. Правилно е прието от съда наличието на основанието по РА за доначисляване на ДДС в съответния размер, а именно наличието на безвъзмездни доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, като задължението за начисляване на ДДС е за доставчика, в случая "С." ЕООД. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, "безвъзмездна доставка" е доставката, по която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно нахвърля полученото. В конкретния случай не е установено твърдяното от РЛ наличие на две насрещни задължения за осъществяване на прихващане. От друга страна, за да има възмездност на доставката, трябва да има насрещна престация от получателите на актива, за доизграждането на който са извършени процесните СМР, т. е. "Т. 2001" ЕООД и "Т. Б." ЕООД да са извършили престация към "С." ЕООД. Налице е увеличение на имуществото и активите на двете дружества съобразно техните идеални части, без да е налице извършена от тях насрещна престация в полза на РЛ, което означава, че законосъобразно с РА е прието приложението на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС. Д. основа на доставките по чл. 9, ал. 3 се определя съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС и представлява сумата на направените преки разходи, свързани с извършването им. От друга страна, на основание чл. 53, ал. 3 от ППЗДДС начисленият данък е за сметка на доставчика, т. е. за сметка на "С." ЕООД, поради което законосъобразно с РА е начислен ДДС в съответния размер, равняващ се на 2/3 от ползвания данъчен кредит за съответните данъчни периоди. Съобразно изложеното, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни, като те се отнасят до математически изчисления, от които се твърди наличието на бартер между дружествата, без последното да се установява от съвкупния анализ на доказателствата по делото. Следователно, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, в полза на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 694,97 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение