Решение № 11431 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7678/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от София плод ЕООД, представлявано от М. Р., против решение 14034/23.04.2025 г., постановено по адм. дело 2264/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска, да се отмени решението и по същество да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответната страна Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител юрк. Д. Колева, с молба преди съдебно заседание посочва, че оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски по делото.

Участващият в производство представител на Върховна касационна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред АССГ се е развило по подадена от страна на София плод ЕООД, представлявано от М. Д. Р., искова молба, против Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 1502,56 лева, представляващи невъзстановени разходи и определената по чл. 86 ЗЗД законна лихва върху забавено плащане по заявки за плащане, неизплатени въз основа на отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. 01-2600/5212 от 13.09.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие. С исковата молба са предявени няколко обективно съединени иска, както следва:

1. Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ДФЗ за заплащането на обезщетение за невъзстановени разходи в размер на 607,74 лв., ведно със законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 319,93 лева, за периода от 09.04.2019 г. до 01.03.2024 г. по заявка за плащане по схема Училищен плод с регистрационен номер 01/22/150518/89773 от 09.01.2019 г.;

2. Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ДФЗ за заплащането на обезщетение за невъзстановени разходи в размер на 71,54 лв., ведно със законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 36 лева, за периода от 03.07.2019 г. до 01.03.2024 г. по заявка за плащане по схема Училищен плод с регистрационен номер 02/22/150518/89773 от 03.04.2019 г.;

3. Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ДФЗ за заплащането на обезщетение за невъзстановени разходи в размер на 143,08 лв., ведно със законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 70,41 лева, за периода от 10.08.2019 г. до 01.03.2024 г. по заявка за плащане по схема Училищен плод с регистрационен номер 03/22/150518/89773 от 10.05.2019 г.;

4. Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ДФЗ за заплащането на обезщетение за невъзстановени разходи в размер на 60,48 лв., ведно със законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 31,38 лева, за периода от 06.05.2019 г. до 01.03.2024 г. по заявка за плащане по схема Училищно мляко с регистрационен номер 01/22/150518/89773 от 06.02.2019 г.;

5. Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ДФЗ за заплащането на обезщетение за невъзстановени разходи в размер на 60,48 лв., ведно със законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 31,83 лева, за периода от 08.06.2019 г. до 01.03.2024 г. по заявка за плащане по схема Училищно мляко с регистрационен номер 02/22/150518/89773 от 08.03.2019 г.;

6. Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ДФЗ за заплащането на обезщетение за невъзстановени разходи в размер на 47,04 лв., ведно със законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 23,65 лева, за периода от 03.07.2019 г. до 01.03.2024 г. по заявка за плащане по схема Училищно мляко с регистрационен номер 03/22/150518/89773 от 03.04.2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло, като неоснователни, горепосочените искове на София плод ЕООД против ДФЗ, като също така е осъдил дружеството да заплати на ДФЗ и разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, от фактическа страна по делото е установено, че София плод ЕООД е одобрено за изпълнител по схема Училищен плод и по схема Училищно мляко в учебни заведения, както и че дружеството подало заявки за плащане по схема Училищен плод и схема Училищно мляко с регистрационни номера 01/22/150518/89773 от 09.01.2019 г., 02/22/150518/89773 от 03.04.2019г., и 03/22/150518/89773 от 10.05.2019 г., 01/22/150518/89773 от 06.02.2019 г., 02/22/150518/89773 от 08.03.2019 г., и 03/22/150518/89773 от 03.04.2019 г. С Уведомително писмо изх. 01-2600/5212 от 13.09.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, горепосочените заявките са частично одобрени, като за неодобрената част от заявеното плащане е посочено, че същото не отговаря на правилата за финансиране в приложимите Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. и Регламент /ЕС/ 40/2014 г., поради което за тези разходи не е предвидено възстановяване в Националната стратегия за прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата на Република България.

Уведомително писмо изх. 01-2600/5212 от 13.09.2021 г. е оспорено от страна на София плод ЕООД пред АССГ, който с решение 4018/16.06.2022 г., постановено по адм. дело 2437/2022 г., отменил акта и върнал преписката на административния орган с указания за ново произнасяне с излагане на мотиви. Решението на АССГ е потвърдено от ВАС.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, заместник - изпълнителният директор на ДФЗ издал ново Уведомително писмо изх. 01-2600/5212 от 24.02.2023 г., което отново е обжалвано пред АССГ от страна на София плод ЕООД, във връзка с което съдът постановил решение 6001/13.10.2023 г. по адм. дело 4197/2023 г., с което обявил уведомителното писмо за нищожно. Решението на АССГ е отменено с решение 3131/14.03.2024 г., постановено по адм. дело 11009/2023 г. по описа на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане, АССГ се произнесъл с решение 3006/08.05.2024 г., постановено по адм. дело 2861/2024 г., обезсилено с решение 11586/30.10.2024 г. по адм. дело 6404/2024 г. по описа на ВАС, с което делото отново е върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав.

В следствие на горното, с решение 3693/04.02.2025 г., постановено по адм. дело 11011/2024 г. на АССГ, Уведомително писмо изх. 01-2600/5212 от 24.02.2023 г. е отменено като незаконосъобразно и преписката е върната на административния орган с указания. Решението е влязло в сила на 26.02.2025 г.

При тази фактическа установеност, съдът, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приел, че предявените искове са изцяло неоснователни. Посочено е, че Уведомително писмо, изх. 01-2600/5212 от 13.09.2021 г. е отменено от съда, но е върнато на органа за ново произнасяне. Съдът е сметнал, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и вредата, тъй като отмяната на административния акт и връщането на преписката за ново разглеждане на административния орган не означават признаване или възникване на спорното материално право, във връзка с което се търси обезщетение като заместваща това право престация. В допълнение е посочил, че за да възникне правото на такава заместваща престация, каквото е обезщетението, тя очевидно следва да има какво да замести, т. е. трябва да е налице нарушеното материално право, претендирано в основното административно производство. Причинна връзка принципно не може да възникне, когато със съдебното решение преписката се връща на административния орган за разрешаване на спора.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които са съставляват касационни основания за отмяна, а конкретни основания за недопустимост на съдебното решение не се излагат от касационния жалбоподател.

За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ следва да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, посочени във фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от същия, а именно: незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административната дейност на държавен орган или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, негови действия или бездействия, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие/бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на посочените обстоятелства е за ищеца. При липсата на който и да е от елементите от фактическия състав на приложимата правна норма отговорността на държавата не може да бъде ангажирана.

Видно от материалите по делото, първоинстанционният съд безспорно е установил, че е налице отменен като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение, акт на ДФЗ - Уведомително писмо изх. 01-2600/5212 от 13.09.2021 г., но както правилно е прието в оспореното решение неоснователността на исковата молба на София плод ЕООД произтича от обстоятелството, че административното производство не е приключило с влязъл в сила административен акт. Когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган и съдът не може да реши спора по същество, когато отмени незаконосъобразния административен акт той изпраща преписката за ново разглеждане на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изплащането по средства по заявления за подпомагане се извършва, съобразно нормативно предвидените изисквания и ред. Обстоятелството, че отказът е отменен не може да ангажира отговорност за вреди, тъй като не е завършена предвидената процедура за одобрение или отказ. Административното производство по съответния въпрос приключва едва тогава, когато административният орган се произнесе със законосъобразен акт и този акт влезе в законна сила, а конкретният случай не е такъв. Отмяната на един от издадените в хода на производството административни актове не поражда право на обезщетение, тъй като към този момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди. Поради това искът за вреди от незаконна административна дейност може да се предяви след окончателното приключване на административното производство, ако реално има настъпили вреди в резултат на отложеното решаване на въпроса поради постановените при разглеждането на преписката незаконни актове.

При така изложените мотиви касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, в полза на ДФЗ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение