Решение № 3523 от 4.4.2023 г. на ВАС, VII о.

56.1, б. "а" от сключения административен договор предвижда, че управляващият орган има право да прекрати договора в случай, че бенефициерът неоснователно не изпълни някое от задълженията си и продължава да не го прави или не представя задоволително обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено уведомление, включително при констатирана нередност от страна на Управляващия орган. Като анализа съдържанието на обжалваното решение от 30.04.2019 година във връзка с изписаната в него правна квалификация, касационният състав е обосновал немотивираност на обжалвания административен акт, както и липса на съответствие между установените факти и правната квалификация на акта. Според касационния състав, в решението на органа няма нито едно съображение, освен изписаната цифром квалификация, в което да е посочено, че фактите, установени в хода на двете индивидуализирани проверки представляват обстоятелства с тежки последици за обществения интерес, които прекратяването на договора следва да отстрани. По отношение на констатираните от органа неизпълнени задължения по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, ВАС е приел, че тези задължения не са правно квалифицирани в акта. Липсва посочване на нарушената разпоредба от договора. Квалификацията на чл. 3.56.1, б. "а" от сключения административен договор препраща към неизпълнение на задължения от административния договор. След като твърди, че такива не се изпълнени, органът следва да посочи кои задължения от договора не са изпълнени и с коя разпоредба от същия те са вменени на бенефициера за изпълнение. Според ВАС, законовата норма на чл. 39, ал.5 ЗУСЕСИФ, посочена като правно основание на акта е привързана от органа с разпоредбата на чл. 3.56.1, т. "а" от административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР" 2014 - 2020 от 06.03.2018 г. Това привързване означава, че органът изпълва законовата норма на чл. 39, ал.5 ЗУСЕСИФ със съдържанието на договорната. В конкретната хипотеза обаче съдържанието на договорната норма във връзка с изписаните факти по спора по никакъв начин не изпълват съдържанието на законовата норма, изискваща т.нар. тежки последици за обществения интерес. Въведената реципрочност между отклонение от графика и пълното неизпълнение на дейността по проекта е в противоречие в фактическите установявания и направените от самия орган изводи от правна страна. Липсата на стриктно изпълнение на договорни задължения, според ВАС, без основание се приравнява от органа на пълно неизпълнение на дейност 1 по проекта. Обосноваването на т.нар. тежки последици за обществения интерес по смисъла на чл. 39, ал.5 ЗУСЕСИФ изисква на първо място мотивиране на извода на органа, и на следващо място обоснованост на извода за претендираното пълно неизпълнение на дейността по проекта. Видно от чл. 3.46 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, промяната в план-графика на дейностите е уговорена между страните като промяна, която не засяга основната цел на проекта и която може да се извърши чрез писмено уведомяване на РУО, без между страните да се подписва анекс. След като тази промяна, съгласно текстовете на подписания между страните договор, не засяга целта на проекта, следва да се постави въпросът по какъв начин органът констатира засягане на тази цел и неизпълнение на дейността. Според ВАС, соченото от органа Ръководство на бенефициера по процедура Обучение за заети лица говори за уведомяване по надлежен ред, без това уведомяване да е скрепено със срок. Последиците от неуведомяването са разписани като правна възможност на органа да не верифицира разхода по обучението, като липсва скрепена последица по прекратяване на административния договор. На самостоятелно основание, доколкото Ръководството има за цел да улесни бенефициерите по програмата, както и доколкото липсва нормативно основание чрез него да се вменяват задължения на бенефициерите, които не са регламентирани в ЗУСЕСИФ, акта по чл. 26, ал.1 ЗУСЕСИФ, административния договор или общите условия към него, позоваването на същото ръководство с цел вменяване на задължения на бенефициера, за които не се сочи, въз основа на кой нормативен или договорен акт се изведени, е незаконосъобразно. На посочените основания, административния акт е отменен с Решение 15496 от 14.12.2020 година на ВАС, постановено по адм. дело 8863/2020 година, което е окончателно. В съответствие с чл.177, ал.1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички, като ал. 2 предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет. В случая, с обжалвания в настоящото производство административен акт, се прекратява административния договор BG05М9ОР001-1.021-0353-С02 от 06.03.2018 година, сключен с Мавел Прим ЕООД, на основание чл.3.56.1, б.а от договора във вр. с чл. 39, ал. 5 ЗУСЕФСУ . Органът е посочил, че при повторно разглеждане на документите и предвид извършените проверки на място на 27.02.2019 година и 16.04.2019 година не придобива увереност, че бенефициерът изпълнява стриктно задълженията си по договора за БФП, тъй като по време на двете проверки не са извършвани обучения. Посочено е, че липсата на своевременно уведомяване за промяната на графика на обученията представлява нарушение на чл. 3.18, т. 3 от АДБФП. Реално и юридически настоящият административен акт е постановен в противоречие с влязъл в сила съдебен акт, като повтаря правно действие по прекратяване на административен договор между същите страни, на същото основание, копирайки фактическите и правни изводи по вече установен за незаконосъобразен административен акт, без да въвежда нови фактически и правни основания извън тези по отменения такъв. Разпоредбата на чл.39, ал.5 ЗУСЕФСУ дава възможност на ръководителя на УО едностранно да прекрати административния договор, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. И в предходния и в сега оспорения административен акт е цитирана визираната разпоредба без да са изложени аргументи от фактическа и правна страна, обосноваващи извод за тежки последици за обществения интерес, като изписаните такива не субсумират състава на тези последици. Формално новият административен акт преповтаря в по-кратък вариант изложеното в отменения с решение на ВАС административен акт от 30.04.2019 година. С твърдението за неизпълнение на договорния ангажимент разписан в чл.3.18, т. 3 АДБФП, а именно задължението бенефициерът да спазва Ръководството за бенефициери за изпълнение на договори по процедурата без отново да е посочена конкретна разпоредба, която е нарушена и която обосновава соченото тежко нарушение, на практика, ръководителят на УО на ОП РЧР се опитва да преодолее мотивите на посоченото съдебно решение, които са задължителни за страните по делото. Не са изложени аргументи нито от фактическа, нито от правна страна, защо твърдяното нарушение е квалифицирано като такова с тежки последици, а констатацията за неизпълнение на дейност 1 и неизпълнение на АДБФП отново е бланкетно наведена, като липсват доводи в подкрепа на същата. Следователно, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решение 15496 от 14.12.2020 година на ВАС, постановено по адм. дело 8863/2020 година и същият е нищожен, на основание чл.177, ал.2 АПК. Решението на ръководителя на УО на ОП РЧР е издадено на същото правно основание, въз основа на същите фактически констатации (от осъществените проверки), между същите страни, като е в пълно противоречие с влезлия сила съдебен акт постановен по адм. дело 8863/2020 на ВАС. За пълнота следва да се отбележи, че формалното възпроизвеждане на част от съдържанието на съдебното решение в обстоятелствената част на процесния административен акт не обосновава законосъобразността на същия, предвид издаването на идентичен административен акт последващ отменения с влязло в сила съдебно решение на ВАС. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.