Решение № 6183 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 455/2009 г.
ВАСIV отделение13.05.2009 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № VI-32 от 14.11.2008 г. постановено от Административен съд Стара Загора, шести състав по адм. д. № 406/2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 1464 от 02.08.2005 г., с която кмета на община Стара Загора е признал правото на ползвателя Иван Петков Иванов да придобие собственост по отношение на имот пл. № 21, находящ се в м. "Камена могила", землището на с. Хрищени. ВРЪЩА преписката за ново произнасяне на кмета на община Стара Загора при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6183 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 455/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена Янка Иванова Георгиева срещу решение № VI-32 от 14.11.2008 г. постановено от Административен съд Стара Загора, шести състав по адм. д. № 406/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед. Ответникът - кмета на община Стара Загора, не е изразил становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Иван Петков Иванов е подал писмено възражение, с което мотивира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 1464 от 02.08.2005 г., с която кмета на община Стара Загора е признал правото на ползвателя Иван Петков Иванов да придобие собственост по отношение на имот пл. № 21, находящ се в м. "Камена могила", землището на с. Хрищени. Съдът е потвърдил като законосъобразна оспорената заповед. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че са налице материално-правните предпоставки на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Представения за ползване имот е засаден с трайни насаждения - овощни дървета и храсти. Този факт е бил установен със заключение на назначена агрономическа експертиза. По доводите на оспорващата страна, че административния акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е мотивиран съдът е приел, че правните и фактически основания за издаване на заповедта се съдържат в други писмени документи в това число и в двете заявления на правоимащия за признаване на правата му. Съдът е приел, че от писмените доказателства по административната преписка може да се направи обоснован извод относно правното и фактическо основание за издаване на оспорената заповед, поради което следва да се приеме, че заповедта е мотивирана. Като неоснователни са преценени и доводите за липса на индивидуализация на имота, за който се признават правата на ползвателя. Обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Производството е по оспорване на заповед, с която се признава правото на ползвател да придобие собственост в административна процедура по § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. За успешното провеждане на процедурата е необходимо осъществяване на сложен фактически състав при спазване на изискуеми предпоставки по § 4а , респ. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61 - 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В случая жалбоподателят е предприел необходимите действия и представил доказателства отнасящи се до претендираното право, но административният орган поради бездействие в продължение на години и допуснати нарушения в производството по издаване на административния акт по § 62, ал. 3 е препятствал законосъобразното упражняване на правата от ползвателя. В съответствие с § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение ППЗСПЗЗ въз основа на протокола на комисията по ал. 2 кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. Протоколът на комисията е съществен елемент от сложния фактически състав, в който следва да се изложи становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи по § 4 , както и дали са налице други условия по § 4а или § 4б . Процедурата е точно регламентирана и неспазването й съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая кметът на общината е постановил процесната заповед въз основа на немотивиран протокол и при липса на фактически основания относно претендираното спорно право, както и липса на конкретно правно основание, по отношение на което да се преценява спазването на предпоставките. При оспорване на заповедта, с която се признава правото на трансформиране на право на ползване в право на собственост, съдът извършва проверка на решението на комисията по § 62 ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, въз основа на което е издадена и заповедта на кмета. При тази проверка съдът не би могъл да установи действителните фактически основания за постановяване на заповедта, поради неспазване на установена форма, липса на мотиви, фактически и правни основания за издаването на административния акт, което обуславя основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. При неизпълнението на елементи от формата на административният акт, съдът не е могъл да прецени до колко е законосъобразен акта на административния орган и с оглед доказателствата по делото да се произнесе по съществото на спора. При разглеждане на претенцията за придобиване правото на собственост от ползвател административният орган следва да изложи фактическите и правни основания за признаване на това право, при спазване на установената от закона форма, както и при обсъждане на всички доказателства от значение за признаване или отказ на права по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са конкретизирани в случая. Освен това по отношение на имота следва да има и пълна индивидуализация, при положение, че има данни за влязъл в сила план за новообразуваните имоти, в който ползвателя е записан с конкретен имот. В случая необосновано съдът е приел, че може да се направи извод относно правните и фактически основания за постановяване на оспорената заповед от други писмени доказателства вложени в административната преписка. Като такова писмено доказателство са преценени двете молби на правоимащия за признаване на правата му. Порока на административен акт - липса на мотиви, е допустимо да бъде саниран, ако в административната преписка се съдържат писмени доказателства от които могат да се извлекат правните и фактическите основания за издаване на акта. Съобразно тълкувателната практика като такива документи следва да се преценят доклади и становища на помощен орган. В случая протокола на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ също не е мотивиран. От този протокол за конкретния ползвател не може да се извлече правното и фактическото основание за признаване на заявените права. Мотивирането на административния акт обективира становището на административния орган при произнасяне по заявлението за признаване на права. Поради тази причина не може се приеме извода на решаващия съд, че мотивите на административния акт се съдържат в заявлението за признаване на правото на ползвателя да бъде трансформирано правото му на ползване в право на собственост. Мотивите на административния акт са съображения, които сочат какви фактически констатации е направил административния орган, въз основа преценката на какви доказателства и как прилага към тях правната норма. При това положение не може да се приеме, че фактически основания за издаване на акта могат да се извлекат от сезиращата молба. По преписката липсват други писмени доказателства от които да се извлече както фактическото, така и правното основание за издаване на позитивен административен акт. При условие, че трансформирането на правото на ползване в право на собственост е уредено в три различни хипотези, които са приложими при наличие на коренно различни материалноправни предпоставки порока на административния акт - липса на мотиви, се явява особено съществен и е основание за отмяна. Като е стигнал до различни правни изводи решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и с оглед изложените доводи настоящият състав счете, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен поради неспазване на установена форма, а именно липса на мотиви, обективиращи правните и фактически основания за издаването му, което обуславя нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. При това положение настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт и преписката върната на административния орган за ново произнасяне с указания при новото произнасяне да бъдат съобразени административнопроизводствените правила за издаване на заповедта, в това число излагане на фактическите и правни основания, както от комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, така и в заповедта, която ще издаде кмета на съответната община. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение