Решение № 6985 от 9.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2020 г.

Производство по чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация"ЕАД, гр. Бургас,подадена чрез пълномощник гл. юриск. З. против решение 1225/24.02.2020г. по адм. д. 490/2019 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение Ж-911/07.12.2018г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, както и е осъдено дружеството да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв. и да заплати на адв. М. А. от Адвокатска колегия - София сума за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Излага доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са неверни изводите на съда, че решението на КЕВР е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и не е изложил мотиви относно възстановяване на сума от 180 лв. на А. Ч. и основанието за това. Излага, че съдът не е съобразил липсата на фактически и правни основания в акта на КЕВР, както и че не е мотивиран. Твърди по същество, че при даване на предписанието, изградената водомерната шахта не е отговаряла на условията за ремонт и поддръжка на намиращия се в нея водомерен възел. Иска, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител юрисконсулт Н. И., с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. Ч., чрез пълномощник адв.А. с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението и се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно. Излага, че са неоснователни възраженията на подателя на касационната жалба, че решението на КЕВР е подадено при неяснота относно предмета на спора, респективно без да е било индивидуализирано основанието въз основа на което се присъжда възстановяване на сумата, като правилно е констатирано допуснато нарушение на изискванията по чл. 11 /3/ от Наредба 4 /2004 г., както и че в приложимите Наредби / 4/04 г. и 4/05 г. не се съдържат разпоредби относно размера на шахтата, съответно- касатора е спрял подаването на вода до имота на втория ответник без правно основание. Смята за неоснователни и останалите възражения на подателя на касационната жалба, относно допуснато от съда съществено нарушение на материалния закон и не се касае за неустановени недопустими технически или санитарни недостатъци,като в тази връзка не е било налично и основанието за преустановяване на водоснабдяването. Излага, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение 1225/24.02.2020г. по адм. д. 490/2019 г. на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация"ЕАД, гр. Бургас срещу Решение Ж-911/07.12.2018г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, осъдено е дружеството да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв., както и да заплати на адв. М. А. от Адвокатска колегия - София сума за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Административният съд е приел, че решение Ж-911 от 07.12.2018г. на КЕВР е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната с чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ Закона за енергетиката /ЗЕ/ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Приел е, че са изложени мотиви, съдържащи правното и фактическо основание за издаване на акта, които са развити и в съпътстващи документи, които са цитирани в решението и приложени в преписката. Съдът е приел, че КЕВР правилно е преценила дали от страна на потребителя е допуснато нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредба 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи и е констатирано, че не са били налице предпоставките по чл. 41, ал. 3, т.1 от Наредба 4/14.09.2004г. за спиране подаването на питейна вода, поради това, че не са били налице недопустими недостатъци, тъй като размерите на процесната шахта не са посочени в подзаконовите нормативни актове,а са препоръчани от В и К оператора, който е нарушил задължението си да осигурява непрекъснато водоснабдяване на имота на потребителите.Въз основа на изложеното съдът е приел, че КЕВР е издала законосъобразно решение. От фактическа страна обективно е установено, че производството пред КЕВР е образувано по няколко жалби подадени от потребители на вода - Г. Ч. и А. Ч., които съдържали оплаквания срещу "Водоснабдяване и канализация" ЕАД,гр.Бургас по повод предписания на основание Наредба 4/2004г.С предписание К-939-1/30.03.2018г.на В и К ЕАД, гр.Бургас е указано на собственика на сграда в гр.Средец,ул.Лиляна Димитрова 9, г-н Г.Ч., да изгради в срок от 7 календарни дни водомерна шахта с размери 100/100/100 мм, до два метра от уличната регулационна линия в съответствие с изискванията на чл. 11, ал.З от Наредба 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи считано от 03.04.3018г. В предписанието е вписано предупреждение, че ако не се изпълнят в срок указанията, ще бъде преустановено водоподаването към имота на основание чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба 4/14.09.2004г. Предвид неизпълнение на даденото предписание от Г.Ч., В и КЕАД-гр.Бургас е преустановило на 20.04.2018г. водоподаването към имота, позовавайки се на чл. 41, ал. 3, т.1 от Наредба 4/14.09.2004г., като причина за прекъсване на водоподаването е неизпълнение от страна на потребителя предписание К-939-1/30.03.2018г. След извършено проучване в административното производство е изготвен доклад вх. В-ДК-268/26.11.2018г., обсъден на закрито заседание на КЕВР и съставен протокол 241/07.12.2018г.,от т.1 , на което е взето процесното решение Ж-911 от 07.12.2018г., че жалбоподателят незаконосъобразно е упражнил правото си да преустанови водоподаването към сградата на потребителя, позовавайки се на чл. 41, ал. 3 от Наредба 4/14.09.2004г., като дружеството е нарушило задължението си да осигурява непрекъснато водоснабдяване на имота, поради което разходите, заплатени от потребителите, които са свързани с прекъсването и възстановяването на водоснабдяването, са направени без основание. Въз основа на констатираното нарушение от ВиК оператора, КЕВР е дала задължителни указания на дружеството: 1.да възстанови направените от потребителя разходи в размер на 180 лв, свързани с прекъсването и възстановяването на водоподаването към имота; 2. да издава документи с коректно цитирани данни. Видно от мотивите в оспореното решение съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред ДКЕВР и постановяване на обжалваното решение, като обосновано е разгледал приложимите материалноправни разпоредби и е приел, че дадените указания са в съответствие с чл. 4, ал. 1, т.2 - т.7, във връзка с чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и в съответствие с чл. 11, ал. 3 и чл.41, ал.З т.1 от Наредба 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По касационната жалба са направени възражения относно изводите на съда за законосъобразност на оспореното решение и допуснати процесуални нарушения. Настоящият съдебен състав Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Неоснователни са възраженията на касатора, че са неверни изводите на съда, че решението на КЕВР е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и не е изложил мотиви относно възстановяване на сума от 180 лв. на Г. Ч. и основанието за това. Съдът е установил от фактическа страна извършените действия от регулаторния орган и е вярна констатацията, че в административния акт се съдържа подробно описание на фактическите обстоятелства, като КЕВР представила всяка една от жалбите на г-н Ч., становищата на ВиК дружеството по повод направените предписания. Отделно от това съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза въз основа на която е установено техническото състояние на процесната водомерна шахта, както и възможността да бъде обслужван монтирания водомер в нея. Претендираното несъответствие на водомерната шахта с техническите изисквания за нейното обслужване не е установено в производството и твърденият малък размер от касатора, не е доказан в административното производство пред КЕВР и е опроверган от СТЕ в съдебното производство. Относими към преценката на материалната законосъобразност на обжалваното съдебно решение са разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.4, чл. 11, ал. 3 и чл.41, ал.З т.1 от Наредба 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба 4 имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел, а съгласно ал.4 - "Потребителите осигуряват условия за присъединяване, като предоставят на оператора достъп до изградените от тях: 1. водомерна шахта, разположена в поземлен имот или в помещение в сграда за присъединяване на водопроводното отклонение към водопроводната инсталация или към вътрешната водоснабдителна мрежа на потребителя;". Съгласно чл.11,ал.3, изр.1 от Наредба 4 - "Водомерният възел на водопроводните отклонения в урбанизираните територии и селищните образувания се разполага в урегулирания поземлен имот в защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2 m от уличната регулационна линия или в общо леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление помещение непосредствено след влизането на тръбата в сградата, когато тя е етажна собственост, или когато сградата отстои на не повече от 5 m от уличната регулационна линия.". В конкретният случай е установено в производството пред КЕВР и пред административния съд, че потребителят на питейна вода Г. Ч. е бил присъединен към водоснабдителната система и е имал водопроводно отклонение с водомерен възел, находящ се в изградена в имота му шахта, като е открита партида с кл. 863216, с титуляр Г. Ч. и разполага с отчети на водомера за адреса от 2001 г. Също така е установено, че ВиК операторът е подменил водомер на СВО през 2005 г. и през 2013 г. в съществуващата водомерна шахта, без да е изисквал промяна на размерите й. С Предписание К-939-1/30.03.2018 г. на ВиК дружеството е указано на потребителя разширяване на водомерната шахта за адреса до размери 1x1x1 м., без за това да има нормативно изискване,нито са установени недопустими технически и санитарни недостатъци в сградните водопроводни инсталации на потребителя. Обосновано и в съответствие с материалния закон административният съд е приел, че не са били налице предпоставките на чл.11, ал.3 от Наредба 4 за издаване на предписанието от ВиК дружеството, което е било установено в административното производство пред КЕВР. Неоснователни в тази връзка са доводите на касатора, че съдът не е констатирал нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган. В производството по реда на чл.22,ал.1,т.1 от Закона за енергетиката и чл.142 и сл. от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката КЕВР е извършила проверка на подадените жалби от Г. Ч. и е събрала всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по тях, включително е взела становища от Вик дружеството, както и законосъобразно е разрешила спора между страните. Правилно административният съд е приел, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила от КЕВР като са изложени подробни мотиви в оспорения административен акт, а подробни фактически обстоятелства се съдържат в съпътстващите документи и становища по преписката. Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът не е съобразил липсата на фактически и правни основания в акта на КЕВР. Съдът е съобразил разпоредбата на чл.41, ал.З т.1 от Наредба 4/14.09.2004г., съгласно която след предварително уведомяване операторите могат да спират напълно или частично подаването и отвеждането на вода в случай - по т.1 при неизпълнение на предписание на оператора от страна на потребителите за отстраняване на недопустими технически и санитарни недостатъци в сградните водопроводни и канализационни инсталации или във вътрешните В и К мрежи на потребителите разходите, свързани с прекъсване и възстановяване на водоснабдяването и отвеждането на отпадъчните води, са за сметка на потребителите и се заплащат преди възстановяване на водоснабдяването. Обективно съдът е установил въз основа на констатациите на КЕВР и СТЕ, че не са били налице предпоставките по чл.11, ал.3 от Наредба 4 и ВиК дружеството не е следвало да дава процесното незаконосъобразно предписание, предвид и на което от правна страна ВиК дружеството не е имало основание за прилагана на чл.41, ал.3 от Наредба 4 и да спре подаването на вода на потребителя. Разпореденото спиране, респ. възстановяване на водоподаването, е обусловило плащане на разходи от потребителя в размер на 180 лв., поради и което КЕВР е разпоредила тяхното възстановяване. Правилно съдът е приел, че КЕВР е спазила административнопроизводствените правила и е издала законосъобразен административен акт, като в съответствие с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е дала задължителни указания на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр.Бургас, за възстановяване на сумата в размер на 180 лв. на потребителя Ч. и указание да издава документи с коректно цитирани разпоредби на действащата нормативна уредба, без да ги допълва неправомерно. Законосъобразно съдът е съобразил, че дадените указания от КЕВР са в съответствие с констатираното нарушение, че ВиК операторът е нарушил задължението си да осигурява непрекъснато водоснабдяване на имота на потребителите и кореспондират с целите по чл. 4, ал. 1, т.1 от ЗРВКУ, а именно за задоволяване нуждите на потребителите от вода с питейни качества при отдаване на приоритет на питейно-битовото водоснабдяване на населението и съобразяване с обществен интерес. В конкретния случая с указанията КЕВР възстановява положението преди спирането на питейната вода на потребителя, като допуснатото нарушение на чл.11, ал.3 и чл.41, ал.3, т.1 от Наредба 4 от страна на ВиК оператора обуславя възстановяване на разходите на потребителя във връзка със спирането на водата, както и предписват общото указание за спазване на нормативните изисквания при предоставяне на водоснабдителни услуги. Административният съд обосновано въз основа на установените фактически обстоятелства е извел законосъобразни изводи за допуснати нарушения от В и К оператора по чл.11, ал.3 и чл.41, ал.3, т.1 от Наредба 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради и което в съответствие с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, КЕВР е дала задължителни указания за оператора. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника Г. Ч. искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл.143, ал.4 от АПК следва да бъде осъден жалбоподателят "Водоснабдяване и канализация" ООД да заплати разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение