Решение № 4650 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13633/2008 г.

Решение № 4650 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13633/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Боянов Илиев, от гр. Брезник чрез неговия пълномощник срещу решение № 436/10.07.2008 г. по адм. д. № 807/2008 г. на Административен съд София град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-началникът на ДНСК-София и Йордан Раилчов Симов не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-Пк-21/26.09.2007 г. на началника на РДНСК-Перник, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж " стопанска сграда с навес", поради това, че е построена без строителни книжа и без съгласието на съсобственика на терена. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Извършеното през 1996 г. строителство представлява строеж по смисъла на § 1, т. 38 ДР на ЗУТ и за извършването му е необходимо издаването на разрешение за строеж. При липсата на такова строежът е незаконен и като такъв трябва да бъде премахнат. Няма и постъпило искане по § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на съществени процесуални норми и при противоречие с материалния закон при следните съображения: На първо място въпросът дали един строеж е незаконен се изследва съгласно материалния закон, действащ по време на извършването му. В случая това е станало през 1996 г., като строежът представлява стопанска сграда, изградена като паянтова- от дъски и греди върху каменна основа. Съгласно чл. 121, ал. 2 ППЗТСУ (отм) з а градовете и вилните зони областната администрация, съответно на общинския съвет, определя частите и кварталите, където в съответствие с архитектурно-градоустройствените и санитарно-хигиенните изисквания могат да се строят селскостопански постройки. Съдът обаче не е изследвал изобщо наличието или не на такова съответствие, а е преценявал законността на строежа през призмата на материалноправните норми на ЗУТ, които не са били действащи по време на извършването на строежа. Ако са налице предпоставките на чл. 121, ал. 2 ППЗТСУ (отм), то за административния орган не е налице основание да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Тъй като това касае попълване на делото с факти, които съдът е длъжен да изследва, за да прецени материалната законосъобразност на обжалвания акт, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Това се налага и от забраната на чл. 220 АПК на касационната инстанция да установява за пръв път нови фактически констатации. Новите факти следва да се установят след отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение