Решение № 301 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13286/2012 г.

Решение № 301 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13286/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д-р Павлина Рангелова Джамбова-АИППМТТ", гр. Пловдив, чрез процесуален представител адвокат Димова срещу решение № 1911 от 3.08.2012 г., постановено по адм. дело № 207 по описа за 2011 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу писмена покана № 16-0222 от 28.12.2010 г. на директора на РЗОК-Пловдив за заплащане доброволно на неправомерно получена сума в общ размер на 655,34 лв. за периода 1.4.2009 г. -. 30.6.2009 г. поради надвишаване на определените й индивидуални регулативни стандарти за първо и второ тримесечие на 2010 г. в размер на 1295,14 лв. в частта за бл. МЗ-НЗОК № 3 и № 4. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи, че при постановяване на решението си съда не е обсъдил всички относими доказателства и е извел незаконосъобразни изводи. Иска отмяна на решението като делото бъде решено по същество или върнато на същия съд за ново разглеждане и присъждане на разноските за всички инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на РЗОК-Пловдив не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съда е анализирал всички относими доказателства и е постановил правилно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Административния съд е разгледал като първа инстанция жалба на ЕТ "Д-р Павлина Джамбова-АИППМП" срещу писмена покана № 16-0222 от 28.12.2010 г. на директора на РЗОК-Пловдив за заплащане доброволно на неправомерно получена сума в общ размер на 655,34 лв. за периода 1.04.2009 г. 30.06.2009 г. / второ тримесечие на 2009 г./ и за първо и второ тримесечие на 2010 г. в размер на 1295,14 лв. поради надвишаване на определените й индивидуални регулативни стандарти. За да отхвърли жалбата срещу тази писмена покана, съдът е приел, че в съдебното производство не са събрани доказателства, които да оформят извод, различен от този в писмената покана. Налице е надвишаване на определените индивидуални регулативни стандарти за второто тримесечие на 2009 г. и първото и второто на 2010 г., което е наложило да се търси от търговеца заплащане на тези неправомерно получени суми. Съдът е приел за установено на първо място, че обжалваният акт е подробно мотивиран, издаден въз основа на надлежно извършена проверка, съставен е констативен финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми, които съдържат подробно изложена фактически основания за издаването на поканата. Посочил е, че подлежащите на възстановяване суми са средства, изплатени от НЗОК над определените с регулативните стандарти към договора стойности на СМД и МДД поради допуснатото от лечебното заведение и неразрешено от НЗОК надвишаване на регулативните стандарти. Обсъдил е изцяло събраните по делото доказателства, включително изготвените едно основно и две допълнителни заключения на експертиза и по категоричен начин е достигнал до извода, че касата е заплатила посочените суми във връзка с издадени от д-р Джамбова направления за МДД и СМД на изпълнители на специализирана медицинска помощ или на лаборатории. Индивидуалните регулативни стандарти се определят за лечебните заведения и се подписват от всеки изпълнител и в случая подписването е ставало своевременно. Прието е за установено, че са налице и входирани молби от жалбоподателката, с които са поискани допълнителни лимити и според анексите към цитираните протоколи и заключенията на вещото лице се установява, че са отпуснати такива. Въз основа на всички тези данни съда обосновано е приел, че е налице надвишаване на регулативни стандарти за процесните периоди, неразрешено от НОЗК, които налагат възстановяване на получените суми. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и съдебният акт е надлежно и подробно обоснован. В съдебното производство съдът е изпълнил всички процесуални искания на касатора, спазил е и служебното начало, давайки подробни указания и е установил надлежно фактическата обстановка. Въз основа на правилно установена такава е извел и законосъобразни правни изводи. Безспорно установено е, дори в касационната жалба се посочва това, че е налице за процесните периоди надвишаване на определените индивидуални регулативни стандарти за съответното медицинско заведение, без те да са били разрешени от НЗОК. На всички възражения на жалбоподателя първата инстанция е отговорила подробно и е достигнала до извода, че не са налице никакви основания за отмяна на така издадения административен акт. Съгласно чл. 25, ал. 1 от правилата за 2009 г. и чл. 24, ал. 1 от тези за 2010 г. индивидуалните регулативни стандарти се определят за лечебните заведения, за което се подписва от всеки изпълнител протокол за определяне на тримесечието, като за всяко текущо тримесечие това става след предаване на отчета на изпълнителя на първия месец от същото. В случая са налице официални документи, които съдържат подписите и на двете страни. Налице е административен акт, който отговаря на изискванията на закона и на установените факти и в който са отчетени приложимите норми, конкретните изчисления, конкретните клаузи по приложимите съглашения между страните за 2009 и 2010 г. най-вече с оглед изплащане на средствата и възможното им компенсиране, датата на определяне на индивидуалните стандарти за съответните тримесечия и връчването им на изпълнителя. След като отговаря на изискванията на закона и на установените факти, съдът като е отхвърлил жалбата е постановил едно правилно решение, което не страда от пороци, налагащи неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение