Решение № 6973 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител гл.юрк. Чутуркова против Решение № 38853/21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 6451/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с който съдебен акт са уважени предявените от „Си Ей Ес Трейдинг“ ООД обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу касатора и последният е осъден за разноски.

От изложеното в касационната жалба се извежда поддържане на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че спорът по делото не е по фактите, а по тяхната правна интерпретация и произтичащото от това правилно приложение на материалния закон, но в съдебния акт липсва сторен такъв анализ, въобще не са изследвани кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОВОД по всеки един от предявените искове, липсва произнасяне по повдигнатите от НАП възражения. Така според касатора липсват мотиви относно възприетата пряката и непосредствена връзка между твърдяните имуществени вреди и отменения Ревизионен акт (РА), липсват установявания от съда относно незаконосъобразни действия и/или бездействия от страна на НАП, липсва произнасяне по възраженията на НАП относно размерите на претендираните обезщетения. Излага и подробни доводи по останалите касационни основания и счита, че неправилно и необосновано спрямо доказателства по делото съставът на АССГ е приел за доказани кумулативните предпоставки на предявените искови претенции, така както същите произтичат от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а отделно от това и че неправилно е определил и размера на присъденото обезщетение. Прави възражение за давност относно част от заявените акцесорни претенции за лихви за забава. Подборни съображения са изложени в касационната жалба. Моли така постановеното решение да бъде отменено с разрешаване спора по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Ответникът – „Си Ей Ес Трейдинг“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Илиева, оспорва касационната жалба по подробни аргументи, изложени в депозираната в проведеното открито съдебно заседание писмена защита и в пледоарията по съществото на спора. Настоява за оставяне в сила на оспорения съдебен акт, с присъждане на сторените в касационната инстанция разноски, за което представя доказателства и списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на „Си Ей Ес Трейдинг“ ООД, с която против НАП са предявени следните обективно съединени искови претенции:

1. На основание чл. 1, ал. 1, предл. първо от ЗОДОВ е предявен срещу НАП иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи за възнаграждение за адвокат в размер на 2 040 лева за защита в хода на ревизионното производство и в хода на административното обжалване на Ревизионен акт № Р-22002219000364-091-001/26.09.2019 г., на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 2113/16.12.2019 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, отменен като незаконосъобразен в оспорената част с влязло в сила Решение № 3430/16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 9668/2020 г. по описа на Върховния административен съд, ведно с мораторна лихва за периода от 16.03.2021 г. до дата на подаване на исковата молба – 20.06.2025 г. в размер общо на 1 042,08 лева, както и законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане;

2. На основание чл. 1, ал. 1, предл. първо от ЗОДОВ е предявен срещу НАП иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за успех в размер на 3 360 лева за постиганата отмяна на Ревизионен акт № Р-22002219000364-091-001/26.09.2019 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта му потвърдена с Решение № 2113/16.12.2019 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, ведно с мораторна лихва за периода от 16.03.2021 г. до дата на подаване на исковата молба – 20.06.2025 г. в размер общо на 1 716,35 лева, както и законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане и

3. На основание чл. 1, ал. 1, предл. трето от ЗОДОВ е предявен срещу НАП иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи за възнаграждение за адвокат в размер на 5 491,25 лева за защита срещу незаконосъобразно бездействие на органи по приходите, изразяващо се в невъзстановяване на данък-добавена стойност след отмяна на Ревизионен акт № Р-22002219000364-091-001/26.09.2019 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП – София, мораторна лихва за периода от 01.07.2024 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.06.2025 г. в размер общо на 738 лева, както и законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане

С Решение № 38853/21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 6451/2025 г. по описа на АССГ, всеки един от така предявените искове е счетен за „неснователен“, но като краен резултат същите са уважени изцяло.

За да възприеме горното, съставът на АССГ е изложил обобщение на твърденията на ищеца, на кратко е обобщил и възраженията на ответника, след което е пристъпил към изграждане на изводите си от фактическа и правна страна.

Приел е, че спрямо дружеството е бил издаден Ревизионен акт № Р-22002219000364-091-001/26.09.2019 г., от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 2113/16.12.2019 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, отменен като незаконосъобразен в оспорената част с влязло в сила Решение № 3430/16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 9668/2020 г. по описа на Върховния административен съд.

По повод процесуалната защита на ревизираното дружество още в хода на ревизията е сключен Договор за правна помощ с Адвокатско дружество „Табаков, Табакова и съдружници“, съгласно клаузите на който е уговорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, както следва: в размер на 1 700 лева без ДДС, или 2 040 лева с ДДС /т. 4.1/, платимо в 5-дневен срок от подписване на договора, платено на 28.08.2019 г. съгласно приложена фактура, и 10 % възнаграждение за успех, дължимо при цялостно или частично уважаване на жалбата, платимо в 7-дневен срок от подписване на договора, платено видно от фактура от 18.03.2021 г.

Установено е, че адвокатското дружество е осъществило реално действия по защита правата и законните интереси на дружеството в хода на ревизионното производство – подадено е възражение против съставения Ревизионен доклад, както и действия по обжалване на съставения Ревизионен акт пред горестоящия в йерархията административен орган.

Сключен е и втори договор за представителство и правна защита от 04 юни 2024 г., с който е уговорено „такава за възстановяване на дължими суми по отменения РА“. Такова процесуално представителство било извършено видно от искане за прихващане и възстановяване от 16 юни 2024 г. и актът за прихващане и възстановяване от 25.06.2024 г, а платеното адвокатско възнаграждение е в размер на 5 491,25 лева с ДДС, видно от фактура от 22.07.2024 г.

Правните изводи на състава на АССГ се свеждат изключително и само до следното.

В четири абзаца е сторен принципен нормативен анализ на приложимите правни норми – чл. 7 от Конституцията на Република България, чл. 1, л. 1 от ЗОДОВ, чл. 203 от АПК и чл. 205 от АПК.

След това исковата претенция е идентифицирана като такава за „претърпени вреди – направени разноски в производството по административно обжалване пред горестоящия орган на РА“, който е бил отменен.

С мотиви, че от страна на ищеца са представени в достатъчна степен убедителни доказателства, че са претърпени вреди от вида на посочените, е прието, че „исковете са неоснователни“, но на практика същите са били уважени изцяло.

Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Основателни са изложените в касационната жалба твърдения, че съдът въобще не е стори в пълнота релевантни фактически установявани, нито собствени правни изводи по всяка една от заявените искови претенции, не е обсъдил как фактическите установявания обосновават проявлението на всеки един от кумулативните елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в аспекта на всеки един от предявените искове, както и не е изложил съображения по повдигнатите от ответника възражения.

Безспорно съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като за да бъде ангажирана отговорността е необходимо кумулативното наличие на: отменен незаконосъобразен акт/действие/бездействие, настъпили вреди и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразността и вредите. При липса на който и да е елемент от сложния фактически състав отговорността не се реализира.

В случая са заявени претенции както по чл. 1, ал. 1, предл. първо от ЗОВОД, така и претенция по чл. 1, ал. 1, предл. трето от ЗОДОВ.

В хипотезата на поддържано незаконосъобразно бездействие, каквито са твърденията за неизпълнение от органите по приходите на задължението за възстановяване на дължимия данък за възстановяване в полза на юридическото лице, противоправността на бездействието не се установява чрез предварителната му отмяна, а подлежи на пряко изследване и доказване в рамките на исковото производство по ЗОДОВ.

В случая първоинстанционният съд е достигнал до извод за наличието на отменен по установения за това ред административен акт (РА относимо обстоятелство към първите два иска), но въобще не е коментирал въпроса относно наличието/липсата на незаконосъобразно бездействие, стоящо в основата на последната от исковите претенции, с които е бил сезиран.

По нито един от предявените искове в мотивите на решението не е сторен анализ на конкретно твърдените настъпили имуществени вреди (по вид и размер), нито дали съставляват пряка и непосредствена последици от отменения като незаконосъобразен административен акт, респ. от конкретното бездействие, в случай на установена негова незаконосъобразност.

При ката установената пълна празнота на мотивите от правна страна, в съчетание с изключителната лаконичност на установените правно релевантни факти а и частична липса на релевантни фактическ установявания, и липсата на тяхното подвеждане под хипотезата на приложимото право по всеки един от обективно съединените искове, още повече буди недоумение и фактът, че от една страна в мотивите първоинстанционният съд е достигнал до категоричен отрицателен извод за основателността на предявените искове, след което всъщност ги е уважил.

В обобщение настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решението страда от съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради непълнота и вътрешна празнота на мотивите, вкл. и при пълното игнориране на всяко едно от възраженията на ответната страна.

Допуснатите нарушения са съществени и не могат да бъдат отстранени в касационната инстанция, без да се наруши принципът на двуинстанционност на процеса.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град, който следва да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да изследва вкл. наличието или липсата на незаконосъобразни фактически бездействия на органите на НАП, и при правилно приложение на материалния закон да се произнесе по всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така както произтича от всеки един от обективно съединените искове, при съобразяване всяко едно от повдигнатите от ответната страна възражения, вкл. и за погасяване по давност на част от заявените акцесорни претенции.

С оглед изхода на касационното производство, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по въпроса за разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд