Решение № 13094 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13632/2012 г.

Решение № 13094 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13632/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Намир Джамал Мехди срещу решение № 5126 от 28.09.2012 г. по адм. д. № 5650/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно и затова следва да бъде отменено. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Т. Кулинова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Намир Джамал Мехди гражданин на Ирак, срещу Решение № 369/28.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Намир Джамал Мехди е напуснал легално Ирак през м. март 2011 г., преминавайки в Турция, от където с фалшив унгарски паспорт преминал през границата с България и се опитал да отпътува за Австрия, но на летище София бил заловен. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Видно от данните по делото по отношение на чужденеца не е било налице преследване или пък основателни опасения от преследване поради някое от посочените обстоятелства, а именно по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Административният съд е обсъдил основният довод на касационния жалбоподател, че той е бил заплашван, поради работата си като журналист, но е счел същият за неоснователен. Както правилно е посочено в решението текстовете на цитираните от Намир Джамал Мехди съобщения по никакъв начин не показват някакви преки или косвени заплахи срещу него. Правилно е посочено и че е неоснователен доводът, че искащият закрила е бил търсен от някакви хора, по време когато не си е бил в къщи, поради факта, че ако тези хора наистина са имали намерения да го убият или да му навредят по някакъв начин, то те са щели да го сторят предвид на това, че са знаели адреса му. Също така не е за пренебрегване и факта, че Намир Джамал Мехди е напуснал легално Ирак, което също е доказателство, че ако е бил подложен на преследване, то той едва ли би успял да напусне легално страната си на произход. От тук следва изводът, че в процесния случай търсещият закрила не е навел каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че спрямо него не е налице преследване по отношение на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, поради което жалбата му в частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец е неоснователна и правилно я е отхвърлил. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Намир Джамал Мехди за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си съобразно актуалното положение в Ирак на фона на това, описано в предходните официални справки. В справката се посочва, че в момента в Ирак не се установява да е налице въоръжен конфликт, при който мирното население да е подложено на безогледно насилие. Терористичните атаки са по-скоро с инцидентен характер, като властите в страната, макар и не винаги успешно, прилагат мерки за тяхното предотвратяване. Мирното население независимо, че потенциално може да пострада от тези прояви на тероризъм, като цяло не е заплашено ежедневно, а и в страната съществуват достатъчно места, където няма нападения и където би могло да се живее спокойно. В заключение на цитираната справка административният съд е посочил, че мястото където е живял Намир Джамал Мехди - квартал Абу Грейб има условия за сравнително безопасен и нормален живот. Редно е да се отбележи, че в случая липсват данни както за безогледното насилие поради въоръжения конфликт, така и за това, че жалбоподателят поради самият факт на пребиваване в Ирак, е изложен на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи от политически или расови гонения и саморазправа - каквото е тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО от Съда на Европейските общности. Налице е законосъобразно прилагане от страна на административния орган и на нормата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение