Решение № 3535 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14044/2016 г.

Решение № 3535 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14044/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационнa жалбa на "Коем"ООД със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. "И.. К." .№..., представлявано от управителя Н. Ю. Н., чрез адв. Ст. Златев, против Решение № 2089 от 26.10.2016 г., постановено по адм. д. № 438 по описа на Административен съд-В. за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 031302814/02.12.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 47/17.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на строителни материали по фактурите на "П. Д." ЕООД /"Павла" ЕООД"/, ДМ Инвестмънт" ЕООД и "В. строителство корпорейд" ЕООД при достатъчно придружаващи фактурите документи относно посочения факт с правно значение. Съдът игнорирал доказаното плащане по фактурите, което не било оправдано ако доставките са нереални; фактурите били отразени в отчетните регистри на доставчиците, които разполагали с кадрова и техническа обезпеченост да изпълнят доставките; необосновано съдът приел за недоказан транспортът на материалите; недопустимо от ревизирания получател се искали доказателства за транспорт и за произход на стоката, а със заключението на съдебно-техническата експертиза било доказано влагането на материалите на конкретни строителни обекти на жалбоподателя. Съответно, неправилно е и решението в частта по ЗКПО, с което се отказва признаване на разходи по процесните фактури. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА бъде отменен. Моли да бъде отменено решението и в частта за разноските. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д"ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кръстев, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния административен съд е бил относно реалността на доставките на строителни материали по фактурите на посочените доставчици в данъчни периоди през 2009 и 2010 г. като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице - получател по фактурите и за признаване на разходите по тях. При преходното разглеждане на делото АС е обявил нищожността на РА, а решението му е било отменено с Решение № 1350 от 09.02.2016 на Върховния административен съд по адм. д. № 14084 по описа за 2014 г. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното дружество, административният съд е приел за обосновани констатациите на органите по приходите, че не е доказана реалността на доставките на фактурираните стоки. За да направи този фактически извод съдът е приел, че в представените двустранно подписани разписки към фактурите не е посочено къде са предадени стоките; доставчиците не са открити на декларираните данъчни адреси, така че подписите на техните представители на разписките и фактурите не са достоверни; не е установено от къде до къде и как са транспортирани материалите, предвид събраните при ревизията данни за посочените в разписките моторни превозни средства с конкретни номера; един от доставчиците изобщо нямал регистриран касов апарат, което правело недостоверни представените доказателства за плащане в брой, предметът на фактурите при друг от доставчиците не бил посочен в отчетните регистри; съдебно-техническата експертиза не доказвала убедително влагането на материалите на конкретни обекти на ревизираното лице. Решението е правилно. Не е било спорно, че ревизираното дружество е имало предмет на дейност в областта на строителството и че е изпълнявало строителни услуги на различни обекти в страната, включително и в ревизираните периоди, по възлагане на различни субекти. Спорно е било получаването на строителни материали по фактурите на посочените доставчици. При първоначалното разглеждане на делото е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Я. Л. Съгласно това заключение, предметът на процесните фактури е вложен в изпълнението на строителни услуги от страна на ревизираното дружество на конкретни обекти. При повторното разглеждане на делото, вещото лице е разпитано отново в съдебното заседание на 19.04.2016 г. То е заявило, че е направило посочения фактически извод въз основа на представените към фактурите стокови разписки, подписани от двете страни по сделките и че въпреки липсата на аналитична счетоводна отчетност при ревизираното лице, въз основа на представени и изготвени от жалбоподателя "екселски таблици" се установява кои фактурирани материали на кой обект са вложени. В същото съдебно заседание и след посочените обяснения на вещото лице, съдът е указал на жалбоподателя, че липсват доказателства относно влагането на материалите на конкретни обекти на ревизираното дружество и че такива следва да бъдат представени. Именно при посочената липса на аналитична счетоводна отчетност е изготвена, впоследствие поисканата при повторното разглеждане на делото, съдебно-техническа експертиза. Вещото лице по нея е изследвало описаните строителни услуги по представени актове образец 19, изпълнени от ревизираното дружество на конкретни обекти на негови възложители през 2009 и 2010 г. То е установило, че видовете СМР в протоколите образец 19 не са записани коректно, поради което не могат да се изчислят вложените материали в съответните СМР, за цимента няма информация и техническа документация в кои СМР и обекти е вложен, като количествата вложени материали във всеки вид СМР са определени по разходни норми. Това вещо лице е потвърдило, че в счетоводната програма, използвана от ревизираното дружество, не е отразено какво количество доставени материали от съответен доставчик са изписани за конкретен обект. При тези доказателства, неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд, игнорирайки експертизите, необосновано не е приел за доказана последващата реализация на фактурираните стоки в независимата икономическа дейност на жалбоподателя. При твърденията от страна на последния, че стоките по процесните фактури са били доставяни директно на строителните обекти, недоказването на това използване е от съществено значение за основния фактически спор. Съгласно насоките за тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, дадени в мотивите на Решение от 18.07.2013 г. на СЕС от по дело С-78/12 Евита К, т. 37 и т. 38, СЕС е напомнил "от една страна, че лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (вж. Решение от 26 септември 1996 г. по дело Enkler, C-230/94, Recueil, стр. I-4517, точка 24), и от друга страна, че запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали "Евита-К" може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело M.-G., C-273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, все още непубликувано в Сборника, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, все още непубликувано в Сборника, точка 57). ", както и че " За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни. " При недоказана последваща реализация на стоките по процесните фактури, а също и при неубедителни доказателства за предаването на родовоопределената стока, първоинстанционният съд е извършил именно такава преценка и фактическите му изводи са обосновани на събраните доказателства. Действително, в представените от ревизираното дружество с възражението против ревизионния доклад стокови разписки, придружаващи фактурите, не е посочено място на предаване, нито номер на фактурата, за която се отнасят, а относно посочените в разписките транспортни средства е установено, че МПС с регистрационен номер като този в разписките на един от доставчиците не съществува, а посочените в останалите разписки не са били собственост на доставчиците, нито има каквито и да е доказателства за използването им от тях на друго основание. Вярно, че ревизираното лице не следва да се задължава да доказва кой е извършил транспорта на стоката за сметка на доставчиците, но ако предаването на стоката беше доказано, какъвто случаят не е. Затова обосновано на събраните доказателства, административният съд е приел, че базисната предпоставка за признаване на право на данъчен кредит и разходи по процесните фактури, не е доказана и то не главно и единствено поради неоткриване на доставчиците на декларираните данъчни адреси и установената при ревизията липса у тях на технически и персонален капацитет за извършване на доставките и установени неплатени големи данъчни задължения. Решението като валидно, допустимо и правило следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 271,69 лв. на осн. чл. 8, ал. 2 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение