Решение № 177 от 7.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 28/2010 г.

Решение № 177 от 7.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 28/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Касационното производство е образувано по жалба от подс. В. З. И. от с. П., област Стара Загора и има за предмет въззивно решение № 121 от 11.12.2009 г., постановено от Софийския военно-апелативен съд по ВНОХД № 119/2009 г., с което е потвърдена присъда № 357 от 14.10.2009 г. на Пловдивския военен съд по НОХД № 357/2009 г. на същия съд. Иска се отмяна на решението и оневиняването му по предявеното обвинение, алтернативно ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият И., редовно призован, не взема участие в третоинстанционното производство, като служебният му защитник адв. П. Костова от САК поддържа жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено, съобразно направените в нея искания. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 357 от 14.10.2009 г., постановена по НОХД № 357/2009 г. на Пловдивския военен съд подсъдимият В. З. И. от с. П., област Стара Загора е признат за виновен в извършване на 08.01.2009 г. в с. П., област Стара Загора на престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, както и е лишен на основание чл. 343г от НК от правото да управлява МПС за срок от 1 г. и 6 месеца, съответно приспаднато от последното наказание срокът на лишаването му от правоуправление по административен ред, на основание чл. 59, ал. 3 от НК. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Ст. Гърбев от АК-Пловдив с оплаквания за необоснованост, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, заради незаконосъобразността й при приложението на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова за оневиняване на подзащитния му по предявеното обвинение, но с обжалваното решение тя е потвърдена изцяло. В касационната жалба на подс. И. наново е заявено като касационно основание постановяването на въззивния съдебен акт при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, довело и до неправилно приложение на материалния закон - основание и по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, като се прави искане към касационната инстанция обжалваното решение да бъде отменено и той бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със съответните указания. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и е допустима, като разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В подкрепа на заявените касационни основания жалбоподателят се позовава на възприетата от него малко след допуснатото ПТП теза, че не той, а съпругата му св. Т. И. е управлявала собственото им МПС и затова той не може да бъде автор на инкриминираното деяние, защото, макар и употребил алкохол, в онзи момент не е бил водач на превозното средство. Тази му теза с основание е била отхвърлена както от разследващия орган и прокурора, така и от първоинстанционния съд при внесеното срещу подс. И. обвинение за осъществяване на престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, с което въззивният съд се е съгласил. И двете инстанции са изпълнили задължението си да съберат доказателства както в подкрепа на обвинението, така и ангажираните от подсъдимия и защитата му за оневиняването му, които са били обсъдени обективно, според действителното им съдържание, всестранно и пълно, с което успешно е постигната обективната истина по делото. Даден е обоснован отговор на доводите на жалбоподателя защо не се дава вяра на неговите твърдения, защо те не могат да се възприемат и при подкрепата, която той търси в показанията на св. И, св. Т св. Станчев, счетени за противоречиви и нелогични. Правомощие да установяват фактите по делото е дадено на двете инстанции - първоинстанционния и въззивния военно-апелативен съд и те са го изпълнили съобразно изискванията на НПК. Не отговаря на истината нито че показанията на сочените свидетели не са обсъдени надлежно, нито че те са пренебрегнати неоснователно. Обратно, отхвърляйки ги, както и обясненията на подсъдимия, съдилищата са изложили убедителни съображения защо намират истината за случилото се в показанията на полицейските служители и на двамата шофьори - управлявалия товарния автомобил и сменника му. Въззивният съд не просто се е съгласил с изводите на първоинстанционния, но е направил свой задълбочен анализ на доказателствените материали, изложил е съображенията си защо възприема показанията на последните и отхвърля тезата на жалбоподателя, с което в пълна степен е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да се приеме наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Оплакванията в тази насока са твърде схематични и не са съобразени с резултатите от съдебното следствие, поради което не могат да обосноват връщане на делото за ново разглеждане. В рамките на възприетите факти материалният закон е приложен правилно, а и навеждането на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е вследствие несъгласието на жалбоподателя с извода на съда, че именно той е управлявал автомобила в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 промила. Този извод е надлежно направен при анализа на доказателствената основа по делото и законосъобразно е прието, че с деянието си подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК, т. е. приложен е законът, който е следвало да бъде приложен, поради което не е налице и това касационно основание и няма как да бъде уважено и искането му да бъде оправдан. Извън горното, няма касирано основание за явна несправедливост на наложеното му наказание, като то съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на изискванията на чл. 36 от НК. ВКС намира, че обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК