Решение № 653 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2008 г.

Решение № 653 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. Х. Б. против решение № 188 от 19.09.07 г. по гр. дело № 34/07 г. на Благоевградския окръжен съд.с което е оставено в сила решение № 4327/4.10.06 г., постановено по гр. дело № 1520/05 г.на Благоевградския районен съд. С него е признато за установено по отношение на Д. Л. Н. и В. Н. Н., че жалбоподателят не е собственик на гараж, намиращ се на ул. "Т" № 25 в Благоевград, с площ от 17 кв. м, построен в УПИ * - 1198 и 1199 в кв.87 по плана на V-ти микрорайон на Благоевград и е отменен нот. акт № 119/2004 г., удостоверяващ правото му на собственост върху процесния обектна основание давностно владение. Изложени са касационните основания по чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено и искът-отхвърлен. Ответниците по касационната жалба Д. и В. Н. молят решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с нот. акт № 190/2004 г., поправен с нот. акт № 13/2004 г. ищцата Д е придобила по време на брака си с В. Н. собствеността върху 1/3 ид. ч. от УПИ * с пл. № 1* и № 1*, кв. 87 по плана на V микрорайон на Благоевград, целият с площ от 246 кв. м, ведно с целия трети етаж от масивната триетажна жилищна сграда, изградена в същия имот, както и със северното мазе, намиращо се откъм улицата, заедно с 1/3 ид.ч.от таван, от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, от К. М. Б. и съпругата му З. П. Б. Последните са придобили собствеността върху описания имот по дарение от ответника М баща на К. Б. с нот.акт № 157/1990 г. Ответникът е предявил спрямо ищците претенции за изграден в имота гараж на 17 кв. м, обективирани в нотариална покана от 8.07.05 г., които обосновал с нотариален акт № 119/2004 г.за удостоверяване правото му на собственост на основание давностно владение. За да уважи предявения отрицателен установителен иск съдът е изложил съображения, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал по несъмнен начин точният момент на построяване на процесния гараж и съответно началото на давностното владение. Касационната жалба е основателна. Данните по делото сочат, че процесният гараж е построен въз основа на строително разрешение № 117/9.05.1977 г., издадено на името на В. П. на ответника, за построяване на масивен гараж в описания по-горе имот, без ж. б. елементи, по одобрен проект, върху 36 кв. м. На място строежът бил изпълнен като две помещения, отделени с преградна стена, ползвани самостоятелно едното от В. П. и другото - от М. Б. (св. Попова и св. Д), който е бил собственик на имота до м.08.1990 г. В кадастъра е отразен като цяло гаражът от 36 кв. м. Що се отнася до законността на строежа на процесния гараж от 17 кв. м. това е без значение за придобиване на собствеността на основание давностно владение. В разглеждания случай настоящият състав намира, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение, без да обсъди всички доказателства от съществено значение за изхода на спора по реда на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.)Следвало да прецени свидетелските показания в съвкупност с писмените доказателства по делото, в т.ч.строително разрешение № 117/9.05.1977 г., относно релевантния момент, послужил за начало на давностното владение, упражнявано от ответника върху процесния обект. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са довели до необосновани изводи, поради което и неправилно е приложен материалния закон. На основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) решението следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 218з ал. 3 от ГПК (отм.) е допустимо при новото разглеждане на делото за проверка на събраните доказателства при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд да се съберат достатъчно убедителни гласни или други доказателства за установяване началния момент на давностното владение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.