Решение № 4466 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2014 г.

Решение № 4466 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2014 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалба на "Амет" ООД срещу Решение № 376 на Министерския съвет на Република България от 5.06.2014 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0-000 до км. 0+780 на територията на област София. Жалбоподателят оспорва решението в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот описан в т. 1, б. "в" от него, а именно: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв. м. и разгъната такава от 108 кв. м., построена в имот с идентификатор 68134.4400.3 по КККР на град София. Жалбоподателят твърди, че актът е незаконосъобразен в посочената част, тъй като определеното обезщетение е занижено и несправедливо, а площта на сградата е по-голяма от посочената в решението. Моли административният акт да бъде изменен в обжалваната част относно определеното обезщетение, което да се увеличи съобразно справедливата пазарна цена на имота. Ответникът - Министерски съвет на Република България моли жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" молят жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С писмо № 04-19-53/4.04.2014 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на законно построени сгради, засегнати от обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0-000 до км. 0+780 на територията на област София. В писмото се посочва, че републикански път "Софийски околовръстен път - Западна дъга", участък от бул. "България" до "Северна скоростна тангента", част от който е и участъкът от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0-000 до км. 0+780, с решение на МС № 250 от 24.04.2013 г. е обявен за национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост и обект с национално значение по смисъла на ЗУТ. Изграждането на обекта е предвидено в изменение на Общия устройствен план на гр. София. Приложено е решение № 608 от 10.09.2009 г. на Столичен общински съвет за одобряване на проект за подробен устройствен план - план за изменение на улична регулация на Софийски околовръстен път от край на пътен възел "АМ Люлин" - СОП до моста на р. Какач, за който не се спори, че е влязъл в сила. Към писмото са приложени финансова обосновка и доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. За имотите - предмет на отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. С доклад до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0-000 до км. 0+780 на територията на област София. Съгласно приложения приемо-предавателен протокол, оценката е възложена на оценителя от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37-7 от 31.07.2013 г. Датата на оценката е 14.03.2014 г., а на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, в случаите, когато е възможно определянето на пазарна цена, тя трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 31.07.2012 г. - 31.07.2013 г. С решение № 376 на Министерския съвет на Република България от 5.06.2014 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0-000 до км. 0+780 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имот - частна собственост, сред които и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв. м. и разгъната такава от 108 кв. м., построена в имот с идентификатор 68134.4400.3 по КККР на град София. Паричното обезщетение е изчислено в размер на 64185 лв, по удвоена данъчна оценка, тъй като не са открити достатъчно относими пазарни аналози. Процесната сграда е описана в представения по делото нотариален акт № 42 от 01.02.2001 г., легитимиращ жалбоподателя като собственик, като двуетажна жилищна сграда с площ от 54 кв. м. Съгласно представеното удостоверение на СГС по ф. д. 12217/1995 г. "Амет" ООД е вписано в регистъра за търговски дружества от 1995 г., като с решение от 16.05.2006 г. е вписана промяна на наименованието от "Бертхолд България" ООД на "Амет" ООД. Самото решение, с което е вписана промяната, също е представено по делото. В представената скица № 44311 от 22.07.2013 г. за ПИ с идентификатор 68134.4400.3.1 по КККР, сградата е описана като жилищна еднофамилна със ЗП 92 кв. м. и два етажа. На 29.01.2015 г. за същия обект е съставен нов нотариален акт, в който сградата, вече с посочения идентификатор, е описана със ЗП 94 кв. м. и е отбелязано, че е построена през 1943 г. В процеса е представено основно и допълнително заключение на назначена съдебно-оценителна експертиза, което оценява имота на базата на двойна данъчна оценка, при застроена площ на сградата 92 кв. м. Вещото лице е дало два варианта на оценка в основното си заключение, като сочи размер на същото от 109352 лв, без включена цена на правото на строеж, и съответно от 119409 лв, с включено право на строеж. В допълнителното заключение вещото лице сочи, че РЗП на сградата е 184 кв. м. и поддържа първи вариант на основното заключение относно стойността на сградата. По искане на жалбоподателя в съдебно заседание вещото лице е извършило ново изчисление на данъчната оценка по формулата, залегнала в приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси и дава заключение, че за РЗП 184 кв. м. равностойното парично обезщетение е 170948 лв, а за 108 кв. м. - 112078 лв, съгласно двойния размер на действителната данъчна оценка на имота. Разликите в стойността се получават, тъй като сградата е масивна жилищна, а данъчният орган, според вещото лице, вероятно е заложил коефициенти като за паянтова сграда. Допълнително изчислената от вещото лице оценка е за масивна жилищна сграда, със стоманобетонови елементи и конструкция. От заключението на съдебно-техническата експертиза с в. л. Аврамова се установява, че в кадастралния план, изготвен преди 1956 г. /л. 238/ в имота има отразена двуетажна жилищна сграда с размери измерени графически 88 кв. м. застроена площ. В кадастрален лист от 1973 г. сградата е отразена със същата площ. В кадастралната основа на регулационния план, одобрен с Решение № 44 по Протокол № 32 от 10.12.2001 г. на Столичен общински съвет, сградата е отразена с размер 88 кв. м. ЗП и е означена с "2мж". В кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. сградата е отразена с идентификатор 68134.4400.3.1, с предназначение еднофамилна жилищна сграда, брой етажи 2, ЗП 92 кв. м., изчислена по цифровия модел по координатите на точките, определени от геодезически измервания. От графичната част на четирите плана се установява, че отразената в плановете сграда е една и съща. Разликата в площта от графически изчислените 88 кв. м. по четирите плана се дължи на разликата в точността им и е в рамките на допустимите отклонения съгласно чл. 18 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. В заключение вещото лице приема, че сградата е със ЗП 92 кв. м. и РЗП 184 кв. м., изградена е преди 1956 г. и е съществувала в този вид и обем до събарянето и във връзка с изпълнението на процесното мероприятие. Сградата е идентична с тази, описана в НА № 66/2015 г. Съдът кредитира заключението на СТЕ като обосновано и безпристрастно, неоспорено от страните. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореното по делото Решение № 376 на Министерския съвет на Република България от 5.06.2014 г. е взето от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). При издаването му обаче неправилно е приложен материалният закон. Според приложимата правна уредба по Закона за държавната собственост, отчуждаването на имоти и части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Към предложението за отчуждаване се прилагат: копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение; описание на имотите според тяхната характеристика, вид, местонахождение, и размер, данни за собствениците и документи за собственост; оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение за отчуждените имоти и части от имоти се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Възприетият от законодателя подход се характеризира с прилагането на административно-териториални и градоустройствени критерии. Легалната дефиниция на израза "имоти в близост до отчуждавания" е дадена в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост и гласи, че "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че оценката на имота следва да се направи съобразно пазарни аналози за имоти в близост до отчуждавания по смисъла на § 1а, т. 4, буква "а" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. За проверка на материалната законосъобразност на решението в обжалваната част по делото бяха изслушани основно и допълнително заключение на вещо лице - оценител, които не са оспорени и които се установява, че липсват пазарни аналози, съответстващи на критериите, залегнали в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Подлежащите на кредитиране пазарни аналози би следвало да отразяват сделки, сключени на пазарен принцип за имоти със сходни характеристики, като поне една от страните по сделките следва да е търговец. Цитираните от жалбоподателя три брой сделки по молба от 6.03.2015 г. касаят общо земя и сгради, докато в случая се отчуждава само сградата, без земята, върху която е построена, тъй като последната е вече отчуждена. Поради липса на пазарни аналози, равностойното парично обезщетение следва да бъде определена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС. Въпросът за законността на сградата не е спорен в процеса. Основателни са доводите относно статута на сградата, построена преди 1958 г. и попадаща в хипотезата на чл. 289 ППЗПИНМ, т. е. в статут на търпимост. Освен това, след като ответникът е счел сградата за законна и подлежаща на обезщетяване при отчуждаването, съдът не може да влошава положението на оспорващия, приемайки, че обезщетение не се дължи. Основният спорен въпрос в процеса касае площта на сградата, както и нейната конструкция. От изслушаните експертни заключения се установява, че сградата е с РЗП 184 кв. м. Що се отнася до конструкцията на сградата, съдът намира, че по делото липсват доказателства за това, че тя е стоманобетонова. Съгласно Условните знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени терени, издадени от Министерство на териториалното развитие и строителството и в сила от 1.01.1972 г., означението на сградата като "2мж" я характеризира действително като масивна, в смисъл че е каменна или тухлена. Ако сградата имаше стоманобетонова конструкция, тя щеше да е с означение "2МсбЖ". Впрочем, жалбоподателят също не е декларирал сградата като такава със стоманобетонова конструкция, а като масивна без /дървен гредоред/ или с частични стоманобетонови елементи /гредоред и бетон/. Като се има предвид твърдяната година на построяването й, в която стоманобетонът не е разпространен в обичайното жилищно строителство и при липса на други доказателства, съдът счита, че сградата не е била със стоманобетонова конструкция. Липсват данни, въз основа на които да се приеме, че при определяне на данъчната оценка, органите от отдел "ПАМДТ" на Столична община са дали коефициенти като за паянтова постройка, доколкото и изводът на вещото лице в този смисъл е колеблив. Поради това следва да се кредитира първи вариант на основното заключение на съдебно-оценителната експертиза, която определя размера на равностойното парично обезщетение на 109352 лв, съобразно удвоения размер на представената по делото данъчна оценка, която представлява официален свидетелстващ документ, който не е оспорен по предвидения в закона ред и чиято неистинност не е доказана. При това следва да се има предвид, че теренът, върху който се намира сградата, е вече отчужден и за него следва да е определено отделно равностойно парично обезщетение. Поради това при определяне на такова за сградата, в него не следва да се включва стойността на правото на строеж или на земята, върху която сградата е построена. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК оспореното решение следва да бъде изменено в частта относно определеното обезщетение, съобразно обсъдените доказателства. Жалбоподателят не е заявил претенция за разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд