Решение № 4912 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2013 г.

Решение № 4912 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Стара Загора против решение № 103 от 20.06.2013 г., постановено от Старозагорския административен съд по адм. д. № 102/2013 г. Сочените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на обжалваното решение като постановено по недопустима жалба, евентуално отмяната му като неправилно. Ответникът - "Боро" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа се, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото се върне за ново разглеждане на административния съд. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение № 540 на Общински съвет Стара Загора, взето с протокол № 17 от 20.12.2012 г., с което общинският съвет не дава съгласие за учредяване на право на строеж на "Боро" ЕООД за изграждане на пристройка с площ от 88,47 кв. м към магазин за промишлени стоки в имот с идент. № 68850.515.543. Съдът е преценил жалбата като допустима, посочвайки, че решенията на общинския съвет подлежат на обжалване на осн. чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА от лицата, отговарящи на условията на чл. 147 от АПК. Съдът е приел, че обжалваното решение не установява задължения, не накърнява вече съществуващи права, но неудовлетворява заявен законен интерес, разписан от нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗОС. Съдът е преценил, че жалбата срещу решението е подадена в срок, защото решението на общинския съвет не му е съобщено надлежно, тъй като адресът, посочен за жалбоподателя върху писмото, с което му е изпратено решението е непълен. Съдът е отменил решението на общинския съвет, преценявайки, че в него липсват мотиви, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочено е, че поради липсата на мотиви в административния акт е невъзможно произнасянето по неговата материална законосъобразност и респективно по съществото на спора, поради което образуваната преписка следва да бъде върната на общинския съвет за издаване на мотивирано решение. Настоящият съдебен състав на Върховния адмнистративен съд преценява обжалваното решение като недопустимо. Съгласно изричната норма на чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост, актовете на общинските съвети и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА. В конкретния случай обаче, с решението на общинския съвет се отказва разпореждане с ограничено вещно право, поради което по аргумент на противното от чл. 8, ал. 11 от ЗОбС това решение на общинския съвет не подлежи на контрол. Не може да бъде споделен извода на административния съд, че правото на обжалване за жалбоподателя се обосновава с неудовлетворяване на негов заявен законен интерес, разписан в нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗОС. Посочената разпоредба не съдържа задължение за общината в лицето на представляващия я кмет, за разпореждане с ограниченото вещно право в полза на визираните в разпоредбата лица, респективно не гарантира на тези лица правото да получат в патримониума им това вещно право, а само възможност за това, поради което отказът да се учреди ограниченото вещно право не е волеизявление, с което се засяга правната сфера на лицата, а отказ на собственика на вещното право да приеме оферта за сключване на сделка за разпореждането с него. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява като неправилен извода на административния съд за допустимост на жалбата, с която е сезиран. Обжалваното решение на общинския съвет няма характер на индивидуален административен акт, поради което е недопустимо съдебното му оспорване. Обжалваното решение следва да се обезсили, а вместо това на осн. чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата на "Боро" ЕООД против решение № 540 на Общински съвет Стара Загора, взето с протокол № 17 от 20.12.2012 г., с което общинският съвет не дава съгласие за учредяване на право на строеж на "Боро" ЕООД за изграждане на пристройка с площ от 88,47 кв. м към магазин за промишлени стоки в имот с идент. № 68850.515.543. следва да се остави без разглеждане, а образуванато по нея съдебно производство се прекрати. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс