Решение № 14941 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14043/2018 г.

Решение № 14941 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14043/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – София град срещу решение № 3539 от 28.05.2018 г., постановено по административно дело № 13937/2017 г. по описа на Административен съд – София град, очевидна фактическа грешка в което е поправена с определение № 4728 от 26.07.2018 г., постановено по същото дело. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отмененото с него решение на директора на ТП на НОИ – София град като законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касация – Т. Мечкова от [населено място], действаща чрез пълномощника й адв. Михайлова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира и присъждане на деловодните разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспореното с нея решение (поправено с горецитираното определение), съдът е отменил решение № 2153-21-305 от 23.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е отхвърлена жалбата на Мечкова срещу разпореждане № [ЕГН]/3 от 4.09.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С цитираното разпореждане на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО е изменена получаваната от Мечкова пенсия за осигурителен стаж и възраст след зачитане на осигурителен стаж и доход в периода 1.05.2017 г. – 31.05.2017 г. и отказано зачитане на осигурителен стаж и доход за периода 1.06.2016 г. – 30.11.2016 г., тъй като за него не са внесени осигурителни вноски. За да не уважи сезиралата го жалба на Мечкова срещу това разпореждане, директорът на ТП на НОИ – София-град с решението си, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София град, е обосновал извод, че за периода 1.06.2016 г. – 30.11.2016 г. тя не е внесла дължимите авансови вноски върху съответния минимален осигурителен доход, поради което правилно длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказало да зачете осигурителен стаж за този период. Съдът правилно е установил фактите по казуса, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. Съществено е обаче да се отбележи, че през спорния период Т. Мечкова е упражнявала трудова дейност като адвокат и се е осигурявала в качеството си на самоосигуряващо се лице със свободна професия. За 2016 г. минималният месечен осигурителен доход за нея се е равнявал на 500 лв., като Мечкова е извършила плащания на дължимите за годината авансови осигурителни вноски към осигурителна каса "Адвокат", но данни за това не са били отразени от Националната агенция за приходите, а единствено въз основа на тези данни се извършва преценка на правото и зачитане на осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО. С платежно нареждане от 8.12.2017 г. е внесена дължимата сума за осигурителни вноски за 2016 г., които данни са експортирани от НАП на 12.12.2017 г. и са въведени в НОИ на тази дата (т. е. след произнасянето на директора на ТП на НОИ – София град на 23.11.2017 г.). Доказателства за извършените плащания от Мечкова са били представени в срока на обжалване на разпореждането, но горестоящият административен орган не е приложил разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от КСО. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил обжалваното пред него решение. Атакуваното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Софийския градски административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Доводите на касатора за неправилност на проверяваното решение не са основателни. При безспорна между страните фактическа обстановка съдът е правилно е тълкувал и приложил относимите в случая разпоредби на чл. 99, ал. 3, чл. 10, ал. 1, чл. 4, ал. 3, т. 1, чл. 9, ал. 1, т. 4, чл. 6, ал. 8 КСО, § 1, т. 3, изр. 3 ДР КСО, чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2, т. 2 ЗБДОО за 2016 г. Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания (чл. 142, ал. 2 от АПК), към който момент е било безспорно наличието на данни от НАП за внесени от страна на Мечкова осигурителни вноски за спорния период, поради което и с оглед принципа на бързина и процесуална икономия по чл. 11 от АПК, с проверяваното съдебно решение правилно е била уважена жалбата на физическото лице и преписката е била изпратена за ново произнасяне на компетентния административен орган. Последният следва да съобрази при произнасянето си момента на внасяне на дължимите осигурителни вноски. Горните аргументи обуславят извода, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до отмяната му, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждането на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция, които са в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Този размер не е прекомерен, поради което направеното от касатора възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е неоснователно и което исканите разноски следва да бъдат уважени в размера, в който са реално заплатени. На основание § 1, т. 6 ДР АПК разноските трябва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,