Решение № 6128 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10908/2015 г.

Решение № 6128 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10908/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София /ДФЗ/, чрез пълномощника му юрисконсулт Димитър Димитров, против решение № 1583/10.07.2015 г. по адм. дело № 3597/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено уведомително писмо изх. № 02-030-6500/3028/24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ по заявлението за подпомагане на Д. Н. Д. и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Н. Д., чрез процесуалния му представител адвокат Владимир Данев, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение Варненският административен съд е отменил оспореното пред него уведомително писмо в частта, в която е отказано финансово подпомагане за сумата от 23 397.02 лв и е върнал преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че уведомително писмо № 02-030-6500/3028/24.09.2014 г. е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в т. ч. поради неспазени изисквания за форма и липса на мотиви. Изложени са съображения, че актът е издаден без при това да са посочени конкретни фактически и правни основания, което не позволява да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразност. Визираните в табличен вид основания в уведомителното писмо, не кореспондират с данните от събраните по делото доказателства. За изясняване на релевантните факти е изслушана съдебно-техническа експертиза, по данни от заключението по която, процесният имот не е двойно заявен, обработва се и не попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". В уведомителното писмо е посочено, че отказът за финансиране на парцел № 63135-261-1-2 по мярка 214 "Агроекологични плащания" е поради неспазване на базовите изисквания. Едва по данните от изготвеното допълнително заключение на вещото лице, става ясно, че заявеният от кандидата БЗС е посочен с код АП08 - биологично растениевъдство в преход, а целият заявен парцел е определен от контролиращото лице като биологично растениевъдство, който е следвало да бъде с код АП03 и така се явява разминаване на декларираните данни и тези, установени от контролиращото лице. Съдът е приел, че вероятно в случая е било налице фактическо основание за отказ на подпомагането по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, но е изтъкнал, че при липсата на посочени в акта фактически и правни основания в този смисъл, е налице съществен порок във формата на акта, ограничаващ възможността за организиране на адекватна защита срещу него. Поради това, при наличието на отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК, оспореният административен акт е отменен и преписката върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Постановеното решение е правилно. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране налага именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Предвид изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблицата към него, основателни са били доводите на жалбоподателя, че административният орган не е посочил нито фактическите, нито правните основания, по които е постановен отказ за подпомагане по отношение на гореописания парцел, с което съществено е затруднена защитата му. Процесното писмо и документите по преписката не съдържат конкретните фактически обстоятелства, обосноваващи крайните изводи на административния орган. Липсва посочване на причините, поради които се намалява финансовото подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР на Д. Н. Д. Не става ясно правното основание, на което е отказано подпомагането по отношение на парцел № 63135-261-1-2, което съществено накърнява правото на защита на земеделския стопанин. В случая, най-общо мотиви за отказа за подпомагане са изложени в колона 7 от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо - неспазване на базовите и други изисквания за съответното направление. Посочено е, че това нарушение е установено с от контролиращото лице, за което кандидатът е бил уведомен, без обаче последното обстоятелство да се установява от документите в приложената административна преписка, нито от тези, представени от административния орган в хода на съдебното производство. В уведомителното писмо е отразено и, че на основание т. 6 "Намаления при неспазване на базови изисквания за съответните направления по мярка АЕП" и т. 7 "Групиране на базовите изисквания по направления" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11/06.04.2009 г. от министъра на земеделието и храните, за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания, не се извършва плащане за 2013 г. Волята на административния орган обаче не става ясна, включително от документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на процесното уведомително писмо, приложена към административната преписка. Административният орган, при констатирани при извършване на административните проверки несъответствия между декларираните площи за подпомагане и одобрените такива, е длъжен да изясни на какво се дължат те, като предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да опише в окончателния акт какви са причините, по които приема за установени площи, допустими за подпомагане и такива, по отношение на които са налице основания за отказ. Административният орган има задълженията по смисъла на чл. 35 и чл. 36 АПК, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като събира служебно доказателства за това. Това е израз на служебното начало в административния процес. Противно на твърдяното в касационната жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации досежно заявлението на оспорващия за процесния парцел. Правилен е изводът, че по отношение на последния в уведомително писмо не се съдържат фактически основания за отказа за подпомагане по процесната мярка, и не е посочено точното правно основание, съгласно чл. 17 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Едва след заключението на вещото лице и приложеното по делото становище от вр. и. д. директор на дирекция "Директни плащания" става ясно, че кандидатът е заявил, че парцел с № 63135-261-1-2 е с биологично растениевъдство в преход - код АП08, а от контролиращото лице е получена информация, че парцелът е с биологично производство, което според вещото лице, и на основание Приложение № 1б от Наредба № 11/06.04.2009 г. е следвало да бъде посочено в заявлението с код АП03, и съставлява евентуално основание за отказ за отпускане на финансова помощ по чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Видно от съдържанието на уведомителното писмо не е налице препращане или цитиране на документ от преписката, на който да се позовава органът при издаването на оспорения административен акт, нито на горепосочената правна норма. Съдържащите се в представеното по делото становище от 28.10.2014 г., констатации, също не съставляват мотиви на акта, тъй са последващи спрямо оспореното уведомително писмо. Административният акт не може да се мотивира с по-късно издадени документи или друг акт, тъй като това би накърнило правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна би ограничило възможността за съдебен контрол върху законосъобразността му. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон също е неоснователен. Установеното от фактическа страна налага извод за незаконосъобразността на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Поради това настоящият състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор искането за присъждане на понесените от ответника по касация съдебни разноски за настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено. В производството ответникът е претендирал разноски в размер на 1 320 лв за адвокатско възнаграждение. Претедираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание. С оглед предявеното от представителя на ДФЗ, възражение за прекомерност и фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция, съдът приема, че ДФЗ следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация, сума за разноски, редуцирана от съда до размера от 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение