Решение № 3014 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14747/2011 г.

Решение № 3014 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14747/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава Четиринадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от "Професионален футболен клуб Левски" АД, представлявано от изпълнителния директор Константин Любомиров Баждеков чрез адвокат Никола Руменов Рачев за отмяна на влязло в сила решение № 4017 от 06.12.2010 г., постановено по адм. дело № 4426/2010 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение, оставено в сила с решение № 10506 от 13.07.2011 г. на Върховния административен съд, Първо отделение по адм. дело № 1021/2011 г. Искането за отмяна е на основание чл. 239, т. 1 от АПК с доводи, че предмет на решението, чиято отмяна се иска е ревизионен акт, с който незаконосъобразно и неообсновано е преобразуван по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО /отм./ финансовият резултат на ПФК "Левски" за 2002 г. като същият е увеличен със сумата от 3475630.47 лева разходвани за "покупка на състезателни права върху футболисти". Със същият ревизионен акт е прието, че промяната на клубната принадлежност и състезателните права на спортистите е "трансфер на спортист" по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/, както и че при трансфер на спортист една спортна организация се задължава да прехвърли на друга спортна организация състезателните права на даден състезател срещу определена цена и тъй като ПФК притежава състезателните права на играчите те са обект на покупко продажба и закупените състезателни права представляват нематериални активи, тъй като отговарят на НСС 38. Поддържа се, че органът по приходите се е позовял изцяло на разпоредбите на Наредба № 3 от 18.06.1999 г. за статута на лицата, участващи в тренировъчната и спортно състезателната дейност и за трансфер на състезателните права - чл. 3, ал. 3 от Наредбата, съгласно който състезателни права са правата, които спортната организация има по отношение на състезател, който е длъжен да извършва тренировъчна и спортно състезателна дейност от името на тази спортна организация. Поддържа се и това, че в процеса на обжалването и в двете съдебни инстанции са отхвърлени като неоснователни доводите им за незаконосъобразност на ревизионния акт, а именно че Наредба № 3/1999 г. като издадена от Председетеля на комитета за младежта, физическото възпитание и спорта на основание чл. 35, ал. 1, ЗФВС следва да се приеме, че е отменена считано от 30.06.2000 г. поради изменение на чл. 35, ал. 1 ЗФВС в сила от 30.06.2000 г. Поддържа се, че с това изменение компетентността за издаване на Наредба № 3 е отпаднала на 30.06.2000 г. като в същия момент е предвиден друг ред за регулиране на съответните правни отношение /с правилници на българските спортни федереции/, като най-малкото за такива правни отношения, възникнали след тази дата, същата не следва да се прилага от съдилищата като противоречаща на нормативен акт от по висока степен. Съдилищата са разрешили спора като се основават изцяло на Наредба № 3/1999 г. тъй като за същият период няма издаден правилник от Българския футболен съюз. Твърди се, че мотивите на касационната инстанция са в същия смисъл, че самото изменение на ЗФВС и липсата на правилник, издаден от съответната спортна федерация за 2002 г. не означава, че Наредба № 3 е мълчаливо отменена. Твърденията са необоснованост на мотивите относно данъчното третиране на "състезателните права". Поддържаното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК се свързва с представения в производството по отмяна Правилник за състезателните права на футболистите за който узнали от писмо изх. № I - 5 - 479/04.10.2011 г. на Български футболен съюз с което по искане на ПФК Левски АД им се изпраща заверен препис от него, който бил в сила и действащ към 2002 г. Със същото писмо ПФК Левски АД е уведомено, че БФС поддържа документален архив считано от 2005 г. като за перода 2002 г. по принцип не са налични организирани в архив документи, издавани от организацията. В същото писмо се съобщава, че Приложения Правилник е бил в сила и задължителен за футболните клубове в системата на БФС, какъвто е и ПФК "Левски" АД. При така представените доказателства се твърди, че е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решенията на съдилищата, тъй като е налице ново доказателство за нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Ответникът, Директорът на ОУИ при ЦУ на НАП - София чрез юрисконсулт Калоферова взема становище за неоснователност на искането за отмяна по съображения изложени и в писмен вид. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и разгледано по същество за основателно по следните съображения: Производството пред административен съд София град е образувано по жалба на "Професионален футболен клуб Левски" АД срещу Ревизионен акт № 2900900328 от 08.02.2010 г. издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - София, потвърден с решение на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП София № 704/14.05.2010 г. Предмет са данъчни задължения за данъчен период 01.01.2002 г. - 31.12.2002 г. като спорът се свежда до неправилното приложение и тълкуването на наредба № 3 от 18.06.1999 г. относно нормативната регулация на трансферните отношения и състезателните права на спортистите, които не попадали в определението на НСС 38, поради което и неправилно бил увеличен финансовия резултат на клуба. При разглеждането на делото от административен съд София град и Върховният административен съд е установено, че липсва правилник на БФС за 2002 г. във връзка с което са изведени решаващи изводи на съда относно спорния предмет с оглед на разпоредбите на Наредба № 3/1999 г. В настоящето производство се представя Правилник за състезателните права на футболистите, издаден от Българският футболен съюз с дата 2002 г., изпратен на молителя по повод запитване вх. № от 04.10.2011 г. Преценявани доказателствата в производството по отмяна се установява, че към 2002 г. - данъчният период на обжалвания ревизионен акт, съществува Правилник за състезателните права на футболистите, който не е бил публикуван и няма данни да е сведен до знание на молителя. В производството пред съда и в двете инстанция е констатирано, че такъв правилник не е бил издаван, поради което съдилищата не са съобразили разпоредбите му във връзка с разрешаване на въпросите относно спорния предмет, поради което следва да се приеме, че е налице ново доказателство за нови обстоятелства от значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Така установените факти от представените доказателства сочат на основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решението на административен съд София град и оставящото го в сила решение на Върховния административен съд, Тричленен състав, поради което следва да бъдат отменени и делото върнато на Административен съд София град за ново разглеждане. Воден от горното и на основаниечл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия