Решение № 7741 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2021 г.

Решение № 7741 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в Министерство на труда и социалната политика, чрез държавен експерт с юридическа правоспособност Динев, срещу решение № 355/08.03.2021 година на Административен съд гр. Бургас по адм. д. № 2274/2020 година. С последното съдът е отменил негово решение №BG05 M90 P001-2. 010-0325/40 от 23.10.2020 година в обжалваните от "КРОА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД части. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ (БФП) от Европейския социален фонд няма за цел да подпомага дейността на търговски или нетърговски организации, а представлява използване на публичен финансов ресурс за постигане на публични цели. В чл. 4, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) изрично било посочено, че безвъзмездната финансова помощ не можела да има за цел или резултат формиране на печалба. В тази връзка, за да се считал за допустим даден разход, той трябвало да се ползва по предназначение и да отговарял на кумулативните изисквания на чл. 57 от ЗУСЕСИФ. В конкретната хипотеза предоставеният финансов ресурс не бил ползван по предназначение и подлежал на възстановяване от страна на бенефициера. Според касатора, по проекта бенефициерът е подал искане за авансово плащане и искане за междинно плащане, като сключеният между страните договор за безвъзмездна финансова помощ бил прекратен. Наложената с процесното обжалвано решение финансова корекция била поради неизпълнението от страна на бенефициера на задължението за устойчивост, каквото същият имал на основание чл. 3.20.1 от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП). По съображение изложени в жалбата, касаторът прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на бенефициера срещу решение № BG05 M90 P001-2. 010-0325/40 от 23.10.2020 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в Министерство на труда и социалната политика в обжалваната част. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, "КРОА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД чрез адв. Чечова, оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Бургас е решение №BG05 M90 P001-2. 010-0325/40 от 23.10.2020 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в Министерство на труда и социалната политика, в частта за определената с него финансова корекция на бенефициера "КРОА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД по прекратен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05 M90 P001-2. 010-0325. Договорът е прекратен с Решение за прекратяване на административен договор № BG05 M90 P001-2. 010-0325/7 от 27.05.2019 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в Министерство на труда и социалната политика, предвид невъзможността на бенефициера да изпълни проекта и да постигне индикаторите, както и ангажимента за устойчивост (а именно да запази функционирането на социалното предприятие за 12 месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители на целевата група). Финансовата корекция е определена за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, на основание т. 3 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансова корекция и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, в размер на 100% от верифицираните по проекта разходи, представляващи средства от ЕСИФ. Като фактическо основание и правно основание за корекцията са изписани чл. 3.20.1 от ДБФП и факта, че с прекратяването на административния договор, дружеството не може да изпълни изискванията за последващите ангажименти, предвидени в чл. 3. 20 от договора (а именно да запази функционирането на социалното предприятие за 12 месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители на целевата група). За да отмени обжалвания административен акт в оспорената част, първонстанционният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът обосновава, че при прекратен административен договор на основание невъзможността на бенефициера да изпълни проекта и да постигне индикаторите, както и ангажимента за устойчивост, не е налице хипотеза на приключване на дейностите по смисъла на чл. 3.20.1 от ДБФП, поради което твърдяното нарушение е неотносимо към фактическата обстановка по спора. Аргументира и неправилно квалифициране на нередността по т. 3 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, предвид липсата на окончателно плащане по проекта, от която дата да се брои срока за стабилност на инвестицията. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът релевира общи възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които при приложение на чл. 218, ал. 2 от АПК са неоснователни. Досежно правилното приложение на материалния закон: Поставеният пред касационната инстанция спор се състои в това, при прекратен на 27.05.2019 година договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на основание чл. 3. 55 от същия (а именно-договорът не може да се изпълнява ефективно, а именно да запази функционирането на социалното предприятие за 12 месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители на целевата група), извършеното установяване с акт от 23.10.2020 година на РУО по програмата, че дружеството – бенефициер не е запазило функционирането на социалното предприятие за 12 месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители на целевата група, представлява ли основание за определяне на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с т. 3 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности върху допустимите средства по този договор, представляващи средства от ЕСИФ? Страните не спорят по фактите. В частта за фактическите установявания касационната инстанция препраща към първоинстанционния съдебен акт. Касационната инстанция споделя възраженията на касатора в насока, че съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2, и при условията, определени в тях. Безвъзмездната финансова помощ не може да има за цел или резултат реализирането на печалба. Безспорно, процедура BG05 M90 P001-2. 010 - Развитие на социалното предприемачество, има за цел да се улесни достъпа до заетост и да се осигури подкрепа за социалното включване на уязвими групи чрез създаване на подходящи условия за тяхната професионална интеграция в сферата на социалната икономика. В рамките на процедурата, "КРОА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД е заявил проект "КРОА ВИА" – социално предприятие с център за обучение и основни дейности по проекта: подбор и наемане на лица от целева група /лица в неравностойно на пазара на труда положение и други социално изключени лица/ и създаване на заетост до 12 месеца; социална и професионална интеграция на представители на уязвимите групи в сектора на социалната икономика и обучение на заетите лица; осигуряване на наставници на заетите лица; приспособяване на работната среда, оборудване и обзавеждане; създаване на социално предприятие. Проектът е с индикатори на изпълнение: "Неактивни или безработни участници" 11 броя и с индикатори за резултат: "Неактивни или безработни участници в заетост след приключване на операцията" – 11 броя. Проектът е одобрен от РУО, като с "КРОА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД е подписан ДБФП № BG05 M90 P001-2. 010-0325. С Решение за прекратяване на административен договор № BG05 M90 P001-2. 010-0325/7 от 27.05.2019 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в Министерство на труда и социалната политика, предвид невъзможността на бенефициера да изпълни проекта и да постигне индикаторите, както и ангажимента за устойчивост (а именно да запази функционирането на социалното предприятие за 12 месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители на целевата група), същият е прекратен. С кореспонденция № BG05 M90 P001-2. 010-0325-С01-М022 от 01.07.2020 година РУО дава възможност на бенефициера да изрази становище и с обжалваното решение №BG05 M90 P001-2. 010-0325/40 от 23.10.2020 година определя финансовата корекция на същия върху допустимите средства от ЕСИФ по ДБФП /вече прекратен/ за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, на основание т. 3 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансова корекция и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, в размер на 100%. При извършена проверка и съобразявайки становищата на страните и установяванията от правна страна на първоинстанционния съд, касационната инстанция мотивира правилно приложение на материалния закон от АС гр. Бургас. Като фактическо основание и правно основание за корекцията са изписани чл. 3.20.1 от ДБФП и факта, че с прекратяването на административния договор, дружеството не може да изпълни изискванията за последващите ангажименти, предвидени в чл. 3. 20 от договора (а именно да запази функционирането на социалното предприятие за 12 месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители на целевата група). От една страна именно това е основанието за прекратяване на ДБФП. От друга страна, както правилно посочва първоинстанционният съд, фактическият състав на изписаната разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с т. 3 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности изисква финализиране на изпълнението на проекта с окончателно плащане. Според касационния състав прилагането на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с т. 3 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности при разширително тълкуване и в хипотеза на прекратен ДБФП именно поради невъзможност да се изпълни ефективно договора, е недопустимо. Изискването за "дълготрайност на операциите" по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ поставя задължение към бенефициера по ДБФП да поддържа постигнати индикатори в определен обем, определен период след финализиране на изпълнението на проекта с окончателно плащане. В случая обаче проектът не е изпълнен, а договорът за изпълнението му е прекратен именно предвид невъзможността същите индикатори и цели въобще да бъдат изпълнени/постигнати. Прекратяването на административния договор за предоставяне на БФП е предвидено като правна възможност в чл. 39 и чл. 48 от ЗУСЕСИФ. Отделно от това, Насоките за кандидатстване по всяка от процедурите и договорите за БФП сключени в съответствие с тях предвиждат правила и последици от прекратяването на тези договори. В първоинстанционния съдебен акт са изписани предвидените в процесния ДБФП хипотези на прекратяване на ДБФП. Касационната инстанция няма да обсъжда същите, предвид това, че не прекратяването на ДБФП е предмет на контрол за законосъобразност по делото. Актът за прекратяване на договора на посоченото основание е влязъл в сила. Дали последиците от прекратяването на такъв договор, поради невъзможност да се изпълни същия и да се постигнат целите на проекта и индикаторите на изпълнение, са уредени в процесния договор, също е извън обхвата на проверка от настоящия съдебен състав, тъй като органът не е поискал връщане на даденото по договора на отпаднало основание, а е определил финансова корекция, именно която е предмет на контрол. Последната обаче е незаконосъобразно определена, както правилно е приел първоинстанционният съд, тъй като изписаните факти не субсумират въведената от органа правна квалификация на нередността, а тези факти вече са произвели правни последици за бенефициера и те са свързани с прекратяване на ДБФП. Като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 480 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд