Решение № 13308 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2016 г.

Решение № 13308 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Г. Н., в качеството му на [фирма], против решение № 1438/26.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1138/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на [фирма] против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 444/16.03.2016 г. на териториалния директор на ТД на НАП – Б.. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Ответникът - директора на ТД на НАП гр. Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административния съд - Б., е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 444/16.03.2016 г. на териториалния директор на ТД на НАП – Б., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 186, ал. 3 и чл. 187 ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект – магазин пакетирани стоки, находящ се в [населено място], пл. [адрес] №[номер] за срок от един месец, срещу [фирма], като е забранен достъпа до обекта за срока на принудителната административна мярка. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че при извършена проверка на 25.02.2016 г. на търговски обект – магазин за пакетирани стоки, находящ се в [населено място], стопанисван от жалбоподателя в качеството му на ЕТ е установено, че разчетената по фискалното устройство сума е 78, 60 лева, а фактическата такава, при преброяване на касовата наличност е установена в размер на 186, 87 лева. В случая административно-наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и по отношение на търговеца, освен наложената с Наказателно постановление № 444/06.03.2016 г. имуществена санкция в размер на 3000 лв., е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС - "запечатване на обекта, в което е констатирано нарушението, за срок от един месец". АС - Б. е приел, че са налице основанията, посочени от органа при издаване на оспорената заповед, както и че административния орган-директора на ТД на НАП гр. Б. е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на ПАМ. Решението е правилно. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. В случая с неотчитането на промяната в касовата наличност в случаите на продажба в монтираното и работещо при проверката фискално устройство е изпълнена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за налагане на ПАМ "запечатване на обект", като съобразно чл. 186, ал. 3 органът действа в условията на обвързана компетентност. Административен съд-Б. правилно е преценил, че административният орган е мотивирал и прилагането на максималния размер на ПАМ за срок от 30 дни. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи /начина на организиране на отчетността от търговеца, значимост на охраняваното обществено отношение, превенция срещу извършване на ново нарушение/ касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение