Решение № 8535 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12198/2015 г.

Решение № 8535 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12198/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефка Иванова Филипова и Надежда Стоянова Неева чрез техния пълномощник срещу решение № 1255/14.07.2015 г. по адм. д. № 1652/2014 г. на Административен съд Бургас. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Бургас чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за обявяване нищожността на Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 10 от 03.02.2003 г., издадено от началника на Митница Бургас, с което са определени митнически задължения - мито и ДДС на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити. Според съда, за възникването на митническото задължение релевантен е само фактът на незакриване на вноса. Правато на събиране на митни сборове не е погасено по силата на чл. 69 от ЗМ (отм.) поради неизтичането на 10- годишната давност. Същото е възникнало на 02.12.1998 г. и е приключило с издаването на оспореното ППСПДВ. С оглед датата на приключване на правоотношението, приложимият правен ред е новият ЗМ, в сила от 01.01.1999 г. Оспореният административен акт не страда от тежка степен на материална незаконосъобразност, водеща до нищожност. Законосъобразно е прието, че съгласно чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ е възникнало митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, поради неизпълнение на изискванията при ползване на митнически режим. Неоснователни са и твърденията за неизвършено уведомяване или такова, извършено след срока. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че митническото задължение е възникнало към 02.12.1998 г. В разглеждания аспект настоящата инстанция не споделя доводите на касаторите, развити и пред първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбите на ЗМ, в сила от 01.01.1999 г. и за отпадане на митническите задължения, възникнали по отменения ЗМ. Обстоятелството, че спрямо едноличния търговец е образувано административно-наказателно производство, като наказателното постановление е отменено, не означава, че промяната в нормативната уредба с приемането на нов ЗМ води до погасяване на вносното митническо задължение. В този смисъл законосъобразен е изводът на съда, че за възникването на митническото задължение релевантен е само фактът на незакриване на вноса. Новият ЗМ не предвижда погасителна давност, поради което разпоредбите му са относими към всички осъществени вече неправомерни юридически действия, за които погасителната давност не е изтекла по време на действието на отменения ЗМ. В този смисъл с издаването на ППСПДВ, чиято нищожност се претендира, на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ не е придадено обратно действие на ЗМ. Към момента на постановяване на ППСПДВ правната норма, посочена като правно основание, е част от приложимото право. Същата е приложима към юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на отменения ЗМ. Касае се за възникнало митническо задължение за заплащане на дължими митни сборове и други държавни вземания, които не са равнозначни с реализирането на административно-наказателно правоотношение и не могат да бъдат погасени. Що се касае до приложимостта на § 5 ПЗРППЗМ, то същият определя срок за приключване на допуснат до влизането в сила на правилника временен внос, но не и срок за приключване на диренето на дължимите митни сборове и други държавни вземания. Ако същите пък са определени към друг момент, различен от датата на приемане на митническата декларация за поставяне под съответния режим, то това е въпрос на законосъобразност /унищожаемост на административния акт/, а не въпрос за валидност /нищожност/ на акта. Не е налице и нищожност на оспореното постановление поради тежък порок на административно-производствените правила. В този смисъл определеният тригодишен срок може да касае незаконосъобразността на акта, но не и неговата валидност, тъй като се отнася само до уведомяването на длъжника, че дължимите от него митни сборове са взети под отчет, но не касае срока на издаване на оспореното постановление и неговата валидност. Освен това в случая, към датата на оспореното ППСПДВ действаща норма е тази на чл. 206, ал. 3 ЗМ в редакцията й на ДВ, бр. 15/1998 г. Според ал. 3 на посочената норма, когато поради съдебно производство митническите органи не са били в състояние да определят точния размер на дължимите митни сборове, уведомяването може да се извърши и след изтичането на тригодишния срок. С оглед висящността на оспореното наказателно постановление, както и с оглед правоприемството между ЕТ "Сиви - Иван Сиви" и "Сиви - Йонка Филипова", вписано съгласно съдебно решение № 2/16.11.2001 г., то този срок не е задължителен, а и не касае валидността на акта. Предвид изложеното, като е приел оспореният административен акт за валиден, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано, материално законосъобразно и съответно на процесуалните норми следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,