Решение № 5736 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15343/2012 г.

Решение № 5736 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15343/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от областен управител на област Варна чрез процесуалния му представител Георги Загоров, против решение № 2631/29.10.2012 г., постановено по адм. дело № 645/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, Второ отделение, ХХХII състав, с което е прогласена нищожността на негова заповед № Р Д-12-7706-24/24.01.2012 г., с която е отменена заповед № 0056/10.01.2012 г. на кмета на община Варна. Изложени са доводи, развити допълнително и в писмено становище, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, на което се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответника - Иван Григоров Иванов в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - кмета на община Варна, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, четвърто отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на Иван Григоров Иванов от гр. Варна, срещу заповед № Р Д-12-7706-24/24.01.2012 г., издадена от областния управител на област Варна, с която е отменена заповед № 0056/10.01.2012 г. на кмета на община Варна. С нея в процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ кметът на община Варна одобрил решението на техническата служба за определяне на застроените и свободни от застрояване части на ПИ № 1535 по КП от 1937 г., идентичен с имот с идентификатор 10135.2567.13 по КК на гр. Варна, адм. район "Приморски". С обжалваното решение, административният съд е приел, че процесната заповед № РД-12-7706-24 от 24.01.2012 г. е издадена от некомпетентен орган, доколкото административният контрол по реда на глава VI АПК е недопустимо с оглед приложимото прави е осъществен от от областния управител в производство по реда на чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 97, ал. 1 АПК, поради което я е обявил за нищожна. Съдът е посочил, че областния управител с оглед спецификата на производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не разполага с материална компетентност да отменя актовете на кмета на общината, постановени в производства по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ и като го е сторил е постановил нищожен административен акт. Постановеното съдебно решение е правилно и не е налице соченото в касационната жалба основание за отмяна. Решението е обосновано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Осъществявайки дължимия контрол за валидност на акта съдът е достигнал до обоснован извод, че издателят на атакуваната пред него заповед - областният управител на област Варна, не е разполагал с материална компетентност за издаването й. Обосновани са съображенията, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство по възстановяване правото на собственост върху земеделска земя, участници в което са само заявителят на реституционните претенции и кмета на общината, както и че в него не се разрешават спорове за собственост, а само се определя застроената и незастроената площ на имота, заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Този извод се налага по аргумент от чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, че споровете за материално право се разрешават по общия исков ред. В случая административното правоотношение възниква само между лицето, по чието искане е започнало административното производство и компетентния да се произнесе административен орган, поради което трети на това административно правоотношение лица, неучаствали в производството пред административния орган, нямат право и на жалба срещу постановения административен акт. Обосновани и съответни на практиката на ВАС са мотивите, че споровете за собствеността върху имота, предмет на реституционни претенции, са ирелевантни за това производство и не могат да бъдат решени в него, а следва да се решат по общия исков ред. Липсата на компетентност е съществен порок, водещ до нищожност на заповедта на областния управител на област Варна, правилно е прогласена с постановения по съществото на спора съдебен акт. Предвид изложеното настоящият състав приема, че решението не страда от твърдените в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК.