Решение № 2724 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2015 г.

Решение № 2724 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мохсен Мохамед Абдел Карим с адрес гр. София, общ. Триадица, ул. "Христо Станчев" № 17, ап. 2, против решение № 90 от 07.01.2015 г. по административно дело № 7396/2014 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлено като неоснователно оспорването на жалбоподателя срещу заповед № Т-783/27.03.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Лозенец, потвърдена с решение № РД 01-301/13.06.2014 г. на директора на РДСП София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Касаторът, подпомогнат в съдебния процес от назначения му служебен процесуален представител адв. Герова, моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен, като се отмени и оспорената от него пред първоинстанционния съд заповед на директора на ДСП - Лозенец. Иска също така настоящият съдебен състав да сезира Конституционния съд, да приложи чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), защото чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП противоречи на чл. 11, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи, че фактически в момента фирмата му няма капитал, да спре производството по делото до решаване на дело № 11871/2015 г. на Върховния административен съд, да се приеме тълкувателно решение от Общото събрание на колегиите на ВАС - чл. 124, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, на основание чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България да приложи чл. 6 от Конституцията, на основание чл. 291, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът да приеме, че практиката на първостепенния съд е неправилна и противоречи с практика на АССГ по дело 5325/2014 г., решението по което е потвърдено от ВАС. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, действащ чрез пълномощника си юрисконсулт Иванов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея първоинстанционно съдебно решение да се остави в сила като правилно. Другият касационен ответник - директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане София - град, представляван от процесуалния си представител старши юрисконсулт Лазарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли решението на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението на АССГ е правилно, а касационната жалба срещу него е допустима, но неоснователна, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от Мохсен Мохамед Абдел Карим заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, с която е постановен отказ да му бъде предоставена целева парична помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2012/2013 г. (от 01 ноември до 31 март). За да обоснове отказа, издателят на заповедта е посочил от фактическа страна, че г-н Карим притежава търговско дружество "Стоянка" ЕООД и е едноличен собственик на капитала му, а от правна страна се е позовал на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП. При осъщественият контрол по административен ред заповедта е потвърдена с решение № РД-01-301/13.06.2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане София-град. За да не уважи жалбата до него на Мохсен Мохамед Абдел Карим срещу същата заповед, Софийският градски административен съд е приел, че тя е законосъобразна: издадена е от компетентен орган, при издаването й не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, надлежно мотивирана е и съответства на материалния закон и целта му. Решението на съда е валидно и допустимо, като не са налице и пороци, обуславящи наличието на твърдяните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който, след като е изчерпана възможността за обжалване по административен ред, подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след сезиране от надлежна страна, адресат на заповедта. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. По делото е установено, че Мохсен Мохамед Абдел Карим е гражданин на Египет и пребивава на законно основание в Република България. Същият живее с майка си, която няма български документи за самоличност, но е в процедура за издаване на карта за пребиваване в България, в закупено от него жилище в гр. София, състоящо се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения. От събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателят е едноличен собственик на капитала на търговското дружество "Стоянка" ЕООД, гр. София. Приетите от първоинстанционния съд годишни данъчни декларации на дружеството за 2013 г. ведно с годишните отчети за дейността му сочат изцяло нулеви данни за приходи, разходи и имущество. Съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗСП от правото на социални помощи, предвидено за българските граждани по чл. 2, ал. 3 от ЗСП, се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Подробната уредба за реализиране на тези права е дадена в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика (ДВ, бр. 49/2008 г., в сила от 27.05.2008 г.). Съгласно чл. 2, ал. 1 от посочения подзаконов нормативен акт право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата, чийто доход е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление, което е свързано с условието лицата или семействата, претендиращи помощта, да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество. Законодателят не е разширил обхвата на това условие с основания, свързани с функционирането или не на търговското дружество. Като правоизключващо основание той е приел за достатъчен факта на самото съществуване на подобна търговска регистрация. Предвид горното обосновано и материално законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че упражняването или не на реална търговска дейност не е обстоятелство, което изключва прилагането на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, поради което правилно е потвърдил отказа на административния орган при наличие на отрицателна предпоставка по цитираната норма за отпускане на търсената помощ. За да са налице предпоставките за отпускане на социална помощ е необходимо към момента на подаване на молбата лицето да няма регистрация като търговец и да не е собственик на капитала на търговско дружество. От анализа на приложимата в случая нормативна уредба явства, че е ирелевантен касателно преценката на правото на социална помощ въпросът дали в качеството си на едноличен собственик на капитала на търговско дружество, търсещия такава помощ реализира доходи или упражнява търговска дейност. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП е императивна и изключва собствениците на капитала на търговски дружества от кръга на имащите право да получават социално подпомагане субекти, посочени в чл. 2, ал. 3 от ЗСП. Действителното функциониране и получаване на печалба от дейността на дружеството не са включени в състава на фактическите елементи на нормата, поради което доводите в този аспект на жалбоподателя правилно са отхвърлени в мотивите на проверявания съдебен акт като неотносими, защото са без правно значение за изхода на спора. Не на последно място, реалното декапитализиране на търговското дружество не поражда право на социална помощ за собственика му. От друга страна, нежеланието на г-н Карим да "заличи фирмата си" (по негови думи - т. е. да прекрати търговското дружество), свързано вероятно със желанието му да съхрани правото си на постоянно пребиваване на територията на Република България, не поражда право да получи търсената от него социална помощ и няма нищо общо с нормите на чл. 5 и чл. 6 от Конституцията, на които той се позовава в тази връзка. Искането на касатора настоящият съдебен състав да сезира Конституционния съд за тълкуване на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП е неоснователно. За да упражни правомощието си по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд трябва да е установил несъответствие между закон (а не правилник!) и Конституцията. В чл. 12 от Закона за Конституционния съд, уреждащ правомощията му, липсва уредена възможност този съд да се произнася по искане за установяване на противоконституционност на правилник или на разпоредба от такъв. Подзаконовите нормативни актове, от категорията на които е и ППЗСП, могат да се оспорват по реда на раздел III от глава Х на дял III на АПК. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че Мохсен Мохамед Абдел Карим се е възползвал от тази възможност и по негова жалба срещу чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане е образувано административно дело № 11817/2015 г. по описа на Върховния административен съд, производството по което не е приключило. Това на свой ред изключва реда по чл. 17, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за инцидентен контрол. От друга страна, наличието на висящо производство по оспорване на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП не обуславя наличието на приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради липса на преюдициалност в случая. Няма основание и за прилагане на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове поради липсата на посочената там предпоставка "непълнота на нормативния акт", нито пък е налице твърдяното от касатора противоречие на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП на чл. 11, ал. 2 от ЗСП. Касаторовото искане да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза няма как да бъде уважено, защото от една страна, в чл. 220 от АПК е въведена забрана за фактически установявания в касационното производство пред Върховния административен съд, а от друга страна, дори и това да бе възможно, както бе отбелязано и по-горе в друг контекст, без правно значение в настоящото производство е установяването на наличните активи на търговското дружество, собственик на капитала на което е г-н Керим. Останалите касаторови възражения също са неоснователни. Разпоредбата на чл. 291, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима в съдебно-административното производство. Не са налице и предпоставките по чл. 124, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт да се приеме тълкувателно решение от Общото събрание на колегиите на ВАС, защото в случая не се касае за наличие на неправилна или противоречива съдебна практика. Както правилно в това отношение е отбелязал в мотивите си първоинстанционният съд, цитираните в тази връзка съдебни решения от жалбоподателя касаят друга фактическа обстановка, обуславяща приложното поле на други правни норми. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав,