Решение № 4104 от 8.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10814/2015 г.

Решение № 4104 от 8.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10814/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 108 от 30.07.2015 г. по адм. д. № 555/2014 г. на Административен съд - Добрич. С него съдът е отменил уведомителното писмо, издадено от касатора, и му е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Освен това е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски в производството в размер на 710 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевирани са и трите основания за касационна отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че при издаването на уведомителното писмо и извършената административна проверка на заявените площи за подпомагане, чрез Интегрираната система за администриране и контрол, в частта й за Системата за идентификация на земеделските парцели, правилно са били установени площите, които са излизали извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Твърди се освен това, че този специализиран слой е одобрен със заповед на министъра на земеделието и храните, като е предаден на ДФЗ. ДФЗ действа при условията на обвързана компетентност и няма възможност да променя специализирания слой. По изложените съображения и изпратените писмени бележки касаторът моли, решението на съда да се отмени, като в полза на ДФЗ се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същевременно се прави и възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатство възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответната страна по касация - Н. Г. М., чрез адвокат-пълномощника си, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Съображенията си излага в представените писмени бележки, в които се съдържат възражения противни на твърденията, направени в касационната жалба. Моли, съдебното решение да се потвърди. Претендира присъждане на направените разноски в размер на 1 100 лв., по представения договор за правна защита и съдействие и списъка към него. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е изяснил изцяло фактическата обстановка, въз основа на която е извел и правилни и законосъобразни правни изводи. Прокурорът намира, че чл. 16а, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., за създаването на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", е неразривно свързан с чл. 8, чл. 9 и 11 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. - критериите за допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянните пасища. Тези изисквания не са били изяснени при извършените специализирани теренни проверки във връзка с обновяването на специализирания слой за кампания 2013 г. Наличието на критериите на допустимост за подпомагане на заявената площ не са били изяснени и при издаването на уведомителното писмо, с което е допуснато нарушение на чл. 35 и 36 АПК от страна на административния орган. Според прокурора правилно съдът е приел допуснатото нарушение на административните правила за съществено, защото ако то не беше извършено, резултатът при издаването на уведомителното писмо би бил друг. Прокурорът счита довода в касационната жалба за обвързаност на ДФЗ от специализирания слой, посочен в заповедта на министъра на земеделието и храните, за неоснователен, защото не освобождава изпълнителния директор на ДФЗ от спазване на административните правила при издаването на уведомителното писмо. Те са свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата и събиране на относимите доказателства. Прокурорът намира, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, а разгледана по същество, е и неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Добрич с решението си е отменил уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/3306 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е извършена оторизация и отказ за финансово подпомагане за кампания 2013 г. на Н. Г. М., по подадено общо заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП). Със същото уведомително писмо на Н. М. е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 5211,14 лв. и по СНДП - в размер на 158,61 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел за предмет на жалбата на Н. М. уведомителното писмо и е упражнил контрол за законосъобразност върху него. Със заявление с УИН: 08/280513/75143 Н. М. е заявила за подпомагане по СЕПП 13 бр. парцели с обща площ 38,24 ха. Същите парцели и със същата площ тя е заявила за подпомагане и по СНДП. След извършени административни проверки по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, в релевантната му редакция, действала към момента на издаването на уведомителното писмо, на заявените за подпомагане площи е била установено недопустима площ в размер на 16,82 ха, а допустимата за подпомагане площ е била в размер на 21,42 ха. Данните са идентични и за двете мерки. Процентът на наддеклариране е установен в размер на 78,52 %. Относно СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП й е отказано финансово подпомагане за наддекларираните площи, поради това, че не са попадали в специализирания слой "Площи подходящи за подпомагане". Относно СНДП за наддекларираните площи е отказано финансово подпомагане на основание чл. 47, ал. 2 ЗПЗП. На основание чл. 58 от регламент (ЕС) № 1122/2009 г. й е наложена санкция за бъдещ период и по двете мерки, според посоченото на стр. 8 от уведомителното писмо. От подаденото заявление за подпомагане за кампания 2013 г. се установява, че след заявяване на площите и по двете мерки за подпомагане, е била извършена автоматизирана проверка на 9.05.2013 г., при която е била установена грешка за 12 бр. БЗС, които са излизали от слоя "Допустими площи за подпомагане", конкретно описани на лист 100 от делото. Към жалбата си Н. М. е представила писмени доказателства за ползването на земите, за които е сключила договор за аренда с община Каолиново - лист 153 - 155 от делото. Представила е и заповед № 16 от 7.12.2012 г. на началника на ОСЗ - Каолиново за назначаване на комисия и протокол № 16 от същата дата за извършена промяна на начина на трайно ползване на същите предоставени под аренда земи от "ниви" в "трайни насаждания". В протокола е посочено, че индивидуализираните имоти по КВС на с. Лиси връх, ЕКАТТЕ 43846 и протокол за контролно трасиране на точките от имотите - от 16.11.2012 г. - лист 185 - 187 от делото, с приложените към него скици, са засадени с орехи. Към делото жалбоподателката е приложила и копие на фактура за закупуването на 4 000 бр. овощни дървета - орехи от 6.12.2012 г. - лист 264; приемо-предавателен протокол № 204 от 6.12.2012 г. към същата фактура за предаването на овощните дървета - орехи - лист 265; декларация за автентичност и сортова чистота на стандартен посадъчен материал от 6.12.2012 г. - лист 266; фирмен документ на Слав Златев Колев за произход на посадъчния материал за три вида сортове на посадъчния материал - лист 268; разрешение на Слав Златев Колев за производител на овощен и лозов посадъчен материал и заготовка на същия - лист 268 и удостоверение издадено на същото лице, че е вписано в регистъра на производители, заготвители и търговци на посевен и посадъчен материал - лист 269. Освен тези писмени доказателства жалбоподателката е представила и сключен договор от 21.12.2012 г. за контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 с "Кю Сертификейшън" АД, гр. Пловдив, като към него е приложила и дневник на извършените мероприятия за оран на междуредието, култивиране и други дейности все свързани със засаждането на ореховите дръвчета и тяхното поддържане - лист 270 - 286, включително и сертификационно писмо за биологично земеделие - лист 287, и инспекторски доклад от 27.09.2013 г. - лист 288 - 292. По делото е било безспорно установено, че Н. М. е била подала възражение срещу заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която е открита процедурата за подаване на възражения срещу обхвата на проекта за специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Възражението й е било за 11 бр. индивидуализирани парцели, които не са били включени в проекта на специализирания слой. Възражението й не е било прието, като в отговора - лист 216 от делото, министърът е посочил заповедта си № РД 09-114 от 27.02.2013 г., с която е одобрен окончателно специализирания слой. Уведомил е Н. М., че ДФЗ ще информира всеки земеделски стопанин за резултатите от оторизацията, чрез издаване на официално уведомително писмо, което подлежи на обжалване по административен и съдебен ред. На следващо място министърът е посочил, че това негово писмо не подлежи на обжалване, а заповедта му, с която е одобрен окончателния специализиран слой подлежи на обжалване. Не е било спорно между страните, че Н. М. не е обжалвала заповедта на министъра на земеделието и храните от 27.02.2013 г. Съдът е допуснал агрономическа експертиза, първоначално индивидуално, а в последствие ведно и с техническа експертиза. Нейното заключение не е било оспорено от страните. От него съдът е приел за установено, че ореховите дръвчета са засадени, установил е разстоянието на засаждане, начина на обработка на междуредията, чрез машина и ръчно, там където релефът не позволява машинна обработка, както и че дръвчетата са обградени с мрежи, за да бъдат предпазени от животни. Второто заключение на агрономическата експертиза е установило и възрастта на дръвчетата, включително и това, че около 50 броя от тях са били подменени, поради това, че първоначално засадените не са се били прихванали. От заключението на съдебно-техническата експертиза, първоначално и това от комплексната експертиза съдът е приел, че данните в уведомителното писмо относно цялостно или частично излизане от слоя "Площи в добро земеделско състояние" с това на експерта съвпадат. Приети са като доказателство и приложените два протокола за извършена специализирана терена проверка: протокол № SHU-3-SH-6031 от 26.08.2013 г. със снимки на физическите блокове и протокол № SHU-3-SH-6388 от 3.09.2013 г. на физическите блокове и снимки към тях - лист 241 - 261 от делото. Съдът е приел, че снимките са за дървета, паднали клони и заснемане на граници, без заснемане на самите парцели и състоянието им. Въпреки, че заключението на единичната съдебно-техническа експертиза е било оспорено от ответната страна, тя не е посочила доказателствени средства, поради което и двете заключения са приети и обсъдени от съда, ведно с останалите доказателства. Съдът е забелязал, че е едно от лицата, което е участвало при специализираната теренна проверка е същото, което е участвало при изготвянето на протокола за промяна на предназначението на земите, дадени под аренда на жалбоподателката. При това фактическо установяване, съдът е направил правни изводи, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган и в необходимата форма. Но при преценката му за спазване на административно производствените правила и за съответствието му с материалния закон, съдът е приел, че са допуснати нарушения. Съдът се е позовал на чл. 16а от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, според който Министерството на земеделието и храните създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите на Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища (ДВ, бр. 22 от 2010 г.). Посочил е целите, за които се създава специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние", както и че той се обновява всяка година и начинът за обновяването му. Направил е извод, че включването или изключването на площи от специализирания слой е в зависимост от това дали тези площи отговарят на критериите, включени в Наредба № 5 от 2010 г. Съдът е посочил и критериите за допустимост за подпомагане на земеделските площи, общите взирани в чл. 8 и 9 от Наредба № 5/2010 г., както и специалните изисквания за тях-визирани в чл. 11 от същата наредба. Въз основа на фактическо установеното, че парцелите за подпомагане, заявени от жалбоподателката, са били засадени с орехови дръвчета, съдът е направил правен извод, че тези площи, за да бъдат изключени от слоя "Площи в добро земеделско състояние", е следвало да се установи в уведомителното писмо, че не отговарят на регионалните и на специалните критерии за допустимост. Тези обстоятелства не са били изследвани при извършената специализирана теренна проверка, а относно тях не са се и съдържали мотиви в уведомителното писмо, като за тях е станало известно едва от заключението на експертите. Тази липса на мотиви в уведомителното писмо относно причините, поради които заявените парцели от жалбоподателката и засети с трайни насаждания са били изключени от специализирания слой, съдът е преценил като допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е лишило жалбоподателката от възможността й за адекватна защита. Състоянието на тези парцели, заети с трайни насаждения, не е било правилно отразено и при извършената специализирана теренна проверка, поради което съдът е приел, че уведомителното писмо следва да бъде отменено, поради това, че описаните в него факти не съответстват на действителното положение. Съдът е изложил и мотиви относно това, че влязлата в сила заповед на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой не освобождава от задължението административният орган, автор на уведомителното писмо, да изследва фактите и обстоятелствата, преди издаването му и едва след пълното им изясняване да издаде индивидуалния си административен акт. Като е нарушил това си задължение, визирано в чл. 35 и 36 АПК, изпълнителният директор, според съда, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е довело и до нарушаване на материалния закон. Неправилното му приложение е довело и до неправилна оторизация и липса на финансово подпомагане. По така изложените мотиви съдът е отменил уведомителното писмо при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърдението в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, е неоснователно. То е и необосновано. От данните по делото се установява, че съдът е събрал всички относими към спора доказателства, а обстоятелството, че в съдебните заседания не се е явявал процесуален представител на изпълнителния директор на ДФЗ, не може да се приеме за допуснато от съда процесуално нарушение. Съдът е събрал всички поискани от страните писмени доказателства, които е обсъдил ведно със заключенията на експертите. В касационната жалба не са обосновани конкретни нарушения на процесуалните правила, поради което такива не могат и да се обсъждат. Неоснователно е и твърдението, че съдебното решение е необосновано. Това твърдение се опровергава от самия съдебен акт, който е изключително и подробно мотивиран, като е обсъдено всяко едно доказателство, което е съпоставено с относимото материално право, въз основа на което съдът е извел и правилните си правни изводи. Неоснователно е и твърдението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Обстоятелството, че ДФЗ получава специализираната карта с обновения слой "Площи в добро земеделско състояние" от Министерството на земеделието и храните, не освобождава изпълнителният директор на фонда преди издаването на уведомителното писмо - индивидуалния административен акт, да събере всички относими доказателства и да ги изясни. От данните по делото безспорно е установено, че при извършените специализирани теренни проверки - осем и девет месеца след засаждането на ореховите дръвчета, състоянието на процесните физически блокове, в които са се намирали парцелите на жалбоподателката, не е установено по начин, който да съответства на обективната действителност. Недоумение буди и фактът, че едно и също лице от страна на ОСЗ - Каолиново при съставянето на протоколите за специализираните терени проверки е удостоверило едни и същи факти по различен начин, което разколебава и достоверността на тези протоколи. В производството по оспорване на уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане може да се оспорва правилността на включването на заявените парцели в специализирания слой. Това е посочено и в отговора на министъра на земеделието и храните до жалбоподателката, а и в ЗПЗП и Наредба № 105 от 2006 г. няма изрична забрана. Жалбоподателката е доказала пред съда, че цялостното или частично изключване на заявените от нея площи от специализирания слой е неправилно и в нарушение на материалното право. Поради и това правилно съдът е приел уведомителното писмо за незаконосъобразно. Ако административният орган не бе допуснал съществено нарушение на административно производствените правила и бе изяснил фактите по спора, преди издаването на акта си, вероятно резултатът би бил друг. Отразеното в уведомителното писмо, че 16,82 ха са наддекларирани, защото излизат извън специализирания слой, е неверен факт, който освен че не е мотивиран, се е отразил и негативно върху правото на защита на жалбоподателката. Това е довело и изпълнителният директор до неправилно приложение на материалния закон, както правилно е установил и административният съд. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Същевременно искането на ответната страна за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. В писменото си становище касаторът е направил възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение и иска то да бъде намалено. С оглед на осъществената правна помощ, реалното процесуално представителство и представените писмени бележки настоящият състав намира, че договореното и заплатено възнаграждение в размер на 1 100 лв. не следва да се намалява, защото е съответно и на фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение