Решение № 12105 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Абдулразак, гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адвокат В. Петков, срещу решение 5459 от 24.08.2023 г., постановено от Административен съд - София град, I отделение, 63 състав, по адм. дело 7589/2023 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора срещу заповед 5364з-3071 от 01.08.2023 г. на директора на Дирекция Миграция МВР. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора първоинстанционния съд изобщо не е обсъдил доводите му за нарушение на чл. 44а, ал. 5 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, допуснато при издаване на оспорената заповед. Твърди, че съдът е пропуснал да установи, че издателят на акта не е успял да докаже наличието на разумна възможност наложената ПАМ да бъде принудително изпълнена и чужденецът да бъде върнат в Сирия. В тази връзка счита, че принципната невъзможност на административния орган да изпълни мярката е щяла да бъде доказана с поисканата справка за страната по произход, а първоинстанционният съд, като не е уважил доказателственото му искане е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Акцентирал е на оказаното от чуждия гражданин съдействие за изясняване на имената му и страната на произход. На последно място твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че спрямо чужденеца са неприложими алтернативни на задържането мерки и е накърнил правото му на защита, като не му е осигурил преводач за датата на проведеното съдебно заседание. Претендира отмяна на обжалваното решение. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи /МВР/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт В. Чорбаджийски, който в проведеното съдебно заседание пледира за отхвърляне касационната жалба като неоснователна, за оставяне обжалваното решение в сила и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита за обоснован изводът на съда, че по отношение на гражданина на Сирийската арабска република е налице опасност от укриване, доколкото е нелегално пребиваващ в България, няма документ за самоличност, отказва да съдейства за снабдяването му с документи, с които да напусне страната и няма роднини, при които да отседне. Според участващия по делото прокурор от данните по делото е видно, че е налице активно поведение на българските имиграционни служби по организация на извеждане на чужденеца от страната и по отношение на лицето не е било възможно да се наложат други достатъчно ефективни и по-леки мерки, тъй като не е доказано наличието на средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 5459 от 24.08.2023 г. е отхвърлена жалбата на А. Абдулразак, гражданин на Сирия, принудително настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/, срещу заповед 5364з-3071 от 01.08.2023 г. на директора на Дирекция Миграция" - МВР, с която е продължено настаняването му в СДВНЧ, считано от 01.08.2023 г. до отпадане на пречките по изпълнението на наложената спрямо него принудителна административна мярка /ПАМ/, но не по-късно от 01.02.2024 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е от фактическа и правна страна и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че процесната заповед съответства на материалния закон и целта му. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и задължителното тълкуване, дадено в решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 05.06.2014 г. по дело С-146/14 PPU Махди , и е преценил, че в случая са изпълнени всички предпоставки по чл. 15, § 1, 4, 5 и 6 от Директива 2008/115/ЕО и по чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ. Този извод е обосновал с обстоятелството, че чуждият гражданин отказва да съдейства на компетентните органи на Дирекция "Миграция" за изпълнение на постановената ПАМ, което се потвърждава и от отказа му да иска издаване на валиден паспорт, с който да бъде осъществено реално напускането на Република България. Приел е, че отказът за връщане в държавата по произход, при липсата на установен статут на закрила, независимо от личните мотиви за това, по своя характер представлява поведение, с което се избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането на чужденеца. Според съда провеждането с чужденеца на беседи от служители на Дирекция "Миграция" са в изпълнение на задължението на административния орган да полага разумни усилия по организиране на процеса на извеждане съобразно даденото от СЕС тълкуване по дело C-146/14 PPU Махди , а едновременно с това удостоверяват константното поведение на лицето да не съдейства на компетентните органи при организиране на извеждането. Съобразени са наличните по делото данни за това, че за периода на настаняване компетентните власти полагат активни усилия да осигурят документ за пътуване на чуждия гражданин. Административният съд е обсъдил невъзможността да бъдат наложени по-леки мерки по смисъла на чл. 15, пар. 1 от Директива 2008/115/ЕО и чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, за което органът е изложил съответни мотиви в оспорения акт и докладната записка към него. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото при установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. В случая точно е констатирано, че оспореният акт е издаден на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да осигури изпълнението на предходна мярка, наложена по реда на чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. В чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни /Директива 2008/115, Директивата/ е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие." Въз основа на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е формулирана национална легална дефиниция на понятието "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се изведе обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. Освен това нормата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, също посочена като основание за издаване на процесната заповед, допуска по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" да може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца/според изр. трето на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ/. Поради това, за да е законосъобразна заповедта за прилагане на принудителната мярка по чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ е необходимо наличието на една от двете алтернативно предвидени предпоставки: липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или забавяне при получаване на необходимите документи за връщане. В настоящия случай от данните по делото е безспорно установено, че чужденецът има наложена със заповед 5364з-1675/05.08.2022 г. на директора на Дирекция Миграция МВР ПАМ Връщане до страна на произход - Сирия , като с последваща заповед 5364з-1676/05.08.2022 г. на същия административен орган А. Абдулразак е настанен принудително в СДВНЧ при Дирекция Миграция МВР за срок до шест месеца, считано от датата на фактическото настаняване, а със заповед 5364з-322/01.02.2023 г., на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ принудителното настаняване в СДВНЧ е продължено с още шест месеца, считано от датата на фактическото настаняване. Оспорената в настоящото производство заповед 5364з-3071/01.08.2023 г. на директора на Дирекция Миграция МВР е издадена във връзка с мотивите на предложение с peг. 5364р-19018 от 01.08.2023 г. на началника на отдел Противодействие на незаконната миграция в дирекция Миграция - МВР до директора на Дирекция Миграция МВР, от което е видно, че е налице втората алтернативна предпоставка на чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ, а именно - липсва на съдействие от страна на чуждия гражданин за връщане в страната му по произход Сирия. Според изложеното в цитираното предложение, с чужденеца са провеждани многократни беседи, с цел убеждаването му да се завърне доброволно в страната по произход, но същият категорично е отказал да съдейства на компетентните органи. Посочено е, че ПАМ не е изпълнена поради факта, че чуждият гражданин не разполага със сирийски паспорт и такъв не може да му бъде издаден, предвид нежеланието му да поиска издаване като се яви лично в Консулския отдел при Посолството на Сирийската Арабска република в гр. София, каквото е изискването съгласно нота 086/МОЕА/10.05.2021 г. Фактическите констатации, направени от органа обосновават верен извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденецът да се укрие /по смисъла на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ/ и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Поради това по делото е точно констатирано, че тази опасност е налице, включително с оглед обстоятелството, че А. Абдулразак декларира отказ за връщане в държавата по произход, независимо от изложените лични причини за това и не съдейства на компетентните органи за получаване на лични документи, с които впоследствие да напусне Република България и да бъде допуснат до територията на Сирия. Противно на твърденията на касатора, дължимото от чуждия гражданин съдействие не може да се изчерпва с изясняване на имената и страната по произход, а с извършване на необходимите по закон действия да напусне доброволно страната, в която е влязъл нелегално. По делото не е спорно обстоятелството, че по отношение на А. Абдулразак няма висящо производство за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като видно от решение 11520/22.07.2022 г. на заместник председател на ДАБ при МС, административното производство по предоставяне на статут е прекратено поради оттегляне на молбата на лицето. Същевременно чуждият гражданин е декларирал намерение да остане в България и да узакони престоя си, без обаче да е предприел каквито и да било действия в тази насока, които обстоятелства разгледани в съвкупност съставляват фактите, визирани в хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, формиращи основателно съмнение за опасност от укриване. Нормата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО изисква, освен посочената специална цел и да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В конкретната хипотеза обобщената преценка на всички относими факти обосновава правилното заключение както на административния орган, така и на съда, че други по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора. В предложение с peг. 5364р-19018 от 01.08.2023 г. се съдържат конкретни данни, че в Дирекция Миграция МВР не е постъпвала декларация от български гражданин с нотариална заверка на подписа за осигуряването на жилище и финансова издръжка на чужденеца по време на престоя му в Република България, както и искане за замяна на заповедта за принудителното му настаняване с ежемесечно явяване в териториалната структура на МВР по местопребиваване. От тези правнорелевантни факти следва категоричния извод, че по-лека принудителна мярка би била не само неефективна, а и трудно осъществима, като прилагането ѝ би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, при съобразяване конкретните обстоятелства по делото, в случая е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 от Директивата - да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Неоснователно се явява възражението на касатора, че не са му били разяснени алтернативите на задържането, в частност възможността да бъде внесена от негови близки парична гаранция по чл. 72б от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/. При привеждането си в СДВНЧ чужденецът подписва декларация, че е информиран за алтернативите на задържането, поради което не е лишен от възможността да посочи факти, позволяващи прилагане на по-лека мярка. Освен това по делото липсват данни лицето да разполага с място за живеене на територията на страната, средства за издръжка и каквато и да е било подкрепа от близки и/или роднини. Макар да е вярно, че съдът не е обсъдил възраженията на касатора за допуснато нарушение на чл. 44а, ал. 2 ЗЧРБ, липсата на такова произнасяне не представлява съществено процесуално нарушение. Преценката на административния орган за наличието на основания за прилагане на чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ е относима към производството по налагане на ПАМ по чл. 39а, т. 2 във вр. с чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, в случай че са ангажирани доказателства, сочещи наличие на страх от лично преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение на чужденеца поради раса, религия и други в страната по произход, а не само поради общата ситуация на несигурност в Сирия и наличието на въоръжен конфликт. В конкретния случай заповед 5364з-1675/05.08.2022 г. на директора на Дирекция Миграция МВР, с която е наложена ПАМ Връщане до страна на произход - Сирия , е влязла в сила, поради което последваща преценка на обстоятелствата по чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ не следва да се извършва, дори и в случаите на продължаване на срока на настаняване в СДВНЧ. Ето защо правилно първостепенният съд не е уважил доказателственото искане за изготвяне на справка за Сирия, съдържаща конкретни статистически данни, за което се е мотивирал, видно от протокола от проведеното на 24.08.2023 г. заседание. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно който, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. С разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изречение трето ЗЧРБ е транспонирано и изискването на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115, в частта, с която се регламентира задължението за прекратяване на предварителното задържане, когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца. В конкретния случай липсват доказателства, че не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца по правни или други съображения, независимо че към момента лицето не съдейства на миграционните власти за снабдяване с лични документи. Следователно чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намери приложение. Именно липсата на съдействие е причината за забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането на А. Абдулразак и поради това административният орган законосъобразно е упражнил правомощията си като е продължил срока на принудителното му настаняване в СДВНЧ. Според настоящата касационна инстанция правото на защита на чуждия гражданин не е било съществено нарушено, поради това, че производството пред административния съд е протекло без присъствието на преводач. За датата на проведеното съдебно заседание жалбоподателят е бил редовно призован, същият се е явил лично и с упълномощения процесуален представител и не е направил възражение, че производството е на език, който не владее. Освен това жалбоподателят е упражнил надлежно и в пълен обем правото си на защита, включително чрез подаване на касационна жалба в срок, поради което доводът му за съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователен. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение