Решение № 8158 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2016 г.

Решение № 8158 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от [фирма], със седалище от [населено място], [община], област Русе, представлявано от управителя И. Г. П., чрез процесуалния му представител адвокат Г. Ч., срещу решение № 19/27.05.2016 г. постановено по адм. дело № 661/2015 г. на Административен съд-Русе, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-180-2600/3356/26.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решението е издадено без да са изложени конкретни мотиви и без да са обсъдени всички оплаквания, релевирани от жалбоподателя в съдебното производство. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Ж. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 19/27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 661/2015 г. на Административен съд-Русе е отхвърлена жалбата на [фирма], подадена срещу уведомително писмо изх. № 02-180-2600/3356/26.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която му е отказано финансово подпомагане по СЕПП, в размер на 23 113.09 лв. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е счел, че са налице основанията за отказа от финансово подпомагане, тъй като от представеното уведомително писмо и таблиците към него се установява за кои площи и на какво основание е постановен. Отбелязано е, че административният орган е обвързан с данните от одобрения от министъра на земеделието и храните, специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., на база на който при извършена кръстосана проверка по подаденото заявление са установени недопустими за подпомагане площи. Постановеното решение е правилно. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони за заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените кръстосани проверки и съответно - установените, недопустими за подпомагане площи. Посочените фактически и правни основания са обсъдени от първоинстанционния съд, като при това са разгледани всички приложени към делото доказателства и данните от тях са съпоставени с обективираните в акта констатации. Съдържащите се в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. С посочване на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП и отразяването, че земеделският стопанин е заявил площи, които не стопанисва и че част от площите попадат извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", административният орган е пояснил причините за постановения отказ. На база таблиците, част от текста на писмото и обясненията към тях, на стр. 5 от административния акт са отразени размерите на финансовото подпомагане; определена е ставката по двете схеми, като данните в таблицата са пояснени словесно. Оторизацията на сумите е представена в първата таблица на стр. 8 от писмото, а във втората таблица на същата страница - извършеното плащане. Така писмото, таблиците в него с обективираните пояснения на отделните колони и отразявания, съставляват мотивите на издадения акт. Поради това, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че неправилно съдът не е констатирал липсата на фактически и правни основания на атакувания отказ за подпомагане. Съдебният състав е проверил размера на установените при административните проверки, недопустими за подпомагане площи, като направените в тази връзка изводи кореспондират изцяло с данните от приобщените доказателства. В тази връзка е съобразен и сложният фактически състав на производството във връзка с подпомагането на земеделските производители и различните административни органи, които участват в него. Според чл. 33, ал. 2 ЗПЗП министърът на земеделието и храните организира създаването и актуализирането на цифрова ортофото карта за територията на страната. А съгласно чл. 33а, ал. 1 от същия закон (в приложимата редакция), министерството създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", включващ тези площи в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите в Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Става въпрос за самостоятелно производство, развиващо се извън държавния фонд и уредено на подзаконово ниво с Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В нейния чл. 16в, ал. 3 (в приложимата редакция) специално е предвидена възможността, земеделските стопани да подават предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец - чрез автоматично генериране от интернет страницата на ДФЗ, за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Изпълнението на наредбата е обезпечено с издадената от МЗХ заповед № РД 09-807/5.12.2014 г., в чиято точка ІІ е разпоредено публикуването й, и едновременно с това - публикуване на съобщение до кандидатите, които като се запознаят с актуализирания специализиран слой за кампания 2014 г., могат да подадат възражения срещу конкретни части от него. Следва да се отбележи, че още при автоматичните проверки на въведените данни при последното стартиране на 26.05.2014 г. е установено, че определена площ от 26 бр. БЗС от заявените за подпомагане от дружеството, излиза извън допустимия слой, изготвен за 2013 г. и послужил при подаване на заявленията през 2014 г., както и че 20 бр. БЗС са без физически блок, с което заявителят е запознат срещу подпис. Предвид това е било необходимо да бъдат изяснени несъответствията, посредством подаване на възражение по чл. 16в, ал. 3 от Наредбата, от което право дружеството се е възползвало. С писмо изх. № 70-1564/23.04.2015 г. министърът на земеделието и храните е уведомил [фирма] за резултата, касаещ парцелите, фигуриращи във възражението му и площта им, излизаща извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", с изричното уточняване, че на обжалване подлежи не писмото, а общият административен акт - заповед № РД 46-287/6.03.2015 г., в 14-дневен срок от получаване на отговора по възражението. Между страните не се спори, че със заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. министърът е одобрил окончателния специализиран слой на площите, допустими за подпомагане за кампания 2014 г., но касаторът не е подал жалба срещу нея, поради което и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този влязъл в сила административен акт. Заповедта е индивидуален административен акт по отношение на земеделския производител. С нея се засягат права на съответните производители, свързани със заявените за подпомагане от тях земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. (в приложимата редакция) именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата, РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от наредбата. Така, предвид липсата на доказателства по делото, че заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е обжалвана от [фирма] в законоустановения 14-дневен срок, респективно - влизането й в сила в частта, отнасяща се до заявените от дружеството имоти, РА е обвързана от постановеното в този акт. Още повече, че и към момента на подаване на общото заявление за подпомагане, представител на [фирма] е бил уведомен, че заявени от него БЗС излизат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", но независимо от това, той не е направил изменение на заявлението, нито се е възползвал от възможността да атакува заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. По изложените съображения настоящият състав приема, че административният съд е установил вярно фактите по спора, които е съпоставил с приложимото материално право и е извел правилни правни изводи. Поради това, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение, същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Поради това и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение в размер на 100 лв, за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение