Решение № 3328 от 29.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Е. Багданян, гражданин на Армения, чрез пълномощника адв. Муслах, против решение 5275 от 11.08.2022 г., постановено по адм. д. 1062/2022 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 2513-З/04.01.2022г. на директора на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /МВР/- Бургас, с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Релевира оплакване, че административният съд не е изследвал предпоставките на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, като не е отчел съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас , е депозирал писмено становище , в което са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е установил, че със заповед 2513-З/04.01.2022г. директорът на ОДМВР Бургас е приложил принудителна административна мярка "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2, чл. 41, т. 2 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, по отношение на Е. Багданян , гражданин на Армения. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че по отношение на чужденеца са налице предпоставките по чл. 41, ал.1, т.2 от ЗЧРБ за прилагане на мярката- изтекъл е разрешеният на жалбоподателя срок за пребиваване в страната. Отчел е обстоятелствата, че чужденецът е пребивавал в страната значителен период от време, че в Република България е получил своето образование, както и че в Република България живее неговото семейство, но е приел, че тези обстоятелства не могат да "компенсират" факта, че лицето не е предп риело каквито и да било действия, за да му бъде предоставено право на пребиваване в страната. В заключение е формирал извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, както и че съдържа фактически и правни основания и е съобразена с материалния закон и с целта на закона. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 2 ЗЧРБ, принудителна административна мярка Връщане в страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна се прилага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б. Действително, според посочената норма, предпоставка за налагане на мярката е лицето да не е напуснало страната до разрешения му срок, но в разглеждания случай касаторът основателно поддържа, че нито решаващият административен орган, нито съдът, са извършили преценка относно обстоятелствата визирани в чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Административният орган не е отчел продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ задължава административния орган, при прилагане на принудителната мярка, в т. ч. и на принудителната мярка връщане, да отчита всички релевантни за индивидуалната преценка факти и обстоятелства като спазва принципите на пропорционалност и ефективност. В тази връзка, основателен е доводът в касационната жалба, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 44, ал 2 ЗЧРБ, тъй като органът не е отчел предпоставките по разпоредбата, свързани с личното положение на чужденеца, и не е изложил мотиви доколко приложената мярка не засяга засяга правото на личен и семеен живот на жалбоподателя по чл. 8 ЕКПЧОС. омпетентният орган не е отчел продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на РБ, факта, че същият е завършил основното и средното си образование в страната, както и обстоятелството, че Е. Багданян живее в България със своите родители и брат. Независимо, че административният акт се издава при условията на обвързана компетентност, следва да се преценяват обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ с оглед зачитане на правата на човека и основните свободи съгласно Конвенцията. Нарушението на основното право на личен живот е гарантирано от Конвенцията право, което органът е длъжен да съблюдава. Безспорно е, че то не е абсолютно право, и може да бъде предмет на ограничения, наложени от държавата, но само, когато ограничението е предвидено в закон и е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Нито една от сочените хипотези административният орган не е обосновал в оспорения акт, но този правно релевантен факт не е съобразен от първоинстанционния съд. Органът не е събрал и анализирал всички относими обстоятелства и факти, които доказват непропорционалността на приложената принудителна мярка, по отношение на основното право на личен живот на Е. Багданян, а оттам и изводът на съда за законосъобразността на оспорената пред него заповед е неправилен. Атакуваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменена обжалваната заповед. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Е. Багданян 70 лв.- разноски за държавна такса. Така мотивиран, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение