Решение № 7292 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2012 г.

Решение № 7292 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д-р Кескин Лимитид Къмпани" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Станимира Стойчева, против решение № 1270/1.06.2012 г., постановено по адм. д. № 1788/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 131100409/18.04.2011 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 502/10.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 29000 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6298.06 лв. по фактури, издадени от "И. Х. М. груп" ЕООД, "Транс строй плюс" ЕООД, "Макс ком 2007" ЕООД, "Титан сити" ЕООД и "Мед ком" ЕООД за данъчни периоди м. 11. 2008 г., м. 03 - м. 07 и м. 12 от 2009 г. и също така на дружеството е определен корпоративен данък за периодите 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 3137.61 лв. и лихва 721.20 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява, както и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1270/1.06.2012 г., постановено по адм. д. № 1788/2011 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Д-р Кескин Лимитид Къмпани" ЕООД против РА № 131100409/18.04.2011 г. издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 502 от 10.06.2011г на ДД "ОУИ" относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 29000 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6298.06 лв. по фактури, издадени от "И. Х. М. груп" ЕООД, "Транс строй плюс" ЕООД, "Макс ком 2007" ЕООД, "Титан сити" ЕООД и "Мед ком" ЕООД за данъчни периоди м. 11. 2008 г., м. 03 - м. 07 и м. 12 от 2009 г. и също така на дружеството е определен корпоративен данък за периодите 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 3137.61 лв. и лихва 721.20 лв. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК и осъществено в съответствие с правилата му. Първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, ревизиращите органи са достигнали до правилен извод, че спорните фактури не отразяват реални облагаеми доставки и следователно правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и е определен допълнителен корпоративен данък. АС - Пловдив е достигнал до извода, че ревизираното лице не е представило достатъчно убедителни доказателства, с които по безспорен начин да може да се установи, че спорните фактури отразяват реални облагаеми доставки на фактурираните стоки и услуги, от което следва, че данъкът по фактурите е начислен неправомерно и не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, а отчетените разходи не са документално обосновани поради невярно отразяване на стопанските операции. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактите, установени от ревизиращите органи в хода на ревизията, са подробно описани и обсъдени в мотивите на обжалваното решение, както и констатациите на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, твърденията и доводите на жалбоподателя. Правните изводите на съда са също подробно аргументирани в решението. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдебното решение е немотивирано. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното осъществяване на фактурираните услуги от доставчиците. Неоснователни са изложените доводи в касационната жалба относно допускането на съществено процесуално нарушение при извършването на насрещни проверки при доставчиците "Макс ком" ЕООД, "Мед ком" ЕООД, "Транс строй плюс" ЕООД, "Титан сити" ЕООД и "И. Х. М. Груп" ЕООД. Дори и да се приеме, че има допуснати пропуски в изготвянето и връчването на съобщенията по глава шеста "Съобщения" от ДОПК, то те не представляват съществено нарушение на процесуалните правила, което да представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Първоинстанционният съд, правилно след анализ на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е достигнал до извода за законосъобразност на обжалвания РА. След като не са намерени представители на издателите на спорните фактури на посочените адреси, ревизираното лице е имало възможност сам да представи необходимата документация за доказване на реалността на спорните доставки. В конкретния случай АС - Пловдив е извършил обоснована преценка на събраните доказателства и е достигнал до правилен извод относно законосъобразността на РА. В тази насока, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, приема, че ненамирането на въпросните доставчици на дружеството, не може да се приеме като основание за отмяна на РА, но не е и единствено съображение, обуславящо отказа да бъде признато право на данъчен кредит по издадените от тях фактури. Декларацията представена от управителя на "Макс ком" ЕООД, уведомителното писмо от управителя на "Титан сити" ЕООД и обясненията получени от "Ивкони 1" ЕООД - дружеството извършвало счетоводно обслужване на " Транс строй плюс" ЕООД, "Мед ком" ЕООД и "И. Х. М. Груп" ЕООД не могат сами по себе си да докажат извършването на спорните доставки. Въпреки, че в гореспоменатите документи е декларирано, че исканите документи се намират в архивите на Национална следствена служба, и че доставчиците надлежно са осчетоводили спорните фактури, че същите са включени в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди и в справките декларации по ЗДДС, че са разполагали с необходимите ресурси за извършване на процесните доставки, представили са приемно-предавателни протоколи, тези твърдения не обвързват съда и той следва да направи съвкупна преценка на всички доказателства. При ангажиране на доказателствата по делото пред първата инстанция са направени твърдения относно местонахождението на счетоводните и търговски документи, но не са направени искания относно тяхното събиране или проверка от съдебния експерт. Доказателствата за реалното осъществяване доставките на стоки могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на родово определените вещи (стокови или складови разписки и др.). Предвид събраните доказателства в частта на констатациите по ЗДДС ревизията е направила извода, че издадените фактури не документират реално извършени стопански операции, тъй като издателите им не са представили достатъчно доказателства за наличието на материален и кадрови потенциал. В конкретния случай първоинстанционният съд, правилно е приел, че по спорните фактури, ревизираното дружество "Д-р Кескин Лимитид Къмпани" ЕООД е доказало единствено втората група от предпоставките за признаване на реалната доставка, а именно доказателства за прякото й реализиране - издадени фактури, приемно-предавателни протоколи, платежни нареждания и др. Обоснован е извода на АС - Пловдив, че при липсата на безспорни доказателства относно материалната и кадрова обезпеченост на доставчиците, не може да се приеме, че е налице реално изпълнена доставка. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, изложени в касационната жалба относно счетоводната документация, която се намира в архивите на Национална следствена служба и неизпълнението на задължението на органа по приходите да изиска информацията от НСлС като по този начин установи всички факти и обстоятелства от значение за делото. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че органите на приходната администрация са изпълнили своите задължения за откриване на доставчиците, извършвани са посещения на адресите им, изготвени са съобщения по чл. 32 от ДОПК и са използвани всички законови средства за откриване на доставчиците и изискване на нужната информация от тях. В тази връзка, в хода на производството пред Административен съд - гр. Пловдив, при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза е имало възможност да бъде изискано от вещото лице да направи проверка на документацията, за която се твърди, че се намира в НСлС, и въз основа на нея да изготви своето заключение. Наистина след анализ на експертизата, която е кредитирана от съда може да се установи, че счетоводството на жалбоподателя е водено правилно, но тези констатации не са пълни, поради факта, че са изготвени единствено на базата на част от необходимата документация. Вещото лице е имало обективна възможност с удостоверение издадено от НСлС да провери важните за делото факти и да ги съобрази при изготвяне на заключението, но такова процесуално искане не е направено то жалбоподателя пред първата инстанция. Съдът е длъжен да разпредели доказателствената тежест между страните в производството, включително и като им даде указания за кои факти следва да ангажират доказателства, ако те не са представили никакви доказателства за твърдените от тях факти, но не е длъжен да им указва, че ангажираните от тях доказателства и доказателствени средства не са достатъчни за установяване на твърдените факти. В този смисъл административният съд не е допуснал процесуално нарушение в процеса по събиране на само ангажираните доказателства, а несъбирането на доказателства, за които се твърди, че съществуват, се дължи единствено на процесуалното поведение на жалбоподателя и този пропуск не може да бъде отстранен по реда на касационното обжалване на съдебното решение. Непълнотата на доказателствата в резултат от процесуално бездействие на страна в процеса не представлява касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209 от АПК. Върховен административен съд, Осмо отделение, намира доводите изложени в касационната жалба относно наличието на РА на доставчиците, които свидетелстват за правилното осчетоводяване на спорните доставки за неоснователни. В тази връзка е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), намерила отражение в Решение от 31 януари 2013 г. по дело C-642/11, според което "... принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС." В тази връзка следва да се приеме, че представените ревизионни актове на доставчиците не са достатъчно доказателство, от което може да се стигне до извода за реално изпълнение на фактурираните услуги. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания ( освен изброяване на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК) против частта от съдебното решение относно облагането по ЗКПО, а касационната инстанция в изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 от АПК не констатира нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е направил извод за законосъобразността на РА и в тази му част. Правилно административния орган и съдът са приложили разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като разходите в размер на 1262.19 лв. за 2007 г. не са признати за данъчните цели, както и осчетоводените разходи по фактурите, издадени от "И. Х. М. груп" ЕООД, "Макс ком 2007" ЕООД, "Титан сити" ЕООД и "Мед ком" ЕООД през 2008 г. и 2009 г., за които е установено, че не са реално осъществени, не са признати за данъчни цели и е регулиран финансовия резултат за съответния период на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основани е чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора разноски и липсата на претенция за разноски от ответната страна, разноски за касационната инстанция не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,