Решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г.

Решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 36/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България, от 13.01.09 г., за възобновяване на производството по в. н. ч. х. д. № 251/05 на Р. окръжен съд, по което е постановена въззивна присъда № 378 от 15.12.05, с която е отменена присъда № 97 от 16.05.05 на Р. районен съд, по н. ч. х. д. № 2996/04, в частта, с която подсъдимият М. Й. М. е признат за невиновен по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 НК, и в частта, с която е отхвърлен гражданският иск, и вместо това подсъдимият е признат за виновен в това, че на 19.02.2004 г в гр. Н. п., Ш., в съдебно заседание по гр. д. № 93/03 по описа на Районен съд, Н. п., публично е разпространил позорни за Н. Х. М. обстоятелства, престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 НК, за което, на основание чл. 78а НК, е освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба, в размер на 500 лв., и е осъден да заплати на Н. Х. М. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 1 000 лв., заедно със законните последици, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, М. Й. М. е признат за невиновен, за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26 НК, за това, че на 19.02.2004 г., в гр. Н. пазар, Ш., в съдебно заседание по гр. д. № 93/03 по описа на Районен съд, Н. п., публично е разпространил позорни за Н. Х. М. обстоятелства, като от това за същата са настъпили тежки последици и деянията са извършени, при условията на продължавано престъпление, както и за невиновен, за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26 НК, за това, че на 19.02.2004 г., в гр. Н. п., Ш., в съдебно заседание по гр. д. № 93/03 по описана Районен съд, Н. п., е заявил публично, в присъствието на Н. Х. М.обидни думи и изрази, унизителни за честта и достойнството й, разпространени чрез съдебния протокол от съдебното заседание, като деянията са извършени, при условията на продължавано престъпление. С първоинстанционната присъда са отхвърлени предявените от Н. Х. М. срещу М. Й. М. граждански искове, обезщетение за неимуществени вреди, с общ размер 50 000 лв. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като осъждането касае несъставомерно деяние. Иска се отмяна на въззивния акт, в осъдителната му част, по реда на възобновяването, и оправдаване на осъдения в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда, респ. отхвърляне на уважения граждански иск. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъденият моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: В мотивите на въззивната присъда е прието от фактическа страна, че подсъдимият е направил искане за спиране на производството по гр. д. № 93/03 по описа на НПРС, на основание чл. 182, ал. 1, б. "д" ГПК (действал към момента), с нарочна молба, във връзка с твърдението, че подписите на упълномощител и клиент в адвокатско пълномощно (на Н. Х. М.) и на клиент в договора за правна помощ, не са положени от Н. М. Н., ответник по делото. Последният уведомил съда, че той лично е упълномощил адв. М. потвърждава извършените от нея действия. С определение от 2.06.03, съдът оставил искането за спиране без уважение, но то било направено отново в съдебно заседание от 19.02.04, когато М. заявил, че "към момента е установено с голяма вероятност подписът върху адвокатското пълномощно да не е на посочения автор". От правна страна, е прието, че подсъдимият М. е разпространил позорни за Н. Х. М. обстоятелства, като публично е довел до знанието на съда и присъстващите в залата лица позорен за тъжителката факт, че в качеството й на адвокат черпи представителна власт от пълномощно, което не е подписано от лицето, посочено като упълномощител. Според въззивния съд, този факт е позорен за тъжителката, тъй като засяга честта и достойнството й, а клеветата е разпространена, след като деецът е узнал, че ответникът лично е упълномощил адвокат М. ВКС намира, че при тези факти, материалният закон е приложен неправилно, като въззивният съд е постановил осъждане за несъставомерно деяние, а съображенията за това са следните: Клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността, което се изразява в разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни, или приписване на престъпление, което не е извършено. Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания, от които произтичат определени правни последици. В тези случаи, деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите, като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности. Осъждането по настоящето дело касае оспорване валидността на пълномощно, от което тъжителката е черпила представителна власт. Мотивирайки искането си за спиране на производството, на основание чл. 182, ал. 1, б. "д" ГПК, деецът е упражнил свои процесуални права, за което не може да му се търси наказателна отговорност. Отделен е въпросът, че в мотивите на искането се съдържа вероятностно съждение: "че е установено с голяма вероятност подписът върху адвокатското пълномощно да не е на посочения автор", тоест, липсата на категоричност в изнесената информация води до отпадане на обективната съставомерност на деянието, което също е основание за оправдаване на дееца. По изложените съображения, ВКС намери, че искането за възобновяване на Главния прокурор е основателно и следва да бъде уважено. Налице е хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК: за отмяна на въззивната присъда, в нейната осъдителна част, и оправдаване на осъдения, в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. В този случай, липсата на противоправно деяние води до отпадане на гражданската деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД, поради което уваженият граждански иск, обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 1 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,