Решение № 512 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2011 г.

Решение № 512 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на М. С. М. за отмяна на влязло в сила решение № 279 от 4.11.10 г., постановено по в. гр. дело № 497/10 г. на Окръжен съд - Хасково. С него е отменено решение № 468 от 13.07.10 г. по гр. дело № 961/10 г. на Районен съд - Хасково и е признато за установено по отношение на М. С. М., че [фирма] [населено място] не му дължи посочените в изпълнителен лист от 15.04.2009 г. суми, които е осъден да заплати на основание чл. 200 КТ с решение № 1194 от 3.09.2001 г., постановено по гр. дело № 1063/99 г. поради изтекла давност. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като твърди, че атакуваното решение се намира в противоречие с влязло в сила определение № 40 от 18.03.10 г. по ч. гр. дело № 101/10 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждането от 16.04.2009 г. на Хасковския районен съд по гр. дело № 1063/99 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение по исковете с правно основание чл. 200 КТ. Ответникът по молбата [фирма] не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви. Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени. Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна. В случая няма две влезли в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, които си противоречат. Определението по ч. гр. дело № 101/10 г., постановено в производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение, не формира сила на пресъдено нещо, която да обуслови основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.