Решение № 3844 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2789/2015 г.

Решение № 3844 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2789/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от Халил Ел Гатиес, гражданин на Ливан, против решение № 21 от 5.01.2015 г. постановено по адм. дело № 4396 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Република България, не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че оспореното решение на АССГ е правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 21 от 5.01.2015 г. постановено по адм. дело № 4396 по описа за 2014 г. на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Халил Ел Гатиес, гражданин на Ливан, против решение № 2102 от 20.03.2014 г. на зам. - председателя на ДАБ, при условията на чл. 52, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил относимите за спора доказателства и въз основа насъщите е направил правилни обосновани изводи за липса на предпоставки за предоставяне на търсената закрила по реда на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Анализирайки бежанската история, съдът е развил правилни съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. В съответствие с изискванията на служебното начало съдът е обсъдил условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Обосновано е прието, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Съдът е приел, че по отношение на Халил Ел Гатиес не са налице предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут. Според съдът лицето не е било принудено да напусне Ливан поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, както и не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Първоинстанционният съд е направил извод, че в оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Ливан, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е правилно. При постановяването му съдът не допуснал нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, решенето следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд